Доверието се печели извън социалните мрежи

Деница Димитрова, Управител, "Мениджър Медия Груп"

Деница Димитрова е медиен професионалист с над 20 години опит в управлението на медии, търговски екипи и бизнес развитието на медийни проекти. Професионалната ѝ кариера е тясно свързана с едни от водещите медийни компании в България.

От 2009 до 2012 г. заема позицията „Търговски директор“ в Attica Media Bulgaria, където отговаря за развитието на рекламните продажби и отношенията с ключови клиенти и партньори.

През 2012 г. се присъединява към екипа на Investor.bg като изпълнителен директор на групата и член на Борда на директорите, като заема този пост до 2018 г. В този период ръководи дейността на една от най-големите дигитални медийни групи в страната, работи с водещи компании, организации и агенции и допринася за цялостното развитие на портфолиото от медийни проекти.

От септември 2019 г. е управител на Мениджър Медия Груп. Под нейно ръководство компанията увеличава и развива успешно своите медийни и събитийни формати, създавайки платформа за диалог между бизнеса, институциите и експертната общност по ключови теми за икономическото и общественото развитие на страната.

Деница Димитрова притежава богат опит в стратегическото управление, бизнес развитието, изграждането на партньорства и реализирането на мащабни проекти с национално значение.

Ако трябва да се представите отвъд CV-то, позициите и социалните мрежи – кой е човекът зад професията?

Ако трябва да оставя настрана всички длъжности и професионални определения, бих казала, че съм човек, който обича да открива. Откривам идеи, хора, места, гледни точки. Понякога ги откривам в професионален разговор, друг път в приятелски съвет, понякога върху бял лист, когато рисувам, по време на дълъг преход или пък в книга, която съм започнала без никакви очаквания.

Не мисля, че трябва да се побираме в една-единствена роля. Харесва ми разонообразието и вярвам в това, че колкото по-широк кръгозор има човек, толкова по-интересен живот живее.

Обичам да се предизвиквам с нови неща, не ме свърта да стоя на едно място. Дори в работата си най-много се вдъхновявам, когато трябва да направим нещо ново, да измислим нов проект, ново събитие, нов дизайн и т.н.

Обичам хората с чувство за хумор и да се смея с тях, така всичко минава по-леко.   

Кои са трите най-силни качества, които според Вас най-точно описват характера и начина Ви на работа?

Мисля да сложа на първо място това, че съм се родила с розови очила. Някак все успявам да видя първо хубавото, красивото, милото и едва след това другото, ако има такова. Много трудно се отчайвам и в най-заплетената ситуация ще изнамеря светлината в тунела, а дори и да я няма, ще си я въобразя и пак ще се фокусирам върху нея.

Друго, което ме движи е това, че съм ужасно любопитна. Любопитството ми, обаче, няма особена логика. Мога да прекарам часове в анализ на новите AI модели, после да чета годишни отчети и доклади на компании, за да проследя развитието им, след това да си говоря с някого за манга или импресионизъм и накрая да ме вдъхнови някой, който е създал нова бетонова смес, примерно.

Не на последно място мога да се определя като доста организирана и за много кратко време, мога да свърша ужасно много неща. А това в днешно време ми се струва повече от важно, особено ако имаш три деца. Вярно, животът ми представлява списъци със задачи и планове, но някак успявам да ги изпълня и даже да вкарам доза спонтанност между тях. 

Какъв проблем в света, бизнеса или обществото Ви провокира достатъчно, за да посветите живота и кариерата си именно на това, което правите днес?

Вече над 20 години се занимавам с медии - бизнес, лайфстайл, родителство, наука ...Медиите по същността си са информация.  Но един от най-големите проблеми днес не е липсата на информация, а точно обратното. Имаме прекалено много от нея. Прелива отвсякъде. И в този контекст истинският дефицит е смисълът и полезността. И поставянето на кретерии, които са над посредствеността.

Смятам, че добрата журналистика не е да кажеш какво се е случило. Това вече всички го могат. Добрата журналистика е да помогнеш на хората да разберат защо се е случило и какво означава това за техния живот, как би се променил той към по-добро или по-лошо. В най-добрия случа медията трябва да ги провокира да предприемат действие, а не да стоят само като наблюдатели на това, което се случва около тях.

Ако трябва да кръстите живота си с името на известен филм, как би се казвал той и защо?

Има един японски филм „After Life“ на Хироказу Коре-еда, който гледах преди много години, но е оставил в мен невероятно силен отпечатък. В него хората след смъртта имат една седмица да изберат само един спомен от живота си, който ще вземат със себе си във вечността. Останалото се „изтрива“ символично. Старая се така да гледам на случките в живота си, че ако взема, че изпадна в такава ситуация да ми бъде ужасно трудно и да имам избор сред стотици хиляди спомени, които си струват.

Кои хора – в България или по света – смятате за свои ментори или личности, чиято философия, поведение и мислене истински уважавате?

Най-важните ментори в живота ми са семейството ми и хората, с които общувам всеки ден – колегите, приятелите. Не някой известен, а напротив – нормалните хора, с които ежедневно обменяме мисли, идеи, спорим, учим се взаимно, вдъхновяваме се. Човек се изгражда от живия живот, от преживяното, а не от постулати и мъдри мисли изковани на табели (вкл. виртуални такива).

Какво обичате да правите извън професията си? Имате ли хобита, които Ви помагат да запазите баланса и да „рестартирате“ съзнанието си?

Обожавам да прекарвам време със семейството си. Почивам си като чета книги, така се капсулирам, влизам в нещо като хибернация и съзнанието ми си почива. Обичам да рисувам – графика, живопис, последното ми увлечение е по акварела. Обичам да се шляем из някоя горска пътека, например. Или да играя на настолни игри. Да плувам, да играя тенис на маса или бадминтон и т.н.

Какво според Вас отличава истински стойностния професионалист от просто „успешния човек“?

Това е човек, който не е загубил човешкото в себе си по пътя, който е вървял, за да стане професионалист. Да имаш какво да дадеш на другите, да помогнеш на някого да повярва, че може повече и да го провокираш да се надскочи, да му даваш добър пример за морал и високи критерии и да го мотивираш да не се примирява само с отмятане на поредната задача. И през цялото това време да се държиш човешки с него. И все пак, успехът не е дума с едно единствено значение и носи със себе си много индивидуален контекст.

Разкажете за проект, решение или ситуация, с които се гордеете най-много и които най-добре описват начина Ви на мислене и работа.

В първата година на Ковид 19, 2020 година, най-голямото ни събитие – Мениджър на годината остана без възможност да се проведе на живо в Софийската опера и балет, където по традиция гостите наброяват близо 1000 души. В същото време в конкурса имахме кандидатури на страхотни професионалисти, които много искахме да покажем на колкото се може повече хора. Тогава с екипа решихме, че ще направим нещо напълно нестандартно за бизнес медия. Решихме до продуцираме телевизионен документален филм за конкурса. Пречупихме всичко през метафората на спорта, накарахме кандидатите да гребат с лодки, да се катерят по стени, да тичат на лекоатлетическата писта, да вкарват точки в баскетболния кош. И от едно наистина много сериозно затруднение пред нас, накрая се получи невероятен проект, който излъчихме в ефира на бТВ. Стотици хилязи зрители пред екраните видяха как едни хора от бизнеса, които до момента са възприемали само в корпоративна светлина, всъщност могат да бъдат много интересни, да се предизвикват в нещо нетипично за тях и да покажат, как бизнеса не е никак скучна територия. В целия екип цареше невероятна енергия, всеки ден измисляхме нещо ново, което да вградим в проекта, за да се получи по-добре. Невероятен спомен за една привидно безнадеждна ситуация, но с невероятно успешен финал!

Как искате хората да се чувстват след среща, разговор или работа с Вас? 

Надявам се да се чувстват спокойни, че могат да ми се доверят, да разчитат, че ще направя най-доброто за тях и че откровеността и отдадеността, с които ще подходя ще е винаги в основата на отношенията ни.

Кое е най-ценното, което научихте за хората и комуникацията през годините?

Най-ценното, което научих през годините е, че не трябва да проектирам собствените си виждания, очаквания и амбиции върху другите. Всеки има свой светоглед и пречупва действията си през него. Така че е важно да адаптирам подхода си към хората, след като ги опозная и съм наясно какво би ги мотивирало или подтикнало към действие.  Същевременно, когато заявиш чрез действията си, че не си склонен да правиш сериозен компромис с вярванията и критериите си, тогава пък другите откликват и започват да мерят по това.  Най-важното през цялото време е да си искрен.

Как изграждате доверие в екип, партньорство или приятелство?

Там е работата, че обикновено веднага гласувам доверие, във възможно най-първия момент. Подхождам винаги с подадена ръка. Случвало се е да търпя разочарования, но независимо от това не смятам да се отказвам от този подход. Давам всичко от себе си, пък ако и от другата страна дадат същото, нещата се получават и спойката е налична. Ако не се получи – всеки си „научава урока“ и продължаваме напред.

Когато сте под напрежение, в конфликт или в труден период – какво Ви помага да не губите посоката си? 

Обикновено в такива ситуации помага да се опитам да се отделя метафорично от ситуацията, да се опитам да погледна отгоре на сцената, сякаш съм загасена лампа на тавана в тъмна стая, да сложа ума си в тишина, за да се подредят мислите ми и решението да дойде.

Как AI, технологиите и промените в света трансформират Вашата професия и как се адаптирате към тази нова реалност?

Свидетели сме на най-голямата трансформация в комуникацията и медиите от появата на интернет насам. В момента сме във вихъра на промяна на цялостния модел на предоставяне и откриване на информация. Неизвестността е голяма. Това е плашещо от една страна, но от друга дава възможност за много креативност в подходите.  Задължително е да сме в час с всичко, което се случва, да не се страхуваме да правим експерименти, да вкарваме нови форми на медийно съдържание. Въпреки всичко, все пак вярвам, че няма кой да бие човешкото въображение все още.

Как поддържате знанията, мисленето и уменията си актуални в свят, който се променя непрекъснато? Чета доста, всеядна съм в това отношение при това умишлено. Не вярвам, че знанията идват само от специализираната литература. Чисто техническите и hard skills -да, но в днешния свят все повече е нужно да можеш да реагираш правилно, да се адаптираш, да промениш нещо в крачка и то бързо, а това се получава само ако имаш умения отвъд тези по CV. Много обичам да си говоря с нестандарни хора, дават ми едно приземяване, излизане от балона на професионалнните коловози, в които всички се вкарваме, а много често това дава широта и нова перспектива на света и случките в живота. Много се старая да не изпадна в капана на професионалното високомерие, защото това е пагубно. Виждам го много често около себе си и затова търся винаги нещо приземяващо.

Какво е мнението Ви за социалните мрежи и личния бранд днес? Как трябва да присъства един човек онлайн, какво е добре да споделя и къде според Вас е границата?

Социалните мрежи са прекрасен инструмент, но не са самоличност. Те могат да покажат какво правиш, но трудно могат да покажат кой си.

В последните години сякаш се появи натиск всеки непрекъснато да изгражда личен бранд. Но в 99% от случаите, това е просто някаква маска. Струва ми се много по-смислено първо да изградиш репутация и да спечелиш доверието на хората извън социалните мрежи. Ако то е стабилно, личният бранд идва много по-естествено (ако изобщо го търсиш).

Не вярвам, че човек трябва да споделя всичко. Ако публикуваш нещо само защото смяташ, че ще донесе повече харесвания, вероятно не си струва. Ако го публикуваш, защото можеш да бъдеш полезен, да дадеш идея, перспектива или повод за размисъл, тогава вече има смисъл. Ако просто споделяш нещо, за да изразиш емоцията си в момента, това пък показва, че отсреща има някой истински.

Харесват ми хората, които са еднакви онлайн и офлайн. Последователността винаги прави по-силно впечатление от перфектния профил. Генерално, предпочитам общуването с хората далече от всякаква показност и декларативност.

Каква е най-голямата заблуда, която хората имат за успеха във Вашата сфера?

Може би, че журналистиката е професия на хората, които говорят. Всъщност е професия на хората, които слушат.

Друга голяма заблуда е, че успехът идва от една голяма история или едно голямо интервю. Не е така. Репутацията се изгражда много по-прозаично – с постоянство, подготовка и стотици малки решения, които никой не вижда.

Какво бихте искали хората да казват за Вас, когато не сте в стаята?

Бих се радвала да кажат, че с мен се работи спокойно, че съм човек, на когото може да се разчита и че разбира от работата си.

Не държа да кажат, че съм най-умният човек в стаята. Винаги има някой, който знае повече в дадена област, което е най-хубавото на една добра компания.

А ако някой каже и че много сме се смели заедно и работата върви гладко така, ще приема това като истински комплимент. Хуморът не омаловажава сериозните неща. Просто ни помага да ги преживеем по-леко.