Щастието е начин на мислене

Как бихте се представили на хората, които Ви познават най-вече от телевизионния екран, но не познават Десислава Банова като човек?

Трудно ми е сама да говоря за себе си, но бих определила себе си като много общителна, отговорна, дисциплинирана, спокойна, любопитна, добронамерена, на моменти дори наивна, запазила детското в себе си майка на две деца и щастливо омъжена съпруга :)

Какво дете бяхте – мечтател, бунтар, отличник или човек, който винаги търсеше нови предизвикателства?

Бях абсолютната отличничка, единствените ми петици бяха в шести и седми клас по трудово обучение, най-вече заради трудното за мен металообработване. Бях и чавдарче и пионерче и бях отряден председател на класа, както и асистентка на знаменосеца. Освен това винаги или водех или участвах със стихче в училищните тържества. Иначе детството ми беше прекрасно с много игри навън, каране на колело, строежи на къщи, игра на ластик, на фунийки, на пиян морков и народна топка, което разбира се вървеше с много рани по коленете, счупена ключица на рамото и още куп главоболия за родителите ми. Освен това бях и голяма мечтателка и фантазията ми работеше постоянно.

Кои са най-ценните уроци, които получихте от своите родители и които Ви водят и днес?

Безкрайно съм благодарна на родителите си за безценните съвети и уроци, които са ме изградили като характер. Те винаги са ме учели да съм добър човек, да отстоявам себе си и да не се отказвам в трудните моменти, което ми помага безкрайно много в живота.

Имаше ли момент в детството, който по някакъв начин предопредели бъдещия Ви професионален път?

Най-странното е, че когато ме питаха каква искам да стана като порасна, аз винаги отговарях, че искам да стана известна. Явно наистина Вселената чува нашите желания, така че трябва да бъдем внимателни какво си пожелаваме. Аз завърших магистратура по Международен туризъм в УНСС и си представях, че по-скоро ще съм заета в сферата на туризма, но съдбата ме отведе в телевизията и това си е направо пристрастяване, от което трудно може човек да се измъкне :)

Как преминаха студентските Ви години и с какво Ви промениха като личност?

Аз учех и паралелно работех в една немско-българска фирма РААБЕ, тъй като за мен беше важно да подпомагам семейството си финансово и да натрупам опит, който наистина беше безценен. Учех и работех и това бяха първите години, в които се изградих като самостоятелен и отговорен човек.

Спомняте ли си първото си появяване пред камера? Какви емоции изпитвахте тогава?

Да, вероятно съм била на 14 години, когато изкарах курс за модели и манекени и бях избрана да участвам в предаването „Квартал” по вече несъществуващата телевизия 7 дни, където с още няколко момичета бхме нещо като Тимуровска команда и във всеки епизод имахме определена мисия. Беше страхотна тръпка наистина.

Кой беше най-трудният период в началото на телевизионната Ви кариера и как успяхте да го преодолеете?

Никога не съм имала притеснения в първите си участия пред камера. Притесненията и отговорността дойдоха със живите ефири в Нова телевизия, когато трябваше да ставам в 4 през нощта за сутрешния блок и да се включвам в новините на живо заради екстремни метеорологични явления. Обикновено това се случваше от покрива на Нова телевизия или при екстремни жеги или при силни ветрове и бури, което само по себе си беше предизвикателно като в същото време за определено време трябваше да се съобщи конкретна информация, която касае много хора.

За последните четири години като автор на поредицата „Тук и сега” нося отговорност за много неща, свързани с цялостната реализация на тези интервюта.

Годините в телевизията Ви срещнаха с хиляди хора и безброй истории. Кои срещи оставиха най-дълбока следа у Вас?

Имам няколко незабравими срещи и истории, които остават за цял живот. Първата такава беше с Мери Кери Кенеди, която е племеница на Джон Кенеди и дъщеря на Робърт Кенеди. Тя каза нещо, което смятам никога не е споделяла в телевизионен ефир, а именно, че е била на 5 години, когато от телевизията е разбрала, че са застреляли баща й. В този момент тя се е молела за децата на убиеца, да не страдат, както тя страда в този момент. Не само, че настръхнах, ами се възхитих на тази невероятна жена:

Втората незабравима среща е с президента на Украйна в периода 2005-2010 г., който също разказа истории, които смятам никъде не бяха разказвани публично до този момент. Той каза, че след като руснаците са поставили в храната му диоксин, който е трябвало да го убие, той е претърпял 26 операции на цялото тяло. В петък е влизал на операция и в понеделник отново е бил начело на държавата, без да казва на народа си, защото никой не иска болен президент. Разплака се и каза, че собствените му деца не са искали да го прегръщат, толкова страшен е бил на външен вид, а пред майка си е криел в продължение на месеци какво му се е случило и не й е давал да гледа телевизия, за да не разбере за трагедията му.

 

Третата разтърсваща среща за мен е с носител на Нобелова награда за мир-Кайлаш Сатяртхи, който е спасил над 115 хиляди деца от робство и който дарява наградата си за същата кауза. Този човек има невероятна аура и срещата с него беше много емоционална.

Незабравима за мен беше и срещата ми с Натали де Гол-внучка на Шарл де Гол. На моя въпрос как се живее с фамилия де Гол, тя ми отговори, че редовно я питат защо е кръстена на парижкото летище :)

 

Имах и онлайн интервю с Петро Порошенко президент на Украйна в периода 2014-2019 г., който имаше невероятно силни послания и който въпреки позицията и поста, на който е бил, помагаше на фронта:

 

Всички тези срещи остават за цял живот, а и след всяка една среща се чувствам още по-обогатена.  Ето и линк към всички мои интервюта.

 

Как се променя човек, когато години наред е разпознаваемо лице и живее под общественото внимание?

Смятам, че това една страхотна възможност да даваш добър пример и да подпомагаш различни каузи, надявам се, че доброто е заразно.

Понякога прекаленото внимание и интерес на хората към личния ми живот е притеснително, но вече смятам съм се понаучила да пазя личното си пространство.

Как изглежда един Ваш ден днес – как успявате да балансирате между професионалните ангажименти, семейството и личното време?

Това е трудна задача, но при добра организация успявам да отделям нужното време за семейството си.

Кое Ви носи най-голямо удовлетворение в настоящия етап от живота Ви?

Вероятно е точно този баланс между безценното време с близките ми и хубавите интервюта със стойностни личности.

Каква е личната Ви философия за щастието? Смятате ли, че то се постига или се изгражда всеки ден с малки избори?

Щастието е начин на мислене, начин на живот. След всички трагедии, които за съжаление станаха почти ежедневие се научих да съм благодарна за най-малките неща и да ценя всеки миг. За мен най-голямото щастие е в усмивките на децата и прегръдката на любимия човек, в разговора с майка ми, с приятелите ми.

Когато животът Ви изправи пред трудни решения, на какво разчитате повече – на разума, на интуицията или на натрупания опит?

Вероятно на всичко това в съвкупност, но смятам, че разумът за мен е водещ. Често се допитвам и до мнението на любимите ми хора.

Какво означава за Вас успехът днес? Различно ли го възприемате в сравнение с преди двадесет години?

Със сигурност! Успехът за мен днес е да правиш света около себе си едно по-добро място и да се чувстваш удовлетворен от това, което правиш.

Има ли кауза или тема, за която бихте искали да говорите много повече и която според Вас заслужава по-голямо обществено внимание?

Темите са много. Това, което ме вълнува в последно време е жестокият хейт и разделение в нашето общество по всякакви теми. Потресена съм как, когато се случи някаква трагедия, някои хора вместо съчувствие отправят много омраза и злоба към хора, които са загубили близък човек. Чудя се какво се случи с хората, къде отиде човещината…

Иначе винаги са ме вълнували проблемите, свързани с мира, климата и човешкото влияние върху това, опазването на природата, грижата за децата и животните.

Какви са Вашите очаквания за развитието на България през следващите години и какво бихте искали да се промени най-осезаемо?

Бих искала да имаме мъдри политици, които да загърбят егото и да работят за народа, за да може нашите деца да останат в България. За съжаление обаче не съм оптимист.

Какво бихте казали на младите хора, които днес мечтаят за кариера в медиите и телевизията? Кои качества ще бъдат най-важни в ерата на изкуствения интелект и дигиталните технологии?

За телевизията най-важните качества са дисциплината, отговорността, както и социалните умения. Бих им казала, че работата в телевизията е предизвикателна и динамична и рискуват да станат зависими :). Иначе вероятно в близките години дигитализацията ще продължи и телевизията ще продължи да намалява пазарния си дял, но в България този процес ще е по-бавен отколкото в Щатите, където вече от няколко години много малко хора гледат телевизия и предпочитат спортни канали и подкасти.

Ако можехте да се върнете назад във времето и да дадете един съвет на 20-годишната Десислава Банова, какъв би бил той?

Да бъде по-смела, да не приема нещата лично и да вярва повече в себе си.

И накрая – ако след години някой разказва историята на Десислава Банова с едно-единствено изречение, как бихте искали да звучи то?

Бих искала да е нещо от сорта на: Това е една история на чудеса, щастие и добруване! :)