25 септември. Една дата. Една дума: ЛЮБОВ

Поканихме Деси Тенекеджиева (продуцент, актриса, визионер) и в откровен разговор си поговорихме за живота, знаците на съдбата, менторите, мечтите, незабравимите филми...и не на последно място за предстоящият грандиозен спектакъл "ЛЮБОВ"! 

Затова и първият ни въпрос към нея ще е свързан с него:

На 25 септември в Зала 1 на НДК, предстои твоят грандиозен авторски спектакъл „ЛЮБОВ“. На сцената ще бъдат 77 музиканти и артисти, а диригент е маестро Йордан Камджалов, начело на GENESIS ORCHESTRA. Музикалната и театралната критика определят спектаклите, които създавате, като своеобразен културен феномен. Какво всъщност е „ЛЮБОВ“ и какво го прави толкова различен?

Откриваме сезона с „ЛЮБОВ“! И тази година ще я преживеем само веднъж в София – на 25 септември от 20 ч. в Зала 1 на НДК. Това е изключително мащабен, сложен и скъп за реализация спектакъл и с този огромен състав можем да си позволим да го изиграем само веднъж тази година.Представете си едно музикално пътешествие от класика до рок – от Шопен, Вивалди, Моцарт и Пиацола до Queen, Metallica и Майкъл Джексън. Как звучат те с голям класически оркестър и нашите невероятни „Солисти на бъдещето“? Това само по себе си трябва да се чуе…Гост-звезда е Крисия – порасналото дете чудо и любимка на България, а специален гост е фантастичният цигулар Зорница Иларионова.

„Солистите на бъдещето“ са лауреати на Фондация „Стоян Камбарев“ и са сред най-изявените и даровити млади музиканти в своите области не само в България, но и по света. Печелили са редица елитни международни конкурси и отличия и са номинирани или носители на най-престижния приз за млади таланти в България – Наградата за Полет в Изкуството „Стоян Камбарев“.

Но „ЛЮБОВ“ е много повече от концерт. На сцената срещаме музика, кино, театър, поезия, балет и съвременен танц, мултимедия и впечатляващо светлинно шоу. Музиканти и артисти създаваме един общ свят…И най-важното – „ЛЮБОВ“ не е спектакъл, който просто гледаш. Преживяваме го заедно. Смеем се, плачем, мечтаем, медитираме, вълнуваме се и за два часа оставяме ежедневието навън.

„ЛЮБОВ“ е в стилистиката на нашата „Коледна приказка“, но е напълно различен спектакъл – с различна концепция, програма и солисти. И докато „ЛЮБОВ“ тази година ще бъде само веднъж в Зала 1 на НДК, традицията „Коледна Приказка“ продължава да пътува и да гостува в различни градове на България. На 22 декември за първи път ще бъдем в Русе, а на 23 декември – за първи път в Пловдив.И за двата града с по два спектакъла на вечер. Билетите за двете събития пускаме в продажба буквално след дни, така че следете ни.

А за „ЛЮБОВ“ остават броени билети в Eventim и очакваме Зала 1, както обикновено, да бъде изцяло пълна. За мен е огромна привилегия да поканя и вашите читатели да бъдат с нас на 25 септември и да преживеем заедно „ЛЮБОВ“.

Защото любовта не може да се разкаже, да се обясни или да се опише..Тя може само да се преживее. Аз например съм тотално обсебена от моето кученце Анди и вече 6 години не мога да дишам без този Кавалер Кинг Чарл Шпаньол. Как да обясня на някой, който не го е виждал или на някой, който няма домашен любимец защо? Същото е и с този спектакъл, който е истинска магия...Елате, за да видите, усетите и преживеем заедно ЛЮБОВ!

Ако трябва да се представите отвъд CV-то, позициите и социалните мрежи – кой е човекът зад професията?

Вярвам, че смисълът на човешкия живот е да оставиш нещо след себе си. Обичам да разказвам истории чрез филми, спектакли, музика и да създавам каузи и възможности за младите и талантливите. Любопитството, силната емпатия и желанието да подкрепям идеи са движещата сила в живота ми. Те са не по-малко важни за мен от професионалните успехи.

Работя почти денонощно, защото се опитвам едновременно да развивам бизнеса си на най-високо ниво, като продуцирам големи международни кинопродукции и да изпълнявам мисията си да подкрепям таланта. Понякога 24 часа просто не са достатъчни и често жертвам съня си. Но когато виждам как нечия мечта се превръща в реалност, знам, че има смисъл. 

 

Кои са трите най-силни качества, които според Вас най-точно описват характера и начина Ви на работа?

Нестандартното мислене, смелостта и честността.Винаги съм се опитвала да мисля „извън рамката“ (outside the box) и да намирам решения там, където другите виждат пречки. Смело рискувам и вярвам, че големите идеи никога не се раждат в зоната на комфорта. А безкомпромисната ми честност.. понякога дори е прекалена и редовно се превръща в недостатък, защото истината за съжаление често боли. Много хора предпочитат красиво поднесената илюзия. Аз обаче вярвам, че само истината изгражда доверие, силни партньорства и дългосрочни отношения.

 

Какъв проблем в света, бизнеса или обществото Ви провокира достатъчно, за да посветите живота и кариерата си именно на това, което правите днес?

От една страна, липсата на възможности за талантливите млади хора. Вярвам, че огромен потенциал се губи само защото някой не е получил шанс и подкрепа навреме. Именно затова посвещавам толкова голяма част от живота си на откриването и развитието на млади таланти чрез Фондация „Стоян Камбарев“. За мен това е и начин частица от Стоян Камбарев да продължава да живее чрез младите хора.

Що се отнася до киното, там не ме движи конкретен проблем, а любовта към историите. Вярвам, че доброто кино може да докосва, да вдъхновява, да задава въпроси и понякога дори да променя човешки съдби.

Днес навлизам и в света на технологиите заедно с моя нов бизнес партньор Мартина Стригулева, която е изключителна и имам огромен късмет, че тя видя в мен верен съюзник. Компанията ни се казва MD Next Ventures и е компания на бъдещето. www.mdnextventures.com  Разработваме технологични решения, които стъпват върху реални глобални проблеми – в образованието и екосистемата около децата например. Вярваме, че когато технологиите трябва да решават конкретни проблеми с мисъл за хората, те могат да бъдат мощен инструмент за положителна промяна. В момента сме привлекли голям партньор от Италия и сме в процес на завършване на първия ни ап, който ще пуснем на световния пазар, но разбира се, ще започнем тук в България. 

Снимка: Георги Марков 

Коя е историята или моментът, който най-силно е оформил характера Ви и начина, по който гледате на живота?

Загубата на съпруга ми Стоян Камбарев, когато бях още много млада, промени живота ми завинаги. Бях на 26 години, а синът ни Йосиф на четири и половина.... До ден днешен не съм успяла да преодолея тази загуба и вероятно никога няма да успея напълно.

Но вместо да остана единствено в болката, избрах да превърна тъгата в полет, красота и любов. Така се роди Фондация „Стоян Камбарев“ – мисия, която вече толкова години дава криле на талантливи млади хора и им помага да повярват в себе си.

Може би това е най-важният урок, който животът ми даде – че дори най-голямата загуба може да се превърне в нещо красиво и смислено, ако намериш сили да я превърнеш в любов към другите.

 

Има ли труден период, провал или житейска ситуация, която Ви е „съборила“, но впоследствие Ви е направила много по-силен човек?

Няма нищо по-мотивиращо за мен от това някой да ми каже: „Това не може да стане.“ Или: „Ти си мечтател. Това е невъзможно.“ Колкото по-трудна изглежда една задача, толкова по-смело и по-мащабно започвам да мисля. Именно тогава започвам да търся и откривам решения, които преди не съм виждала..

Вярвам, че големите промени винаги започват с хора, които са дръзнали да повярват във възможното, преди то да изглежда възможно.Човек трябва да мечтае смело, но още по-смело да работи за мечтите си. Защото мечтите не се сбъдват сами – те се сбъдват с огромен труд, постоянство и вяра. И може би най-важният урок, който съм научила, е, че трябва да се научим да падаме, за да разберем колко високо можем да летим.

Вярвате ли в знаците на съдбата?

Определено да. Не мисля, че всичко в живота е случайност. Имало е срещи, решения и на пръв поглед незначителни събития, които тогава са ми изглеждали съвсем обикновени, а по-късно са се оказвали повратни в живота ми. Вярвам, че съдбата ни дава знаци. Въпросът е дали сме достатъчно отворени, за да ги разпознаем, и достатъчно смели, за да ги последваме.

 

Ако трябва да кръстите живота си с името на известен филм, как би се казвал той и защо?

Това е забавен въпрос, защото животът ми не може да бъде събран в един-единствен филм. Той е необикновена смесица от драма, комедия, екшън, фентъзи, трилър, а понякога – и хорър:) Нещо между „Умирай трудно“,  „Жени на ръба на нервна криза“, Индийска сълзлива драма и „Дяволски игри“ – защото този филм е част от мен и от професионалния ми път и „Кабаре“ – защото животът е сцена, на която всеки ден трябва да намериш сили да излезеш, независимо какво се случва зад кулисите.

 

Кои хора смятате за свои ментори?

Две личности повлияха и промениха живота ми по съвсем различен начин.

Първият е Стоян Камбарев. Той е Вселена и е истинска привилегия, че Съдбата ни срещна и точно ТОЙ е баща на сина ми. Но най-ценното, на което ме научи, не беше как се прави изкуство, а мотивацията. Изкуството никога не трябва да се създава с мисълта дали и какво ще се хареса на публиката. Това поставя твореца в едно незавидно, наведено положение. Артистът разказва една история и ако го направи истински добре, независимо дали чрез филм, музика, театър, поезия или картина, неговото произведение само ще намери своята публика. 

Другият човек е Ермано Олми – един от последните велики майстори на италианското и световното кино. Той отвори пред мен вратите към голямото кино, но още по-важни бяха разговорите ни.. Общуването с него беше на едно почти космическо ниво.

В света на изкуството моята вечна светлина остава Чарли Чаплин. В неговото крехко тяло се побира необятна вселена: хуморът и драмата, болката и надеждата, лекотата и дълбочината. Той едновременно разсмива и докосва най-дълбоките струни на човешката душа. За мен това е най-висшата форма на изкуство.

Възхищавам се и на хората, които имат смелостта да мечтаят невъзможното и след това да го превръщат в реалност. Стив Джобс, Ричард Брансън и Илон Мъск са примери за личности, които не приемат границите като даденост, а непрекъснато ги разширяват. Вярвам, че именно мечтателите са хората, които движат света напред.

 

Какви бяха мечтите Ви като дете?

Да бъда Лили Иванова. Разхождах се с токчетата на майка ми, държах дезодорант вместо микрофон и пеех всичките ѝ песни пред огледалото. Това е един от най-ярките ми детски спомени.Тренирах и художествена гимнастика в родната ми Варна от 4 годишна и другият ми голям кумир беше Лили Игнатова.. 

На 14 години спечелих кастинг за първия си филм – „Забранено за възрастни“ на режисьора Пламен Масларов. Тази среща с магията на киното отпред и зад камера се оказа ключова в живота ми и от там нататък не вярвам, че има нещо “забранено” за мен в мечтите ми.

 

Какво обичате да правите извън професията си?

Истината е, че работя почти 24/7 и от години трудно отделям работата от живота си. Като малка, след художествената гимнастика, тренирах сериозно тенис и до ден днешен продължавам да играя, най-вече със сина ми Йосиф. С него обожаваме и да караме ски – това са едни от най-хубавите ни моменти заедно.

Обичам да чета, да ходя на кино и концерти, пътувам много, но почти винаги по работа.. И имам една специална слабост – Уимбълдън. Години наред това беше почти свещена юлска традиция за мен. Започна с невероятния полуфинал на Цеци Пиронкова и продължи с историческите успехи на Григор Димитров. Живея основно в Лондон повече от десет години и винаги, когато мога, съобразявам програмата си с турнира. Има нещо магично в тениса – той е много повече от спорт. Емоция, психология, красота, но и истински социален феномен.

 

В какво сте наистина добра?

Да превръщам идеи в реалност и да вдъхновявам хората да повярват в тях. А чисто човешки – изключително емпатична съм. И мисля, че съм може би най-добрият приятел, за когото човек може да мечтае.

 

Кой е проблемът, заради който хората най-често търсят точно Вас?

Когато нещо изглежда невъзможно, но трябва да се намери решение.Но истината е, че ежедневно получавам безброй молби по всички възможни канали за комуникации от най-различно естество. Понякога това е страшно натоварващо, защото зарязвам собствените си задачи, за да решавам чужди..но се опитвам винаги кохато мога да съм полезна.

 

Какво отличава истински стойностния професионалист?

Характерът. Знанията и опитът могат да се придобият, но почтеността, уважението, емпатията и отговорността не се учат.. 

Разкажете за проект, решение или ситуация, с които се гордеете най-много и които най-добре описват начина Ви на мислене и работа?

Мисията - Фондация „Стоян Камбарев“! / www.kambarev.org

Защото вече повече от 17 години променя съдби и дава шанс на младите и талантливите..

Наистина ми е много трудно да избера само един проект. Имам няколко компании, като NOVA Film / www.novafilm.eu/ е продуцент на всички над 200 реализирани проекта на Фондацията..

Ако все пак трябва да отлича няколко, със сигурност това са Годишните Награди за Полет в Изкуството, НАГРАДАТА ЗА КИНО 355 – един наистина уникален конкурс, както и изключително вдъхновяващият ни Мастърклас с холивудската звезда и мой партньор Гари Стреч. За поредна година той се проведе като уникален летен лагер на таланта в СПА хотел Орфей в Девин, на който сърдечно благодарим за прекрасното партньорство!  Всички ни казват, че това което създаваме там, е наистина революционно като метод и цялостно преживяване в обучението на млади актьори в България и променя съдби. Когато чуеш това от студентите ни, това значи много за нас с Гари и целия ни екип.

А сега бих искала специално да използвам възможността да поканя вашите читатели да се запознаят с една от най-красивите ни инициативи – Благотворителната и Екологична кампания ЕЛХИ НА ТАЛАНТА,  която тази година провеждаме за осми път.

Идеята е много ясна и вдъхновяваща. Всяка компания, фирма или частно лице може да „осинови“ своя три метрова жива Елха, чрез дарение за Фондацията. Средствата отиват целево за подкрепа на талантливи деца от многодетни семейства в нужда, както и на лауреатите на Фондация „Стоян Камбарев“.

Кампанията има три живота. Първо, огромният шпалир от приказни елхи пред НДК превръща центъра на София в истинска коледна приказка. Ако сте се питали чии са тези елхи – това са нашите ЕЛХИ НА ТАЛАНТА.  След празниците дърветата се засаждат в “Гората на Таланта” и така ги даряваме на Столична община, за да продължат да живеят и да правят града ни по-зелен. А най-важното е, че всяка осиновена елха се превръща в реална подкрепа за нечий талант и нечия мечта.

Искам от сърце да благодаря на невероятната Петя Нановска от ProPlants, без която тази кампания нямаше да бъде възможна. Благодарение на нейната отдаденост вече осма година заедно превръщаме тази идея в реалност. Благодаря и на всички наши партньори и дарители, начело с най-близката ми приятелка- Нели Беширова, която е като истински ангел в живота ми и винаги намира начин да ми партнира в екстравагантните ми идеи независимо в коя област са те.

За мен ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА събират в една идея всичко, в което вярвам – красота, талант, грижа за природата, благотворителност и човешка солидарност. И много бих искала тази година още повече хора и компании да осиновят своя елха. Защото така не просто подаряват едно дърво на София – подаряват шанс на един талант.

Снимка: Георги Марков 

Кое е най-ценното, което научихте за хората?

Научих се да приемам, че хората са различни. И да се опитвам да погледна света и през очите на другия, дори когато категорично не съм съгласна с него.

Не можем да живеем, опитвайки се непрекъснато да убеждаваме другите в собствената си правота. Хората имат различни гледни точки, проблеми, идеали, цели и различен смисъл на живота. Трябва да се научим да приемаме тази различност и да живеем с нея. 

Истината може да е една, но тя има много лица.

 

Какво Ви помага в трудни моменти?

Вярвам, че трудните моменти ни изграждат. Не пожелавам болката на никого, но именно от нея, тъгата и загубата са се родили безброй велики произведения. Може би ние, хората на изкуството сме устроени така – емоционални сме, преживяваме всичко по-силно, но имаме и дарбата да превръщаме болката в красота, тъгата в светлина, а падането – в полет.

Как AI и технологиите променят професията Ви?

За този въпрос ще ми трябва повече време, отколкото за цялото интервю. Но с две думи – аз съм категорично „за“ AI.

Вярвам, че бъдещето не е AI да заменя човека, а добрият професионалист да работи ръка за ръка с него. Аз самата използвам ChatGPT ежедневно и това ми помага да спестявам огромно количество време. Разбира се, трябва да си много прецизен в задаването на въпросите и промптовете, иначе лесно можеш да бъдеш подведен.

В киното AI вече променя всичко и със сигурност много професии ще бъдат засегнати, а някои почти ще изчезнат. AI филмите стават технически все по-добри. Но в сърцето на киното остава историята. Добрият сценарий, смисълът, емоцията – те трябва да идват от човека, а AI да ни помага да реализираме конкретния филм далеч по-икономично.

Надявам се AI да ни даде нови крила, а не да ни отнеме човешкото. „Аз, роботът“ на Айзък Азимов беше любимата ми фантастична книга като дете. Само каква визия за бъдещето е имал той – законите на роботиката… Това е светът днес.

 

Какво е мнението Ви за социалните мрежи?

Те са изключително мощен инструмент, но доведоха и до сериозно изкривяване на ценностната система – включително на моето поколение, а още повече на най-младите. В този смисъл за мен те са опасен феномен.

От друга страна, те направиха света по-малък – дадоха ни невероятната свобода да общуваме и да споделяме идеи с хора навсякъде по света.

Аз самата не съм особено активна и ги използвам основно за професионалните си проекти. Парадоксът е, че една моя лична снимка, предизвиква многократно по-голям интерес от филм или спектакъл, зад които стоят година от живота ми и труда на стотици професионалисти. Това казва много за времето, в което живеем. Но социалните мрежи са реалността и вместо да ги отричаме, трябва да се научим да използваме силата им, без да позволяваме те да определят ценностите ни. Доста трудна задача… 

 

Коя е най-голямата заблуда за успеха?

Че идва бързо и лесно. Истинският успех е резултат от години постоянство, огромен труд и много падания по пътя. Банално, но факт.

Но преди всичко трябва да разграничим успеха от популярността. Да бъдеш известен не означава да бъдеш успешен. Успехът има различно лице за всеки човек – за един е признание, за друг свобода, за трети семейство, смисъл или възможността да прави това, което обича.Може би истинският успех е да живееш живота, който сам си избрал.

Какво бихте искали хората да казват за Вас, когато не сте в стаята?

Че това, което правя, има смисъл и оставя следа. Че съм честен и отдаден приятел, на когото може да се разчита . И може би най-хубавото: „Тя не се отказва да сбъдва мечти.“

 

Ако след 20 години някой попадне на това интервю, какво бихте искали да разбере за Вас?

Че никога не съм спирала да вярвам в силата на човека да сбъдва мечтите си. Ако думите ми дадат смелост на някого да преодолее страха си и да последва своя път, ще знам, че съм оставила следа и животът ми е имал смисъл.