Амбицията ми е по-голяма от страха

Димитър Бербатов е име, което няма нужда от представяне. Но кой е човекът зад футболната легенда днес?

Зад футболната легенда днес стои човек, който продължава да се учи, да търси и да се развива. Човек, който вече не измерва успеха само с голове, трофеи и аплодисменти, а с уроците, които животът му е дал. Днес съм баща, човек с кауза и с желание да бъда полезен. Интересува ме не само футболът, а и хората, характерът, изборите, които правим. И начина, по който се изправяме след трудните моменти.

Когато се върнете към детството си в Благоевград, кое е първото нещо, което Ви е научило на дисциплина и характер?

Постоянството, което имах, всеки ден да преследвам мечтата си. Това доведе до дисциплина. А моментите, в които падах и ставах, изградиха характера ми.

Коя среща, кой треньор или кой човек промени най-силно посоката на живота Ви?

Трудно е да посоча само един човек, защото всяка важна среща в живота ми е оставила следа. Тези следи се превърнаха в ценностите ми, като дисциплина, постоянство, преследване на мечтите, които пък се превърнаха в успехи.

Когато погледнете назад към кариерата си – от Пирин, ЦСКА, Байер Леверкузен, Тотнъм, Манчестър Юнайтед и Монако – кое решение се оказа най-важното?

Преминаването ми в Леверкузен. Това беше много важен момент за мен, въпреки че не го осъзнавах по това време, но престоят в Леверкузен ме превърна от момче в мъж, даде ми нужната дисциплина на терена и извън него.

Има ли мач, гол или момент, който хората помнят, но за Вас истинската история зад него е съвсем различна?

Да, има такива моменти, но те са свързани преди всичко с усилията, които се влагат на тренировките. Хората помнят гола, аплодисментите или крайния резултат. Но това, което не се вижда, е всичко преди него, месеците работа, съмненията, самотата и цената, която плащаш, за да бъдеш готов точно в този миг. За да може публиката да аплодира, а децата да искат да бъдат като теб.

През годините изградихте образ на човек, който не се влияе от чуждото мнение. Това вродено качество ли е или се научихте да го развиете?

Аз се вслушвам в чуждото мнение, стига да знам че е от човек, който може да ме научи на нещо. Иначе това да не се влияя го развих с годините и с трудностите, през които минавах.

Как бихте описали личната си философия за живота с няколко изречения?

Impossible is nothing - всичко е възможно! Амбицията ми е по-голяма от страха!

Какво означава за Вас успехът днес? Различен ли е от успеха, който преследвахте преди двадесет години?

Хем да, хем не. Преди вдъхновявах с играта си на терена, днес се опитвам да вдъхновявам с думите си. За живота, за историята ми, за успеха. Но те се припокриват. Ако някой вземе нещо от моя успех, сложи го в неговата си история и това му помогне - чудесно. Това е друго вдъхновение, невидяното вдъхновение, което съм изпитвал много пъти - тогава когато не подозираш колко много може да повлияеш на живота на някои, в далечна страна, но то се случва там някъде, из света.

Има ли принцип, от който никога не сте направили компромис – независимо дали във футбола, бизнеса или личния живот?

Винаги правех, правя и ще правя нещата по моя начин! Разбира се, в определени ситуации трябва да можеш да адаптираш начина си спрямо другата страна, но никога до степен да не може да познаеш собствения си начин на действие и мислене.

След края на професионалната кариера много спортисти трудно намират новата си идентичност. Как Вие открихте своята?

Не мисля, че още съм я открил. А и не мисля, че трябва да е една. Имам възможност да правя много и различни неща сега. Да бъда приет в различни среди в живота и това ми дава възможност да се уча, да наблюдавам, да надграждам в знания и след това да ги използвам в това, което имам като план. И на базата на това да се опознавам още повече.

Какво Ви носи днес същото вълнение, което някога Ви носеше излизането на „Олд Трафорд“?

Точно сега, спектакълът "Бербатов: Разкодиране". Премиерата беше в родния ми Благоевград, където започна моят път. И започна едно наистина вълнуващо национално турне. Пазарджик, Стара Загора и Плевен до края на 2026 г., а през 2027 г. - Русе, Хасково, Велико Търново, Казанлък, Шумен, Варна, Бургас, Габрово, Пловдив и кулминацията в София. Хората може да видят датите за съответния град и да си вземат билети от kupibileti.bg. Ще се радвам да разкодираме заедно. Сигурен съм, че ще е вълнуващо за всички, както е вълнуващо за самия мен. Излязох на друг терен - на театралния, и въпреки че ние правим нещо различно, не точно театър, а по скоро хибридна версия, се вълнувам страшно много. Емоцията да изляза на сцената за премиерата в Благоевград бих я сравнил с онази от първия ми мач за всеки един от клубовете ми и първия ми мач за националния отбор. Беше незабравимо. Огромно вълнение. И леко напрежение. Защото екипът ми се потруди много през последната една година и трябваше да се представя по най-добрия начин. Защото аз съм лицето на сцената, но представлявам целия екип, който свърши огромна работа от идеята до премиерата. Когато представлението свърши, веднага в главата ми изникна един въпрос: "Дали изпълних мисията си?". Но нямах много време да търся отговора. Аплодисментите, които получихме с екипа ми от препълнената зала в театъра, бяха отговорът. Наистина уникално усещане. Но нека не забравяме, че това беше само началото. И нямам търпение да се видя с публиката в другите български градове. Ще съм щастлив да ги пренеса към онова вълнение като от излизането на "Олд Трафорд". 

Кои са най-важните уроци, които искате да предадете на дъщерите си – не като деца на Димитър Бербатов, а като бъдещи личности?

Да четат "играта", тоест живота, с две крачки напред. Това означава да мислят проактивно. Ако могат да прочетат дадена ситуация в живота, преди да се е случила, за да я избегнат или пък приемат, това е много полезно качество. Но това значи мъдрост. А тя идва трудно и през трудни уроци. И разбирa се, когато животът ги сложи в трудна ситуация,  да знаят как да излязат от нея.

Как бихте искали един ден те да Ви описват като баща?

Докато ни обичаше, най-готиният баща ни учеше и подготвяше за живота.

Освен футбола, развивате различни бизнес проекти. Какво научихте за предприемачеството, което спортът не можа да Ви даде?

Мисля, че имат много допирни точки. И двете сфери изискват определени качества като дисциплина, постоянство, търпение. И когато моментът дойде, да си се подготвил за него, за да го хванеш и използваш!

Как разбирате дали една възможност си заслужава – в спорта, бизнеса или живота?

Зависи от възможността. Тя може да изисква по-голям анализ. Може да изисква само интуиция от моя страна и да действам. Може да изисква да се допитам до някого. Различно е.

Чрез Фондация „Димитър Бербатов“ вече години наред подкрепяте талантливи български деца. Каква беше истинската причина да създадете фондацията?

Само една е - да подкрепяме таланта. В България има много талантливи деца, но понякога средата им не е правилната, семейството няма средства, детето има нужда от насока. И ние се опитваме да бъдем до тях по всички възможни начини на подкрепа, през финансовата, през наградите за най-заслужилите до чисто човешките като съвети, разговори или време, прекарано заедно.

Когато разговаряте с талантливи млади хора, какво най-често им липсва – талант, увереност или среда?

Талант не им липсва. Само трябва да го развият. Ако не го развият, това значи липса на увереност или грешната среда, която не им позволява да развият този талант. Когато това се поправи, тогава чрез увереност идва развитието на таланта. Или обратно - чрез развитието на таланта идва увереността и краченето смело напред. Разбира се, понякога е липса на средства, а детето има всичко друго, за да успее.

Днес светът се променя с невероятна скорост. Как гледате на изкуствения интелект – като на възможност, като на предизвикателство или като на неизбежна следваща стъпка?

Като нещо, което вече е тук. Не само в живота ни, а и във футбола. Мисля си, че все повече ще навлиза в спорта, докато в живота ни, там има по-големи специалисти от мен, които може да предскажат какво може да се случи. Само да не изживеем "Терминатор" на живо някой ден.

Какво според Вас ще бъде най-важното умение за младите хора след десет години?

Ако трябва да посоча само едно умение, бих казал, способността да се адаптираш. Светът се променя с невероятна скорост. Професии ще изчезват, нови ще се появяват, а технологиите ще променят начина, по който живеем и работим. Това значи адаптация, дисциплина и да не спираш да се учиш на новия живот около теб.

Какво продължава да Ви мотивира да се развивате, след като вече сте постигнали почти всичко, за което един футболист може да мечтае?

Да намеря следващата планина, следващия си връх, който да покоря.

Как успявате да намирате баланс между амбицията, спокойствието и удоволствието от живота?

Все още го търся, на 45 години!

Кога се чувствате най-щастлив – не като футболна легенда, а като човек?

Когато най-важните ми хора, са здрави.

Ако трябва да оставите едно послание към хората, които тепърва изграждат своята кариера и личен бранд, какво би било то?

Амбицията трябва да е по-силна от страха!

И накрая – как бихте искали хората да си спомнят за Димитър Бербатов след много години – с головете, с човека или с наследството, което оставя?

Те са свързани! Едни ще си спомнят за футболиста, други за човека. Но и в двата варианта - аз правех изкуство, по моя начин!