Адаптирам стила си на комуникация според човека срещу мен

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Цветелина, някои ме наричат Цвети, а други – Лина. Майка съм на една (почти) петгодишна, непокорна и енергична Дива. 😊
След гимназия заминах да живея извън България. Животът ме отведе в три държави на два континента, където прекарах почти десетилетие.
През 2013 година се върнах с намерението само да завърша дипломната си работа за магистратурата по Организационно поведение, но ето че все още съм тук. Вярвам, че България предлага много добри възможности за развитие.
Първото ми висше образование е в сферата на хотелиерството и туризма, така започна и професионалният ми път. От 2010 година насам се фокусирам върху обучението и развитието на хора – това е моята професия и смисъл.
През последните почти две години работя самостоятелно като професионален коуч и обучител, със специален фокус върху теми като родителство, синдром на самозванеца (impostor syndrome), цялостно благосъстояние (well-being) и справяне със стреса.

Какъв/каква мечтаехте да станете в детските си години?

Първоначално мечтаех да стана професионален танцьор. Измислях хореографии и в продължение на часове танцувах пред огледалото в хола. Във втори или трети клас вече исках да бъда моделиер – дизайнер и шивач на дрехи. Тогава разглеждах списание „Бурда“ на едната ми баба и с изрезки от платове и шалове създавах свои модели.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Първите си пари изкарах във втори или трети клас, когато през лятната ваканция с моя братовчедка помагахме в цех за лепене на етикети върху капачки. Получавахме надница, която ми даваше много удовлетворяващо чувство, макар да не помня какво точно си купих. Любопитна случка от по-късно е, че веднъж, когато работех като сервитьорка, получих бакшиш от 100 швейцарски франка (около 210 лв.) за сервиране на минерална вода. Това ме изненада и малко притесни, а мениджърът на ресторанта не можеше да повярва.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Според мен най-важни са четири фактора: семейната среда, училището и образованието, социалният кръг и приятелите, както и медиите и културата около нас. Важна роля играят и различните преживявания, срещите с хора, които възприемаме като ролеви модели и авторитети. За поддържане на любознателност, източници на информация и вдъхновение, смятам за изключително полезно да се интересуваме от по-възрастните и успешни хора около нас – да търсим ментори, да разговаряме с тях, да четем за тях и да анализираме техните действия и решения.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Когато бях на 20+ години, основната ми мотивация беше да се докажа и да бъда забелязана чрез качеството и количеството на работата си. Търсех кариерно израстване и престижна позиция. На доста по-късен етап осъзнах, че вървя по път, който не е моят. Не е погрешен като цяло, но не съответства на личните ми ценности. Днес съм мотивирана да създавам нещо истинско, смислено и задълбочено – дори да е малко, но което носи реална полза и промяна в живота на другите.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението беше изцяло мое. Избрах сама и гимназията си, дори смених училището в хода на обучението си. Висшето ми образование, бакалавър по Мениджмънт в хотелиерството и туризма, беше правилен избор. Макар и вече да не се занимавам с тази сфера, получих ценни уроци и вярвам, че израснах като личност. Магистратурата ми по Организационно поведени и до ден днешен отразява професионалните ми интереси и дейност.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Интересувам се дълбоко от човека – неговото мислене, поведение и душевност.

Уменията ми са основно професионали, но от дете съм привлечена от изкуството, благодарение на кръжока по изобразително изкуство, който посещавах. Обичам красива музика, особено джаз. Обичам да чета книги, да пътувам и проявявам любопитство към различни култури и кулинарни изживявания. Неотдавна започнах и да плета като хоби.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не мисля, че бих сменила професията си - избрах я осъзнато и я практикувам вече 15 години. Но от друга страна е много вероятно да добавям към основната си професия. Например бих отворила малък ресторант в занаятчийски стил, бих се занимавала с нещо свързано с модата и/или изкуството.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Да, доста вярно ми звучи това твърдение. Много е приятно да чуваме за себе си хубави думи – положителна обратна връзка. В повечето случаи обаче това не ми е достатъчно. Искам да чуя и какво не мога… все още, в какво не съм толкова добра… все още, какво мога да подобря. Не съм сигурна какво конкретно бих искала да чуя, но определено искам да е нещо, което ще кажат и когато съм в стаята. 😊

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Според мен тези умения винаги са били ключови за успеха, но преди години не им се даваше толкова гласност и не бяха осъзнавани и разбрани. Обичам предизвикателствата и трудностите и силно вярвам, че без тях няма израстване и каляване на психиката. Те ни карат да мислим. Колкото и да е трудно едно нещо, когато правим опити да се справим, идва момент, в който ставаме по-добри.

Относно добрата кондиция – старая се да се грижа за енергията си чрез правилно и редовно хранене. Консултирам се с експерти в областта. Мисля, че храната е нашето гориво и е изключително важно какво консумираме. Нямам предвид диети и хранене само със салати с киноа, а чиста и, доколкото е възможно, истинска и непреработена храна.На фона на предишния ми начин на живот – максимум 1-2 хранения на ден, много кофеин и сладко – мисля, че сега съм в много по-добър етап. Вече не се храня пред лаптопа или набързо, за да погълна обяда си.

Обръщам сериозно внимание и на менталното и емоционалното си здраве – тема, която силно ме вълнува и считам, че трябва да се работи по изграждане на устойчивост. Сънят ми е много важен – не функционирам добре при липса на достатъчно сън. Правя и упражнения за фокус – друга важна за мен тема.

Относно настроението – по характер съм човек, който през по-голямата част от времето е в добро настроение. Така функционирам – гледам на нещата от положителната страна. Няма как обаче и без минорни моменти, или такива на гняв, тъга, безизходица. Давам им пространство да „дишат“, но също им давам кратък срок, в който да ги преработя и пусна.

Обичам и малките удоволствия в живота – в това съм и малко бохем.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Навярно най-важните изводи са:
• Спрях да се опитвам винаги да докажа правотата си;
• Адаптирам стила си на комуникация според човека срещу мен;
• Старая се да слушам повече, отколкото говоря – трудно, но важно и възможно.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Наскоро набързо изгледах част от чуждестранен подкаст. Гостът сподели нещо, което грабна вниманието ми. За да разберете какво е отношението ви към парите си представете следното: Ако парите са човек и сега влязат в стаята, какво ще е първоначалното ви усещане? Каква ще е първата ви мисъл? Как изглежда този човек и какъв човек е като цяло? Мисля, че това е силна метафора, над която човек може да разсъждава.

Парите са важен ресурс, но не са най-важното. За мен здравето и благосъстоянието са преди финансовите средства. От дете баба ми ме учеше, че трябва да знам 2 и 200.

Важно е да не се ръководим само от финансовата изгода. Ако човек иска да постигне високи доходи, това е похвално, но щастието и самооценката не трябва да зависят от парите.

Наблюдавам, че когато първо даваш и си полезен, успехът и финансовото възнаграждение идват след това. Колко достатъчни са парите? Това е въпрос, на който отговорът е индивидуален.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Навярно са доста, но бих обобщила така:

1.    Никога не приемаме, че сме достигнали максимума в кариерата си.

2.    Никога да не смятаме, че знаем всичко и сме достигнали върха на професионализма си.

3.    Работата е съществена част от живота, така че е много важно да намерим начини да обичаме това, което правим и да не забравяме да се забавляваме дори по време на работа. 

Успех и удовлетворение по пътя на читателите на Career Daily News!