През последните две седмици Career Daily News публикува едни от най-мащабните си проекти, посветени на изкуствения интелект и влиянието му върху професии като PR, HR и Marketing(вижте материалите след клик на съответната професия). Над 100 експерти споделиха своите гледни точки в поредица от материали с общ обем над 80 страници.

Сега идва ред на хората, които вземат стратегическите решения.

Започваме нова поредица с водещи изпълнителни директори, предприемачи и бизнес лидери, като този път въпросът е само един:

Как според вас ще изглежда светът и в частност бизнесът през следващите две-три години във времената на все по-развиващ се изкуствен интелект?

Първите коментари вече могат да бъдат прочетени в Career Daily News, а съвсем скоро очаквайте още гледни точки от хората, които днес определят посоката на бизнеса:

Илия Кръстев (CEO в A Data Pro)

„Да прогнозираме как ще изглежда светът след две-три години днес е изключително трудно. Скоростта на промяната е такава, че технологии, които допреди година изглеждаха експериментални, вече се внедряват в реални бизнес процеси.

Това, което можем да кажем със сигурност, е, че изкуственият интелект няма просто да подобри съществуващия модел на работа. Той ще промени самия модел. Голяма част от повтаряемите дейности, включително в интелектуалния труд, ще могат да бъдат извършвани от AI системи и агенти. Това ще доведе до огромен ръст на производителността, но и до сериозно преструктуриране на пазара на труда. Няма непременно да изчезнат цели професии изведнъж, но ще изчезват конкретни функции, ще се променят роли и ще нараства стойността на хората, които могат да формулират правилните проблеми, да вземат решения и да носят отговорност за тях.

Ще се промени и структурата на бизнеса. Ще виждаме много по-малки екипи, които с помощта на AI постигат мащаб, за който доскоро бяха необходими стотици хора. Вероятно ще се появят и компании, близки до идеята за „еднорози от един човек“. В същото време концентрацията на изчислителна мощ, данни, чипове, облачна инфраструктура и енергия може да създаде нови олигополи. Големите технологични компании вече разполагат с ресурси, сравними с икономиките на цели държави, и все по-често ще бъдат не само икономически, но и геополитически фактор.

Затова следващите две-три години няма да бъдат просто период на технологична адаптация. Те ще бъдат период, в който ще се преразпределят икономическа сила, конкурентни предимства и влияние. Разликата няма да бъде между компаниите, които използват AI, и тези, които не го използват формално, а между организациите, които са променили процесите и бизнес моделите си около него, и онези, които само са добавили още един инструмент.

За бизнеса най-големият риск вече не е да направи грешна първа стъпка, а да не започне трансформацията навреме. А за държавите въпросът е още по-голям: дали ще изградят необходимите умения, инфраструктура, енергийна обезпеченост и регулаторна среда, или ще останат единствено потребители на технологии, създавани и контролирани другаде.“

Да внедриш AI без стратегия е като да купиш самолет без пилот

 

Мария Минчева (Заместник-председател на Българска Стопанска Камара)

„След две-три години вероятно все по-рядко ще питаме дали една компания използва изкуствен интелект. По-важният въпрос ще бъде за какво го използва и какъв резултат постига. AI постепенно ще се вгражда в продуктите, услугите и ежедневните работни процеси – от анализа на информация и общуването с клиенти до планирането на производството и управлението на ресурсите. В много случаи решенията ще могат да се подготвят по-бързо, а по-малки екипи ще постигат резултати, за които днес са необходими повече хора и време.

Голямото разделение вероятно няма да бъде между човека и изкуствения интелект, а между организациите, които успяват да го превърнат в по-висока производителност, по-добри продукти и по-качествена работа, и тези, които остават на равнището на отделни експерименти.

Светът ще бъде изпълнен с още повече съдържание, данни и автоматично генерирани предложения. Затова самият достъп до информация постепенно може да престане да бъде конкурентно предимство. По-важни ще стават способността да се зададе точният въпрос, да се разпознае достоверната информация и да се прецени как тя да бъде използвана. Колкото повече съдържание създават машините, толкова по-ценни вероятно ще бъдат доверието, автентичността и ясната човешка отговорност.

Българските предприятия и днес изпитват сериозен недостиг на кадри, а демографските тенденции дават основания да очакваме, че той ще се задълбочава. В този слисъл, основният ни проблем по-скоро не е, че AI ще остави хората без работа.

В същото време трябва да повишаваме производителността, ако искаме икономиката ни да бъде конкурентоспособна, а доходите да растат устойчиво. Именно тук може да бъде една от най-големите възможности. AI би могъл да поеме част от административните и повтаряемите задачи, да съкрати времето за обработване на информация, да подпомогне планирането и да освободи хората за работа, която изисква опит и професионална преценка. Това не се отнася само за технологичните компании. Вероятно ще наблюдаваме промени в производството, търговията, транспорта, туризма и практически всички услуги.

Данните показват обаче, че българският бизнес се движи с различна скорост. В блиц анкета на БСК от 2023 г. 26,1% от участвалите предприятия заявиха, че използват AI, а 27,5% планираха инвестиции през следващите три години. Според официалните данни на НСИ през 2025 г. AI технологии използват 8,5% от предприятията, като при големите компании делът достига 26,2%. Изследванията са с различен обхват и не могат да бъдат сравнявани пряко, но очертават позната картина: интерес има, а реалното и системно внедряване се оказва по-трудната част.

От работата на БСК и на нашия Център за иновации, международна търговия, технологична трансформация и анализи – ЦИНТРА, с предприятията виждаме, че пречките не са само финансови. Не достигат умения, ясни вътрешни правила и увереност как технологията да бъде използвана сигурно. Има и притеснения сред служителите. Ако ръководството не обясни какво се променя, защо се променя и как това може да се отрази на хората, съпротивата е напълно разбираема.

Не очакваме през следващите две-три години масово да изчезнат цели професии. По-вероятно е да се променят конкретни задачи, а с тях и изискванията към хората. Част от дейностите ще бъдат автоматизирани и при някои чисто изпълнителски роли може да намалее необходимостта от човешки труд. За сметка на това вероятно ще стават по-ценни професионалистите, които познават добре работата си, могат да задават правилните въпроси и умеят да проверяват получените резултати. AI може да даде убедително звучащ, но фактически неверен отговор. Затова професионалната експертиза не би трябвало да стане излишна – напротив, очакваме значението ѝ да нараства.

Разбира се, технологията сама по себе си не може да реши проблема с ниската производителност. Ако я добавим към лошо организиран процес, най-вероятно ще започнем да вършим неефективната работа по-бързо. Задачата на ръководителите е да определят къде AI действително може да създаде стойност и едва след това да изберат конкретния инструмент. Това е преди всичко управленска промяна, а не просто покупка на нов софтуер.

Съществува и риск да се увеличи дистанцията между компаниите, които могат да инвестират в технологии, данни и умения, и тези, които не разполагат с такъв капацитет. По-уязвими са малките и средните предприятия и фирмите извън големите икономически центрове, където достъпът до специалисти, обучения и технологични партньори често е по-ограничен. Те се нуждаят от практическа подкрепа, консултации и достъпно финансиране, без да бъдат натоварвани с нови сложни процедури.

Успоредно с технологичната промяна бизнесът трябва да се адаптира и към европейската нормативна рамка. От 2 август 2026 г. започна прилагането на основната част от Акта за изкуствения интелект. Защитата на основните права, данните и сигурността е необходима, но предприятията се нуждаят от ясни и приложими указания. Предизвикателството пред Европа е да намери баланс, при който управлява реалните рискове, без ненужно да ограничава способността на собствените си компании да разработват и внедряват иновации.

Държавата също би могла да бъде не само регулатор, но и активен потребител на новите технологии. При подходящи условия AI може да допринесе за по-бързи административни услуги и за намаляване на част от тежестта върху гражданите и бизнеса.

В крайна сметка AI може да анализира информация, да предлага решения и да ускорява работата, но не може да поеме отговорност за последиците. Тя остава на хората, които управляват бизнеса. Затова едно от най-важните качества на ръководителя през следващите години вероятно ще бъде не просто да използва новите технологии, а да преценява къде те създават реална стойност, къде крият риск и кога човешката преценка трябва да има последната дума.“

Силата на историята: когато HR, PR, маркетинг и employer branding говорят заедно

 

Андрей Бъчваров, управляващ партньор, Artemis Capital Partners

„Следващите няколко години ще са период на AI равносметка - навлизането на изкуствения интелект вече се случи, огромни инвестиции се изляха във водещите компании: SpaceX, OpenAI с рекордните 122 милиарда долара при оценка от 852 милиарда, Anthropic с 65 милиарда, xAI с 20 милиарда, а в отбраната Anduril с 5 милиарда и европейската Helsing с 1,8 милиарда.

Тепърва ще се види дали тези суми ще бъдат оправдани и дали залагането на трилиони в AI ще донесе обещаните планини от злато. Видяхте какво се случи малко след дебюта на SpaceX, чухме какво каза самият Илон Мъск за парите в следващите 10 години.

Стойността се мести от моделите към данните и правото на достъп до тях. Състезанието между моделите се случва със свръхскорост и скоро няма да има голяма разлика например между първия и третия, особено след намесата на Китай в това състезание.

Това, което не се копира, е собственият поток от данни, вграденият процес и регулаторното доверие. Победителят няма да е този с най-силния модел, а този, който има разрешение да работи с чувствителни данни и е доказал, че може да го прави сигурно.

В отбраната това вече не е теория. Работя ежедневно с европейски компании в областта на сателитните комуникации, безпилотните системи и разузнавателните технологии - там AI не се внедрява като продуктивен инструмент „в облака“, а като част от системи за целеуказване, обработка на сензорни данни и подпомагане на решения при непълна информация и натиск на времето.

Изискванията са различни по същество: моделът често трябва да работи локално, на ръба на мрежата, често без връзка, и трябва да функционира в среда, където една грешка не е загубен клиент, а загубен живот.

Не е случайно, че точно тези компании привличат капитал от такъв мащаб - Helsing вече е оценена на 18 милиарда долара, а Anduril на около 61 милиарда. Едновременно с това видяхме, че скоростта на цикъла „сензор – анализ – решение“ се превърна в основно конкурентно предимство на бойното поле.

Същата логика се пренася и в гражданския бизнес.

Оттук идва и най-подценяваната промяна за топ мениджмънта: работата с класифицирана и чувствителна информация.

Все повече ръководители в отбраната, критичната инфраструктура, енергетиката и финансите ще трябва да могат да ползват AI инструменти в изолирани, air-gapped среди — системи без връзка с интернет, с локално хоствани модели, строг контрол на достъпа и пълна проследимост на всяка заявка.

Това не е ИТ въпрос, който се делегира надолу. Мениджърът, който може да зададе правилния въпрос към защитена система и да прочете отговора критично, ще има предимство от порядъци пред този, който чака резюме от някого.

Обратното също е вярно: най-честият пробив в сигурността през следващите години няма да е хакерска атака, а изпълнителен директор, който копира чувствителен документ в публичен чатбот, защото така е по-бързо и изглежда по-умен пред себе си, инвеститорите си и подчинените си.

Организациите ще се уплътнят. Няма да видим масови съкращения - вече виждаме фактически спрял наем, което е особен проблем пред тепърва навлизащите на пазара млади специалисти.

Един силен специалист с добри инструменти вече покрива работата на трима. Това променя изцяло икономиката на услугите, където моделът досега беше „часове по хора“ - и това беше една от основните причини да продадем през 2025 година компанията ни Антхил.

Технологичният суверенитет става икономическа категория, не идеологическа.

Клиентите вече питат къде се обработват данните им, чий е хардуерът и кой има достъп до тежестите на модела. Това създава реален пазар за европейски решения, които допреди три години изглеждаха скъпи и излишни.

Затова и Mistral договаря европейската си експанзия с Microsoft, а капиталът вече търси европейски адрес - от Helsing до финландската ICEYE, която набра 450 милиона евро.

И накрая - за конкурентното предимство.

След две години „ползваме AI“ ще звучи като „имаме уебсайт“. Разликата ще идва от достъп, доверие и преценка при непълна информация.

Анализът вече се прави за часове вместо за седмици, но кой ще сложи подписа си и репутацията си - а в случая с класифицирана информация и свободата си - остава изцяло човешки въпрос.

Прогнозата ми за 2028 г.: по-малко компании, по-големи разлики между тях и значително по-висока цена на добрата преценка.“

 

Албена Георгиева (CEO на Billa Bulgaria)

„Ако трябва да си представя света след 2–3 години, не мисля, че той ще бъде толкова различен, колкото понякога ни се внушава. Ще бъде по-бърз, по-автоматизиран и вероятно много по-взискателен към бизнеса. Но основните човешки потребности няма да се променят със скоростта, с която се променят технологиите.

Търговията с храни е добър пример. Тя е един от фундаментите на всяко общество и всяка икономика. От хилядолетия качеството на живота зависи от нещо много просто – да имаш достъп до добра, прясна и качествена храна на цена, която можеш да си позволиш. Именно затова смятам, че нашият сектор ще се променя много, но няма да се променя рязко и изоснови и това всъщност е хубаво.

Разбира се, изкуственият интелект отваря огромни възможности. В ритейла той може да ни помогне да прогнозираме по-точно търсенето, да управляваме по-добре наличностите, да намалим хранителните отпадъци, да оптимизираме логистиката и енергийното потребление, да освобождаваме хората си от повтаряеми административни задачи и да вземаме по-бързо решения на базата на огромни количества информация.

За мен обаче една от най-интересните възможности е друга: AI може да направи големия бизнес по-прецизен към малките детайли. Когато управляваш стотици магазини, хиляди служители и огромен асортимент, мащабът естествено създава и по-комплексни проблеми за решаване. Когато технологията ни помага с тях, можем да отделяме повече внимание на нещата, които клиентът действително усеща – има ли любимия си продукт на рафта, достатъчно свежи ли са плодовете и зеленчуците, колко време чака, получава ли добро отношение.

И тук според мен е важната граница. Не бива да използваме изкуствения интелект, за да отдалечим хората от бизнеса, а за да премахнем ненужната тежест от тях.

Това важи и за пазара на труда. Някои дейности със сигурност ще изчезнат или ще се променят значително. Ще се появят други. Големият въпрос пред работодателите няма да бъде само колко позиции можем да автоматизираме, а колко бързо можем да помогнем на хората си да придобият нови умения. Защото технологията може да увеличи продуктивността, но доверието, отговорността, преценката и отношението към клиента остават човешки качества.

Не можем да се доверим на изкуствения интелект да тества вкуса на продуктите под собствените ни марки, нали?

В нашия бизнес ролята на човека се вижда особено ясно. Зад един кашкавал на рафта има много повече от алгоритъм. Има фермер, който е произвел млякото. Има хора, които са го преработили, транспортирали и проверили. Има служител, който го е подредил в магазина. И накрая има човек, който го избира измежду десетки други кашкавали за своето семейство.

Някой ден технологиите може би ще променят почти всяка стъпка по този път. И не трябва да се страхуваме от тях, защото бизнес, който отказва да се променя, рано или късно губи своята конкурентоспособност. Но вярвам, че най-добрите компании няма да бъдат тези, които автоматизират най-много, а тези, които използват технологиите най-разумно, за да дадат на хората си повече възможности да учат, да израстват и да общуват с други хора – клиентите, колегите и партньорите си.

AI ще промени инструментите ни, процесите ни, вероятно и много професии, но няма да промени нашата основна мисия – да осигуряваме добра, прясна и достъпна храна на хората. И вярвам, че именно тази мисия ще остане най-сигурният ни ориентир в един все по-бързо променящ се свят.“

 

Ивайло Славов (Изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на Wiser Technology § Изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на Elevate)

 

"През последните две години говорихме основно за възможностите на изкуствения интелект. През следващите две-три години фокусът ще бъде върху резултатите.
AI ще стане естествена част от бизнес процесите. Въпросът вече няма да бъде дали една компания го използва, а каква реална стойност създава с него - по-висока производителност, по-ниски разходи, по-бързи процеси или по-рационални бизнес решения.
Ще виждаме все повече екипи, в които хора и AI агенти работят заедно. Рутинните дейности ще се автоматизират, а стойността на хората ще идва все повече от експертизата, разбирането на бизнеса, критичната оценка и отговорността за крайния резултат.
Най-успешни ще бъдат компаниите, които успеят да превърнат AI в по-добри продукти, по-ефективни процеси и измерими бизнес резултати. Самият достъп до технологията няма да бъде конкурентно предимство."

 

маг. фарм. Лилия Караманчева – Добрева (Управител на Queisser Pharma Bulgaria, Doppelherz)

„В следващите 2–3 години изкуственият интелект ще промени сериозно начина, по който компаниите анализират информация, планират, комуникират с клиентите си и управляват ежедневните процеси. Бизнесът ще стане по-бърз, по-прецизен и по-персонализиран. Организациите, които умеят разумно да интегрират ИИ, ще имат значително конкурентно предимство – ще взимат решения по-бързо, ще освободят хората си от рутинни задачи и ще насочват повече ресурс към стратегия, иновации и развитие.

За мен ИИ е изключителен помощник и високоскоростно средство да стигнем по-бързо до целта. Но той е и огледало на способностите на човека, който го използва. Един и същ инструмент може да създаде огромна стойност или убедително да възпроизведе грешка. Затова критичното мислене, дълбочината на познанията и верификацията ще стават още по-важни.

Много експертни функции, свързани с обработка на данни и анализи, ще бъдат силно подпомогнати от ИИ. Но човекът трябва да остане този, който разбира контекста, проверява информацията, оценява риска и взима решението. Особено във фармацевтичния и здравния сектор технологичната скорост никога не бива да бъде за сметка на точността, етиката и отговорността към хората.

Не вярвам човешката отговорност и лидерската сила да бъдат изместени скоро. Напротив – колкото по-мощни стават инструментите, толкова по-голяма ще бъде нуждата от решителни лидери, които могат да задават ясна посока, да поставят граници и да носят отговорност за последствията.

Най-голямата възможност е ИИ да освободи човека от значителна част от рутината и да му даде повече време и условия да бъде Творец – да създава идеи, да изгражда отношения, да развива хора и да намира решения, които носят не само ефективност, но и смисъл. Именно бизнесите, които съчетаят технологичната скорост с човешката преценка и решителност, професионална интуиция и емпатия, според мен ще останат  устойчиви в утрешния ден.“

Петър Стоилов (Изпълнителен директор на Nestle Bulgaria)

„Ако преди десетилетие дигитализацията беше конкурентно предимство, то през следващите 2-3 години умението да работиш с изкуствен интелект ще се превърне в базово изискване, в императив. В динамиката на съвремието ни този период е достатъчен AI да навлезе практически във всички възрастови групи и сфери на живота – от образованието, където ще служи като ежедневно учебно помагало, до подкрепата на хора в по-напреднала възраст като персонален асистент и събеседник.В бизнеса изкуственият интелект ще бъде напълно интегриран в ежедневните операции и ще се превърне в неизменна част от всяка функция – от маркетинг, продажби и обслужване на клиенти до ЧР, финанси и управление на веригите на доставки. Подобно на владеенето на чужд език или дигиталната грамотност днес, способността за ефективна работа с AI ще бъде задължително условие за заемане дори на базови позиции.Най-видимата промяна ще бъде скоростта. Процеси, които днес отнемат часове или дни, ще се изпълняват за минути. Това ще освободи хората от рутинни задачи и ще им позволи да се фокусират върху области, в които човешките качества остават незаменими – креативност, критично мислене, емпатия и стратегическо вземане на решения. Убеден съм, че компаниите, които успеят най-бързо да интегрират AI в културата и начина си на работа, ще бъдат лидерите на следващото бизнес десетилетие.“

 

Елена Дречева  (Managing Director в Konica Minolta)

„Мисля, че през следващите 2–3 години ще станем свидетели не просто на технологична промяна, а на фундаментална промяна в самото ни разбиране за работа, лидерство и стойност.

През 27-те години, в които съм част от технологичния сектор, съм виждала различни вълни на трансформация. Почти всяка от тях е била посрещана едновременно със страх и с огромни очаквания. Изкуственият интелект не е изключение. Разликата е, че този път скоростта на промяната е много по-голяма, а въздействието няма да остане ограничено само до технологичните компании – то ще засегне практически всеки бизнес и всяка професия.

Но за мен най-важният въпрос не е „Какво ще направи AI?“.

По-важният въпрос е: „Какво ще направим ние с AI?“

Защото технологията сама по себе си не определя бъдещето. Определят го изборите, които правим като лидери – къде използваме AI, как подготвяме хората си, какви компетенции развиваме и каква култура създаваме в организациите си.

В следващите години очаквам няколко много ясни промени.

Първо, AI ще промени начина, по който вършим работата. Не вярвам, че разговорът трябва да бъде само за това кои професии ще изчезнат. По-същественият въпрос е как почти всяка професия ще бъде променена. Компаниите, които успеят да интегрират AI в ежедневните си процеси, ще могат да бъдат значително по-бързи, по-продуктивни и по-конкурентоспособни.

Затова според мен в бъдеще няма да се конкурират просто хора срещу AI. Ще се конкурират хора, които умеят да работят с AI, срещу хора, които не умеят. И компании, които са променили начина си на работа, срещу компании, които все още работят по стария модел.

Второ, хората и AI агентите все по-често ще работят като един екип. Организациите постепенно ще започнат да мислят не само за това какви хора да привлекат, но и какви AI агенти да използват за различни роли и процеси.

Това поставя пред лидерите един много интересен въпрос: Как управляваш организация, в която част от „екипа“ вече не е човешки?

Тук според мен ще се появи една от най-важните управленски компетенции на следващото десетилетие – способността да определиш какво трябва да автоматизираш, какво да оставиш на човека и как да комбинираш двете така, че резултатът да бъде по-добър от този, който всеки от тях би постигнал самостоятелно.

Трето, колкото по-мощен става AI, толкова по-ценни ще стават истински човешките качества.

Това на пръв поглед изглежда като парадокс, но аз вярвам, че именно така ще се развие бизнесът. Когато информацията, анализът и част от експертизата стават все по-достъпни чрез AI, конкурентното предимство на човека ще бъде в неща, които много по-трудно могат да бъдат автоматизирани – емоционална интелигентност, критично мислене, креативност, лидерство, емпатия, способност да вдъхновяваш и да изграждаш доверие.

В продажбите, лидерството и обслужването на клиенти човешката връзка няма да стане по-малко важна. Тя ще стане по-ценна именно защото все по-голяма част от света около нас ще бъде автоматизирана.

И четвърто, вярвам, че ще видим ясно разделение между два типа компании – тези, които управляват трансформацията, и тези, които се превръщат в нейни жертви.

Победителите няма непременно да бъдат организациите с най-големи технологични бюджети или с най-много AI инструменти. Ще бъдат тези, които имат смелостта да променят начина си на работа, да експериментират и най-вече – да развиват хората си паралелно с технологиите.

Моята философия винаги е била проста: технологията трябва да служи на хората, а не хората на технологията.

AI е изключително мощен инструмент и ще отвори възможности, които днес вероятно дори не можем напълно да предвидим. Но вярвам, че най-успешните компании няма да бъдат тези, които просто използват най-много AI. Ще бъдат тези, които успяват да съчетаят най-доброто от технологиите с най-доброто от човека.

Затова за мен най-важната инвестиция през следващите години няма да бъде само в AI.

Тя ще бъде в способността на хората да се учат.

В образование, адаптивност, любопитство и вяра в потенциала на екипите ни да се развиват.

Защото в свят, в който технологията се променя почти ежедневно, може би най-ценното конкурентно предимство ще бъде едно много човешко качество:

способността непрекъснато да се учим и да се променяме.“

 

Димитър Гълъбов (CEO в Sutherland Global)

„Смятам, че следващите 2-3 години ще бъдат периода на най-бързата бизнес трансформация от началото на интернет ерата насам. Вярвам, че изкуственият интелект ще премине от фрагментиран инструмент за извършване на определени дейности и процеси, към основна инфраструктура на всяка развита организация. AI вече промени фундаментално начина, по който работим, поемайки голяма част от рутинните и административни задачи и дейности, но за мен голямата промяна идва от възможността да обработваме несравнимо по-големи обем информация и да разглеждаме множество алтернативи едновременно, което прави бизнес решенията все по-точни, обосновани и предвидими.

Има и по-малко очевиден, но може би по-важен ефект - AI не просто изпълнява зададени задачи, той разширява в огромна степен възможностите, комбинирайки идеи и данни по начини, които биха отнели на човек несравнимо повече време, и така действа като истински акселератор на иновациите, отваряйки хоризонти, които допреди няколко години изглеждаха далечно бъдеще. Това неминуемо ще доведе до стремглава поява на нови и непознати до момента продукти и услуги.

Вярвам, че ще продължаваме да сме свидетели на преразпределение, а не изчезване на работни места - рутинните задачи ще се автоматизират все по-мащабно, докато преценката, решенията и човешката връзка ще стават все по-ценени. Компаниите, които съчетаят тези технологични възможности със силна култура и доверие в екипите си, ще спечелят реално от тази вълна - не просто чрез намаляване на разходи, а чрез нови продукти и модели на работа.

Тази трансформация няма да остане само на ниво бизнес - тя ще промени и начина, по който потребяваме информация, вземаме решения и общуваме помежду си, а способността ни да различаваме кое е ценно и достоверно ще стане ключово умение за всеки, не само за бизнес лидерите.»

 

Елена Маринова (Entrepreneur, Investor, and Philanthropist)

''AI е и не е „hype“.

Е “hype”: ще видим известно охлаждане на оценките на всичко, свързано с AI, и повече пазарен реализъм. Истината е, че въпреки гръмките „AI first“ стратегии, на практика AI все още не е толкова дълбоко вплетен в бизнеса, колкото се декларираше.

Не е “hype”: днес дори най-консервативните мениджъри използват AI като асистент, експерт и консултант. А когато нещо влезе високо в дневния ред на мениджмънта, то влиза и на оперативно равнище.

Предстои краят на AI еуфорията и нова вълна на AI еуфория: повече натиск за реално бизнес приложение, но и по-реалистичен сблъсък с ограниченията. Ефективността, която AI носи на върха, не може просто да бъде копирана на всички нива в организацията. Контекстът, сложността и човешкият фактор имат значение.

През следващите няколко години ще видим едновременно по-масово внедряване на AI и ново отрезвяване - включително преоткриване на стойността на човека там, където AI не може да го замести.“

 

Боян Митракиев (Изпълнителен директор на КРИБ)

„С ренесанс на предприемачеството, тъй като AI инструментите ще позволят на малки екипи хора да бъдат значително по-продуктивни, съответно да създават прототипи и да ги тестват на пазара с много по-нисък праг на стартов капитал. Експертите и мениджърите със значителен опит в големите компании ще имат нужда от по-малко младши експерти, но това ще освободи от (1) една страна последните да използват AI за рисково и мащабно предприемачество, от друга (2), тези старши кадри ще могат да трупат опит в корпоративна среда и след това да излязат от нея и самите те с AI да създадат лесно и бързо собствен бизнес.“

 

Владислав Милев (CEO в Lev Ins)

„Ако гледаме в бъдещето, според мен няма да видим „свят, управляван от AI“, а нещо по-практично и вероятно по-дълбоко. Всичко в своята основа зависи от сектора и желанието на собствениците да постигнат определено ниво на дигитализация. Бизнесът ще започне да се разделя на организации, които са изградени около AI, и организации, които просто използват AI инструменти. Бих определил няколко насоки (естествено свързани със застрахователния бизнес), които по мое скромно мнение ще бъдат основните приоритети и бъдещи линии.

-       Ще преминем от „AI като помощник“ към „AI като служител“. Моделът днес е Човек → пита AI → получава отговор → Човек осмисля и действа

Промяната ще промени процеса в следния алгоритъм:

Човек → поставя цел → AI агент планира → изпълнява → проверява → докладва → Човекът одобрява критичните решения или няма отношение към финалното решение

Промяната ще е фундаментална. Основното постижение, за мен ще е подобряване на клиентското обслужване, облекчаване на служителя и оптимизиране на времето. Не смятам, че първата голяма промяна ще бъде масовото изчезване на физическия труд.

По-сериозният натиск ще бъде върху рутинния труд – постоянно повтарящи се задачи с голям обем без да се изисква високо интелектуални действия - администрация, обработване на документи, стандартни анализи, отчети, презентации, кол центрове, маркетингово съдържание, преводи, част от счетоводните операции.

За мен въпроса няма да бъде: „Ще ме замени ли AI?“ а по-скоро: “Ще бъда ли по-продуктивен от човек, който работи с AI?“

-       От друга страна ще се появят много по-малки, но изключително производителни компании - това според мен ще бъде една от най-сериозните икономически промени.

Компания с 100 човека + 300 AI агента може в определени дейности да конкурира компания с 500–1000 човека. Не твърдя, че тези числа са универсална прогноза; това е илюстрация на новия оперативен модел. Ще имаме своеобразен „дигитален труд“, чиято пределна цена може да бъде много по-ниска от тази на човешкия труд. Следователно ще намалее значението на „брой служители“ а ще нарасне значението на: интелектуална собственост + данни + алгоритми + дистрибуция + марка + човешка експертиза. Мениджърът на бъдещето няма непременно да управлява 20 човека а 5 човека + 40 AI агента + 15 автоматизирани процеса. Ще се появи „AI orchestration“ или способността да организираш едновременно хора, AI модели, агенти, данни и автоматизирани процеси.

Но, в процеса ще се появят нови по същност и съдържание елементи- репутацията, човешката отговорност, доказуемият произход на информацията и доверието. В застраховането, доверието е основен елемент. AI ще направи генерирането на информация евтино, повтарящите се операции бързи и по-качествени, но  именно затова доверието ще стане скъпо.

 

-       Cyber + AI ще се превърнат в един общ риск. Тук очаквам много сериозна промяна. AI ще увеличи способностите както на защитата, така и на атакуващите. Ще виждаме повече автоматизиран атаки. По- големи мащаби за по-малко усилия от страна на атакуващите. Но и защитата ще използва AI. За това cybersecurity постепенно ще престане да бъде просто „IT функция“.

Застраховането ще бъде сред най-силно променените индустрии - Тук очаквам особено голяма трансформация – промяна в риск анализа, промяна в превантивните мерки и оценката на настоящ и променлив риск и др. Аквизицията ще започне да работи с повече данни и по-бързо, но човека зад всичките тези промени ще остане като главно действащо лице. AI не носи отговорност а доверието към него е все още твърде ниско.

Застрахователят постепенно ще премине от: „получавам информация → оценявам риска → определям премия“ към: „наблюдавам риска → прогнозирам промяната → предупреждавам клиента → намалявам риска → застраховам остатъчния риск“.

Това е огромна концептуална промяна. Застрахователят вече няма да продава само risk transfer.Той ще продава: Risk Prevention + Risk Intelligence + Risk Transfer.

Полицата постепенно щу  се превърне от документ в динамична услуга за управление на риска.

В сферата на работната ръка то ще възникне ново социално-трудово разделение.

AI-enabled people срещу AI-excluded people.

Човек с много добри професионални знания + AI може да има производителността на малък екип. Но човек без достатъчно знания няма автоматично да стане експерт само защото разполага с AI. Тъкмо обратното.AI увеличава ефекта и на компетентността, и на некомпетентността. Затова фундаменталните знания, критичното мислене и способността да проверяваш информацията ще стават по-важни, а не по-маловажни.

И накрая най-интересното: „човешкото ще поскъпне“ - Това е парадоксът, който според мен често се пропуска. Когато AI може да генерира: текст, изображение, договор, анализ, презентация, код, финансов модел, реклама то тогава  самото производство на съдържание престава да бъде рядък ресурс. Редкият ресурс става: преценката, отговорността, доверието и смисълът.

Затова не очаквам успешната компания след 2-3 а даже и 5 години, да бъде компанията с „най-много AI“. По-вероятно е да бъде тази, която е намерила правилното съотношение. Съотношението между естествен и изкуствен интелект.

AI няма просто да бъде още един инструмент до човека. Той ще умножава способностите на добрите организации — и вероятно ще умножава грешките на лошо управляваните. Точно затова следващите 2–3 години според мен няма да бъдат толкова AI революция, колкото революция в управлението на компаниите!“

 

Пламен Димитров (Country в Manager Coface)

„От гледна точка на финансовия сектор не вярвам, че следващите 2-3 години ще бъдат период на масова замяна на хора с изкуствен интелект. По-скоро ще видим нещо много по-интересно: разделяне между компаниите, които успяват да интегрират AI в ежедневната си работа, и тези, които не успяват.

В застраховането, кредитирането и управлението на риска скоростта ще се превърне в ключово конкурентно предимство. Решения, които днес отнемат часове или дни, ще се взимат за минути. Анализът на компании, финансови отчети и пазарни сигнали ще бъде автоматизиран в огромна степен. Това няма да премахне нуждата от експерти, но ще промени ролята им. Най-ценни ще бъдат не хората, които събират информация, а тези, които могат да я интерпретират и да вземат правилните бизнес решения.

Голямата промяна според мен няма да бъде технологична, а организационна. Днес повечето компании използват AI като помощник. След две-три години успешните компании ще го използват като реален участник в бизнес процесите. Част от анализите, клиентската комуникация, мониторингът на рискове и дори подготовката на управленски решения ще се извършват автоматично.

Същевременно доверието ще стане още по-ценен актив. Колкото повече решения се автоматизират, толкова по-важни ще бъдат прозрачността, качеството на данните и контролът върху риска. Във финансовия сектор клиентите няма да избират само най-бързата компания, а тази, която може да обясни и защити своите решения.

Затова бих казал, че следващите години няма да принадлежат на компаниите с най-много изкуствен интелект, а на тези, които успеят да комбинират технологиите с човешка преценка, доверие и отговорност. Именно там ще се създава истинската стойност.“

 

Александра Мечкова (CEO в Телерик Академия)

“Днес наблюдаваме три типа компании в ежедневната си работа в Телерик Академия. Едните напълно игнорират новата реалност и изкуствения интелект. Другите изпитват FOMO (страх, че изпускат нещо) и само говорят по темата, но все още не са заложили въвеждането на AI в стратегията и операциите си. И третите вече активно работят по внедряването на AI във всички процеси, в които той може да донесе стойност, и развиват уменията на хората си според техните роли и функции. Съответно след 2-3 години ще има два типа бизнеси - висококонкурентни и изоставащи.

Ясно е кои ще са утрешните компании лидери и победили. Компаниите, които искат да излязат напред, вече трябва да гледат отвъд внедряването на отделни AI инструменти, а да преосмислят начина, по който работят - от планирането на нужните умения и хора, през оптимизацията на процесите до необходимите промени в самата организация. Истинската разлика няма да е в хаотичния достъп до AI (той вече е достъпен за всички), а в това кой ще успее да го превърне в реално предимство, защото най-вероятно конкуренцията вече го е направила.

Това означава и сериозна инвестиция в развитието на хората. AI уменията ще са необходими на всеки, който иска да остане релевантен на пазара, а за компаниите развитието им няма да е просто HR инициатива, а условие да получат реална стойност и най-вече - да бъдат успешни утре в по-различен, конкурентен и динамичен пазар, на който правилната инвестиция в AI може да е единственият път към увеличени  приходи и печалба.

Бизнесите, които вече променят процесите си и развиват хората си, след 2–3 години ще са в много по-добра позиция да използват AI не просто за по-висока ефективност, а за растеж в мащаб. За останалите рискът не е просто  в това да пропуснат една технологична тенденция, рискът е за тяхното съществуване.”

 

Ива Димова (Управляващ директор в Ipsos Bulgaria)

“Изкуственият интелект дава възможност на човек да се освободи от голямо количество задачи и в идеалния вариант да се фокусира върху създаването на добавена стойност и да разгърне своя интелектуален потенциал. Доколко хората реално ще се възползват от тази възможност е съвсем различен въпрос и опасението ми е, че AI може да се превърне в поредната зависимост, а не в инструмент за интелектуално развитие и разгръщане на човешкия потенциал.

В бизнеса ролята на AI безспорно е трансформираща. В сферата, в която аз работя, тази на маркетинговите проучвания, вече наблюдаваме ясни признаци на тази промяна. Но ако питането е дали AI ще обезсмисли работата ни и дали ще замести опитния изследовател, отговорът ми е категорично не. Изкуственият интелект постига мащаб, който е немислим за човешките възможности, но той не може да замести креативността, критичното мислене, дълбочината, които човешкият интелект може да добави. Така че истинската положителна промяна за мен се крие в колаборацията между изкуствен и естествен интелект.

Какво реално виждаме като ефект от внедряването на AI? Проучвания, които доскоро са отнемали седмици или месеци, могат да се реализират за дни, дори часове. Бързината и възможността за работа в голям мащаб са безспорно едни от най-големите предимства по отношение на проучванията. Автоматизации като генериране на въпросници, модериране на големи извадки, кодиране на отворени въпроси, предварителни анализи, водят до значително по-кратки срокове и оптимизирани бюджети за стандартни проекти. Ипсос разполага с платформа, която вече позволява постигане на големи онлайн извадки буквално за няколко часа, а целият цикъл на стандартните проекти може да се случи в рамките на 48 часа. Тази платформа дава възможност на клиента и сам да менажира своите проекти без включване на изследовател, което според мен ще става все по-разпространено. Предоставянето на бързи данни е тенденция, която ще се налага все повече, особено с навлизането на синтетичните данни, които макар и да не заместват реалните респонденти, ще имат своето приложение при необходимост от бързо предварително тестване на концепции, оптимизация на въпросници и пр. Тук обаче ще се появи и обратната тенденция – с ползването на синтетични данни ще се засили и ролята на реалните респонденти. Темата за качеството винаги е била водеща при проучванията, но в ерата на изкуствения интелект значението ѝ ще нараства още повече, а конкуренцията вече ще е на база на това как технологичната обезпеченост позволява на една агенция да достига до реални хора. Тук ключова ще е и ролята на изследователя, който ще има отговорната задача да валидира получените инсайти.

Моята прогноза е, че само компаниите, които успеят да комбинират AI автоматизация с човешка консултантска експертиза, ще спечелят от тези промени, защото ролята на агенциите ще е да предлагат бързина, но не за сметка на качеството, мащаб, но не за сметка на дълбочината, да комбинират данни от различни източници, да предоставят контекст, да превръщат всичко това в ценни инсайти и приложими препоръки. А изследователят ще трябва да е все по-близо до клиента, да познава категорията, културния контекст, човешката мотивация, за да се превърне в доверен консултант. Само по този начин рисърчът ще продължи да създава реална добавена стойност и да затвърждава ролята си на стратегически партньор за бизнеса.”

 

 

Владимир Рашев (Managing Partner в Balkan Services)

„Следейки бързината, с която се развива технологията и от това, което наблюдавам като тенденция за внедряването на ИИ, няма еднозначен отговор на въпроса.

Много компании въвеждат бързо изкуствен интелект и искат това да стане бързо, пропускайки важни стъпки като достоверността и приложимостта на данните. Това води до създаването на нестабилна основа, на която често се взимат и управленски решения,  и до рискове за бизнеса.

Искам да бъда оптимист и да кажа, че след 3 години в България ще имаме сериозен ръст на бизнеса, много повече стойност за клиентите и много по-бързи процеси, след въвеждане на изкуствен интелект. За да се случи това, следва още сега да си дадем сметка, че успешното използване на изкуствения интелект започва не само с технологията, а и с надеждни данни, ясна отговорност за тях и добре структурирани процеси. Това е основната отговорност на мениджмънта и не е нищо, което не знаем, но с цел бързина, често се пропуска.

Организациите, които ще водят през следващите години, няма да са непременно тези с най-развит AI или с най-много внедрени инструменти. Предимство ще имат компаниите, които най-добре разбират къде човешката преценка е незаменима, върху какви данни трябва да стъпва и как да се комбинира с възможностите на AI.

Истинското конкурентно предимство ще идва от правилното разпределение на ролите: къде хората са по-добри от AI, къде AI ги допълва, къде е по-бърз и ефективен от човек и как хора, екипи и технологии работят заедно като една система.“