Изкуственият интелект вече не е тема на бъдещето. Той навлиза все по-осезаемо в медицината - от диагностиката и анализа на медицински данни до персонализирането на лечението и организацията на здравните услуги.

Какво обаче означава това за лекарите, пациентите и самата медицина? Ще бъде ли AI инструмент, който ще разшири възможностите на медицинските специалисти, или ще промени фундаментално начина, по който разбираме лекарската професия?

Career Daily News се обърна към водещи професори, лекари и експерти от различни области на медицината с един ключов въпрос:

„Как според вас ще изглежда медицината в следващите 2-3 години във времената на все по-развиващ се изкуствен интелект?“

Отговорите показват различни гледни точки към бъдещето на здравеопазването - от огромния потенциал на технологиите до рисковете, свързани с тяхното използване.

Едно обаче изглежда все по-ясно: AI няма просто да добави още един инструмент към медицината. Той ще промени начина, по който лекарите работят, вземат решения и взаимодействат с пациентите.

Въпросът е как ще намерим правилния баланс между технологичните възможности и човешката експертиза. 

Вижте какво мислят по темата РАБОТОДАТЕЛИТЕ, ПР експертите, ЧР експертите, Маркетинг експертите!

А, сега, нека дадем думата на родните ни светила в медицината, какво мислят те?

Чл.-кор. проф. Николай Габровски, началник на Клиниката по неврохирургия и заместник-директор по медицинската дейност на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“

Навлизането на големите езикови модели в ежедневието на всички ни може да се дефинира като революционно и нищо по-малко. Ако интернет и дигитализацията направиха огромни масиви от информация достъпни за всички ни, т. нар. изкуствен интелект (ИИ) даде впечатляваща възможност да извличаме бързо информация от тези големи масиви, да я синтезираме и анализираме. Безспорно е, че това ще промени всеки един аспект живота ни и неизбежно ще засегне и медицината.

Общите очаквания са това да се случи още утре, но според мен в здравеопазването ИИ като инструмент ще навлиза по-скоро еволюционно, отколкото революционно. Причина за това е, че медицината не търпи дори и най-малки аналитични грешки, а рафинирането на надеждни инструменти ще отнеме време. В момента основно се работи върху обучение на модели с висококачествена и надеждна информация и това започва да дава своите плодове.

Макар и не незабавно, ежедневието в медицината може да бъде променено от ИИ чрез навлизане на системи за подкрепа на решенията (decision support системи). Големи са очакванията в областта на образната диагностика. ИИ вече прави значителна част от изчисленията в областта на комплексната гръбначна (а и различни други видове) хирургия. Надявам се едно неизменно съпътстващо лекарската професия бреме - голямата документация и писмена работа - значително да се променят от ИИ, който ще синтезира направеното по време на лечебния процес, ще интегрира гласови бележки и ще генерира немалка част от необходимите ни документи. ИИ ще бъде много полезен и в планирането на движението на пациента и навигирането му през лечебния процес, особено когато става въпрос за сложни, многостъпкови диагностични и терапевтични процедури. Това ми се струва, че ще бъдат първите стъпки.

На по-фундаментално ниво се очаква ИИ да промени търсенето на нови лекарствени молекули и най-вече, да промени начина, по който се тестват техните възможности. Вероятно е да се откриват изцяло нови класове медикаменти или да се постигне значително по-висока ефективност чрез модифициране на вече съществуващи препарати.

В средносрочен план виждам огромен напредък в свързването на нашия мозък и нервна система с външни уреди и машини (brain-machine interface). Това ще даде невероятни възможности както на пациенти с увредени двигателни, зрителни и други функции, от една страна, така и за директна, лесна комуникация между нас и заобикалящите ни технологии, машини, устройства, от друга.

Напоследък много се говори, че благодарение на експоненциалното развитие на ИИ скоро ще можем да лекуваме всяка болест и дори ще можем да спрем остаряването на клетките. Вероятно и това ще е възможно някой ден, но съм убеден, че ще ни отнеме не години, а десетилетия. Организмът ни е невероятно сложна биологична машина, с процеси, еволюирали в продължение на милиони години, и идеята за контролирането ѝ с няколко команди от клавиатурата на компютъра е наивна. Но няма съмнение – тръгваме по много интересен, дълъг и в голяма степен непредвидим път в своето развитие като индивиди и като общество.

Да внедриш AI без стратегия е като да купиш самолет без пилот

Проф. д-р Костадин Ангелов, д.м. (Председател на Комисията по здравеопазването към Народното събрание)

„Според мен през следващите 2-3 години AI няма да замени лекаря. Ще започне да заменя лекаря, който отказва да работи с AI. Това е съществената разлика. В медицината навлизаме в период, в който скоростта на развитие на технологиите изпреварва способността на системите да се адаптират към тях. AI вече може да анализира огромни обеми медицинска информация, образни изследвания, лабораторни резултати и научни публикации за време, което човек не може да постигне. Следващата стъпка е тази информация да започне реално да променя клиничните решения. Но аз не бих поверил медицината на алгоритъм.Защото медицината не е само математика. Тя е преценка, опит, интуиция, комуникация с пациента и най-вече носене на отговорност. Затова бъдещето според мен няма да бъде „лекар срещу AI“, а лекар + AI срещу лекар без AI. Има обаче нещо, за което говорим много по-малко - сигурността. Когато медицината стане все по-зависима от AI, данни и свързани системи, болницата вече няма да бъде само лечебно заведение. Тя ще бъде част от критичната инфраструктура на държавата. Кибератака срещу болница може да спре операционни, диагностична апаратура, електронни досиета, лекарства и комуникации. В определен момент това вече не е IT инцидент. Това е риск за живота на хора и потенциално въпрос на национална сигурност. Затова бъдещето на AI в медицината трябва да бъде и бъдеще на AI security. Ще трябва да знаем не само дали един алгоритъм е точен, но и кой има достъп до него, с какви данни е обучен, може ли да бъде манипулиран, какво се случва, когато даде грешен резултат и кой носи отговорност за последиците. И тук според мен ще бъде най-голямото предизвикателство. Защото най-опасният сценарий не е AI да греши. Най-опасният сценарий е човекът да престане да проверява, защото вярва на машината. В следващите години ще видим и друга голяма промяна - медицината постепенно ще се премести от лечение на вече настъпило заболяване към прогнозиране и предотвратяване на риска. AI ще ни позволява да виждаме модели, които човек трудно може да открие сам. Това може да промени здравеопазването много повече от автоматизацията. Но в крайна сметка вярвам в едно: AI няма да направи лекаря излишен. Ще направи добрия лекар още по-силен. А най-добрите лекари на бъдещето няма да бъдат тези, които знаят всичко. Ще бъдат тези, които знаят какво да попитат машината, кога да ѝ се доверят и още по-важно кога да не ѝ се доверят.“

Професор Д-р Ружа Николова, дм (Факултет по Обществено Здраве „Проф. Д-р Цекомир Воденичаров, дмн“ Медицински Университет София)

Относно: Медицината през 2026 - 2029 във времето на изкуствен интелект от ракурса на комплексното взаимодействие в социо-техническата система на компонентите “човек/лекар – изкуствен интелект – социална среда”

„Настоящото становище разглежда вероятното развитие на медицината в периода 2026–2029 година през призмата на ускореното навлизане на системите за изкуствен интелект (ИИ), включително генеративни и мултимодални модели, алгоритми за клинично подпомагане, системи за анализ на медицински изображения, предиктивни модели и интелигентна автоматизация на административни процеси.

Основната теза е, че през следващите три години медицината няма да премине към модел при който ИИ заменя лекаря. По-вероятно е формирането на нов хибриден модел на медицинска практика, основан на комплексно взаимодействие между три основни компонента: човекът и лекарят – изкуственият интелект – социалната и институционалната среда. Качеството на бъдещата медицина ще зависи не само от точността на алгоритмите. То ще бъде резултат от начина, по който технологиите се интегрират в клиничното мислене, професионалната отговорност, отношенията между лекар и пациент, организацията на здравната система, достъпа до технологии, законодателството и общественото доверие.

Изкуственият интелект вероятно ще промени особено силно диагностичния процес, обработката на медицинска информация, персонализирането на лечението, медицинската документация, научните изследвания и управлението на здравните системи. Същевременно неговото използване създава рискове, свързани с алгоритмична грешка, пристрастия в данните, автоматизационно доверие, отслабване на професионални умения, нарушаване на личната неприкосновеност, неравен достъп и прехвърляне на прекомерна власт към технологични структури.

Поради това централният въпрос през следващите три години няма да бъде дали медицината ще използва ИИ, а при какви условия човекът ще остане активният носител на медицинската отговорност и как технологиите ще бъдат организирани така, че да подобряват, а не да разрушават човешките отношения в здравеопазването. Периодът 2026–2029 вероятно ще бъде преходен етап, в който ИИ ще се премести от ограничени експериментални приложения към по-широка интеграция в реалната медицинска практика. Най-съществената промяна няма да бъде просто появата на нови алгоритми, а трансформацията на отношенията между пациента, медицинския специалист, технологичната система и социалната среда.

Поради това бъдещето на медицината не следва да се разглежда през опростената дилема „лекар или изкуствен интелект“. По-точно е да се анализира като социо-техническа система, в която клиничният резултат се формира от взаимодействието между три взаимозависими компонента: човек/лекар ↔ изкуствен интелект ↔ социална и институционална среда. Научните данни показват, че ИИ има значителен потенциал за подпомагане на диагностиката, анализа на медицински данни, персонализирането на лечението, обработката на медицинска документация и организацията на здравните услуги.

Настоящото становище защитава тезата, че през периода 2026–2029 медицината ще се развива най-успешно не чрез заместване на човека с алгоритъм, а чрез изграждане на човекоцентрична система на съвместно вземане на решения при която ИИ разширява когнитивните и организационните възможности на медицинския специалист, а социалната среда осигурява етичните, правните и институционалните условия за безопасното му използване.

През периода 2026–2029 медицината ще навлезе в етап на ускорена интеграция на ИИ. Тази промяна обаче не трябва да се разбира като технологична революция, която протича независимо от човека и обществото. ИИ ще променя диагностиката, обработката на информация, организацията на труда и отношенията между пациент и лекар. Същевременно той ще създава нови рискове – алгоритмични грешки, пристрастия, прекомерна зависимост от автоматизирани решения.

Поради това основната задача пред медицината през следващите три години е изграждането на човекоцентрична социо-техническа система. В тази система човекът трябва да остане цел на медицинската грижа, лекарят – носител на критична професионална преценка и отговорност, а изкуственият интелект – инструмент за разширяване на човешките възможности. Социалната среда има задачата да създаде необходимите условия чрез образование, регулация, защита на данните, справедлив достъп и обществен контрол.

Следователно бъдещето на медицината не трябва да се формулира като въпрос дали ИИ ще замени лекаря. По-същественият въпрос е дали здравните системи ще успеят да организират взаимодействието между човек и технология така, че ИИ да подобрява медицинската грижа без да отслабва човешката автономия и професионалната отговорност. Именно от този баланс ще зависи състоянието на медицината към 2029. Най-успешният модел няма да бъде този с най-много алгоритми, а този, който успее да съчетае технологична ефективност, научна надеждност, човешка отговорност.“

Проф. д-р Светослав Йовев (Кардиолог, специалист по инвазивна кардиология и електрофизиология, началник на Отделението по кардиостимулация и електрофизиология в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“)

„Според мен в следващите 2–3 години изкуственият интелект ще навлезе много по-сериозно в медицината, но няма да замени лекаря. Ще бъде инструмент, който ще ни помага да работим по-бързо и по-прецизно.

В електрофизиологията това вече се вижда. AI може да анализира огромно количество информация, да подпомага картографирането и локализирането на аритмиите и има данни, че може да съкрати времетраенето на някои процедури. Но когато стигнем до самата интервенция, ръката и опитът на оператора все още са незаменими.

Същото важи и за електрокардиостимулацията. Пейсмейкърите, дефибрилаторите и CRT системите дават огромно количество информация. AI ще помага все повече за анализа ѝ, за по-ранното откриване на проблеми и за индивидуалното проследяване и програмиране на пациентите.

За мен основният въпрос не е дали AI ще замени лекаря. Няма да го замени. Но лекарят, който умее да го използва правилно, ще има предимство пред този, който не го използва.“

Проф. Д-р Александър Оскар, д.м.н. - (Ръководител Катедра по Офталмология, МУ - София)

“Според мен през следващите 2–3 години медицината ще се промени повече, отколкото сме свикнали да виждаме за десетилетие. Основният двигател на тази промяна ще бъде изкуственият интелект.

AI няма да замени лекаря, но лекарят, който умее да използва изкуствен интелект, ще има огромно предимство пред този, който не го използва.

Ще виждаме все по-широко приложение на алгоритми, които анализират образни изследвания, лабораторни резултати и огромни масиви от медицинска информация за секунди. Те ще подпомагат ранната диагностика, ще оценяват риска от развитие на заболявания и ще ни позволяват да избираме все по-персонализирано лечение за конкретния пациент.

В офталмологията това вече се случва. Анализът на снимки на ретината и OCT изследвания може да подпомага откриването на диабетна ретинопатия, глаукома, макулна дегенерация и други заболявания още в ранните им стадии. Следващата стъпка е не просто да откриваме заболяването, а да можем все по-точно да прогнозираме неговото развитие.

Изкуственият интелект ще промени и ежедневието на лекаря, като ще намали времето за административна работа, ще подпомага анализа на медицинската документация и ще ни дава много по-бърз достъп до актуалното медицинско знание. Но има нещо, което технологиите няма да могат да заменят - човешката връзка между лекаря и пациента. Медицината не е просто поставяне на диагноза по данни. Тя е доверие, емпатия, отговорност и способност да видиш човека зад заболяването.

Затова вярвам, че бъдещето няма да бъде „изкуствен интелект вместо лекар“, а лекар и изкуствен интелект заедно. И парадоксално, колкото по-технологична става медицината, толкова по-важно ще бъде тя да остане човешка.”

Проф. д-р Георги Чернев (Основател и собственик на „ОНКОДЕРМА“ и началник на Клиниката по дерматология, венерология и дерматологична хирургия към Медицинския институт на МВР)

„Може би е удачно да въведем кратка ретроспекция по темата: мисловна дейност и последвали решения: машината (AI) или човекът?

Алън Тюринг е английски математик, който въвежда понятието „машинна интелигентност“ още през 1950 г., като предлага теста на Тюринг, за да се прецени дали компютърът може да мисли като човек.

Джон Маккарти е американски компютърен учен, въвел термина „изкуствен интелект“ и организирал историческия за времето си семинар в Дартмут през 1956 г., който широко се счита за началото на ИИ като обособена академична дисциплина.

През 1943 г. Уорън МакКълок и Уолтър Питс създават първия математически модел на изкуствени неврони, поставяйки основите на съвременните невронни мрежи. 80 години по-късно този модел става повече от актуален и започва да измества човека от разнороден тип дейности.

Медицината е една от сферите, които могат да бъдат сериозно повлияни от AI. И тук възниква въпросът: може ли AI да промени медицината в полза на човечеството?

Медицината в световен мащаб не изглежда добре и в момента, дори в отсъствието на AI. Стряскащо растящата честота на всички форми на рак например, която не кореспондира с гръмките ежедневни открития за нови, революционни терапии, е солидно доказателство за липсата на адекватни решения в здравния сектор. Визирам „адекватни човешки решения“, чиито резултати са и „нелицеприятни“.

Ще се вслуша ли човечеството в препоръките на AI? Ще му се даде ли шанс да пре/менажира здравната карта и здравните политики, като започне от кота 0? Или приложението му ще бъде лимитирано, за да не се стигне до нелицеприятната истина за здравния лобизъм и неговите регулатори?

Това са лично за мен дилемите, пред които сме изправени.

AI и регулаторни политики в медицината

На национално ниво е налице свръхпроизводство на кадри – лекари и институции/болници, които не могат да бъдат обезпечени като работни места, заплащане и добра квалификация. Това отваря въпроса: могат ли те да бъдат заменени от AI?

Отговорът за мен е едно голямо да!

Причината е девизът на новото време: маса вместо класа! И бързо печалбарство на всяка цена! Липсата на контрол върху резултатността и качеството на медицинската дейност, броя на лечебните заведения и реалната им акредитация създава сериозни проблеми.

Дали AI ще помогне?

Отговорът е неясен, но по-скоро положителен. Мисля, че трябва да му се даде шанс, въпреки че AI ще лимитира до известна степен намесата на човешкия фактор – и може би за добро.

Заместването или употребата на AI в медицината вероятно е възможно на първо време в определени звена като патология, образна диагностика, административна дейност, качествен контрол и дигитализация.

Но може ли AI да намира оптимални организационни решения на нерешими до момента проблеми? Да въвежда иновации, да насочва към нови хоризонти и да планира здравноосигурителни системи в определени региони?

Към момента отговорът поне за мен е неясен. Но вероятно – да.

Може ли AI да носи отговорност в медицината?

Това е изключително важен въпрос. AI не може да носи отговорност и да се ангажира с провеждането на рискови, спасителни операции в медицината. Дори da Vinci роботите се управляват от хора. Поне засега.

В специалности като хирургия, реконструктивна, дерматологична и пластична хирургия, неврохирургия и съдова хирургия човешкият фактор остава водещ.

Въпросът е дали ще бъде дадена зелена светлина на AI, за да се провери достоверността на решенията му и да се направи сравнителен анализ с човешкия фактор.

AI и регулаторни здравни политики

Липсата на реална обективност при взимането на определени човешки решения при воденето на здравни политики със сигурност би могла да бъде заместена не само от AI, но така също и от повечето осмокласници в страната. Но AI няма законодателна сила и не може сам да промени системата.

Поради този факт виждам потенциално сериозна негова роля не само при взимането на решения, но и при формирането на бъдещи политики.

Дали обаче ще му бъде позволено да се справи с корупционните модели в медицината?

Независимост и неподкупност – това са вероятно двете силни качества на AI.

AI би могъл да намали печалбата на определени кръгове, но има шанс да гарантира и прогрес. А прогресът е скъп дар и някой трябва да плати цената.

Страхът от въвеждането му в определени зони на медицината според мен се крепи основно на опасността от прекратяването на нездравословни здравни политики, облагодетелстващи определени лобита. Понякога решенията са човешки и нездравословни, лични, користни и добре подплатени.

Редица са гледните точки, които говорят в полза на изкуствения интелект и приложението му в медицината, но към момента това приложение е по-скоро ограничено.

За по-младите специалисти със сигурност е от помощ – образователна и информационна. Самият аз правя справки по отношение на редица теми.

Но решенията за един или друг вид терапия могат да бъдат взети единствено от клиницистите – повлияни и проверени от AI. Да имаш достъп до обективен информационен масив, който търси, анализира и предоставя данни, спестява време и може да помогне на човешкия фактор да взима по-адекватни медицински решения.

AI е златна възможност за тези, които търсят решения и имат нужда от бързи анализи на голямо количество данни и от търсене на връзки между информационни масиви и различни сфери на битието ни, включително медицината.

Но отговорността в медицината е лична и се носи винаги персонално.

Вероятно хуманоидните роботи ще нарушат това равновесие!“

Проф. д-р Венелин Герганов, д.м. (Професор по неврохирургия, старши лекар в International Neuroscience Institute, Хановер, Германия, и неврохирург в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, София.)

„Приложението на изкуствения интелект (ИИ) в медицината ще доведе до дълбоки промени в почти всички нейни аспекти. Обхватът и последиците от тези трансформации към момента могат да бъдат предвидени само частично.

Когато ИИ се използва като разширение на възможностите на лекаря или изследователя - като инструмент за решаване на проблеми, смятани досега за неразрешими - той ще позволи много по-задълбочено проучване на фундаментални въпроси, свързани с възникването и развитието на заболяванията, както и с функционирането на човешкото тяло. Особено голям прогрес се очертава в областта на невронауката, онкологията и инфекциологията.

ИИ ще направи възможно планираното и целенасочено създаване на нови медикаменти, съкращавайки значително времето до синтеза на крайния продукт. Пътят до клиничното им приложение също ще бъде скъсен благодарение на новите възможности за симулиране и анализ на големи масиви от данни. Това вероятно ще намали необходимостта от продължително проучване на ефекта на лекарствата върху животински модели и ограничени групи хора. Така периодът от фундаменталното откритие до прилагането му при конкретния пациент - „от лабораторията до леглото на болния“ (from bench to bedside) - ще бъде съществено съкратен.

Особено вълнуващи ще бъдат откритията в областта на мозъчно-компютърните интерфейси (brain-computer interfaces), които ще позволят възстановяването на загубени мозъчни функции чрез технологични решения. Наред с огромния терапевтичен потенциал обаче ще възникнат и редица етични дилеми, свързани с възможността тези технологии да бъдат използвани не само за възстановяване на нарушени функции, но и за аугментиране и разширяване на естествените възможности на човешкия мозък.

Клиничната практика също ще претърпи съществена промяна. Много от процесите по вземане на медицински решения ще бъдат подпомагани, а в определени случаи - изцяло поемани от алгоритми. Това се отнася както до ежедневната лекарска работа, така и до задачи от по-глобален мащаб: проследяване, анализ, прогнозиране и контрол на епидемиологични процеси, както и разрешаване на проблеми в областта на хигиената и социалната медицина. Голяма част от рутинната дейност ще бъде прехвърлена на ИИ.

Овладяването на базисните клинични умения ще стане по-лесно, а процесът на обучение - по-ефективен. По този начин средното ниво на клиничната практика би могло да се повиши и унифицира, осигурявайки по-качествени и достъпни здравни грижи.

Върховата медицина обаче ще продължи да изисква висококомпетентни лекари, които владеят и прилагат базираните на ИИ технологии, но същевременно запазват своята критична, контролираща и насочваща роля. Непроменен ще остане и най-човешкият момент в лекарската професия — разговорът с пациента, необходимостта от емпатия и разбиране, способността да се сподели болката и да се вдъхне увереност.

Според някои автори въвеждането на ИИ не може да се сравни с Индустриалната революция. Парната машина, локомотивът и поточната линия са били нови „оръдия на труда“ в ръцете на човека, разкриващи нови хоризонти. Работниците са се преквалифицирали, а трудът им е ставал по-ефективен и производителен.

ИИ също е ново „оръдие на труда“, но такова, което в даден момент би могло да замени не просто отделни дейности, а самия човек, който го използва. Когато ИИ престане да бъде инструмент в ръцете на лекаря, а измести самия лекар, медицината ще се промени фундаментално. Тема за размисъл…“

Проф. д-р Коста Костов (Професор по белодробни болести и консултант по белодробни болести в УМБАЛ „Св. Анна“ – София, консултант по белодробни болести и научен ръководител на медицински център INSPIRO, председател на фондация „INSPIRO“ и главен редактор на списание „INSPIRO“)

„Бих искал да започна с една фраза, която често използвам, вероятно моя, докато не се появи някой друг с авторски претенции:

Човешкият ум е като стомаха - смила знанието ако е здрав или го връща обратно, ако е болен.

Същото ще се случи и с лекарския ум при използването на ИИ. Или ще го използва здравословно, преработвайки и анализирайки неговите данни и съвети, или ще се поболее от грешките му.

Не знам какво ни очаква в по-далечно бъдеще, когато над човечеството ще надвисне реална заплаха да изпусне контрола върху ИИ. Ray Kurzweil в книгата си "The Singularity is nearer: When We Merge with AI" алармира за протичащото експоненциално, а не линейно развитие на технологиите и ИИ, който ще достигне скоро човешкото ниво на интелигентност и ще започне да се слива с него. Така, около 2045 година ще влезем в етапа на т.н. "сингулярност" - сливане на човешкия и изкуствения интелект. Ще настъпи гигантско нарастване на общочовешкия интелект до степен, човекът да получи достъп до контрола на собствената си биология. Това звучи страховито, ако човечеството не се опази и допусне нечисти сили да обсебят контрола върху дълголетното здраве и продължителността на живота - физическо и дигитално. Звучи едновременно вдъхновяващо и оптимистично, но и страховито, особено, ако бъде изпуснат контрола върху ИИ и той заживее напълно самостоятелен живот, превръщайки ни в негови подчинени.

Но да не избързваме толкова, имаме още няколко години време за независим от ИИ живот, което да използваме за развитие на собствения си ум и да не допуснем сливане, а само приятелска помощ. През следващите няколко години лекарят все още няма да бъде заменен от изкуствения интелект, а ще разчита на него като най-близък асистент в ежедневната работа с болните и в научните лаборатории. Ще продължи по-интензивно да му помага в операционната, в терапевтичните звена, в лабораториите и научните изследвания. Аз също се допитвам до него при анализ на данни и за по-бърза ориентация в новостите и статиите от медицинските журнали, защото нямам този мощен капацитет за бърз и селектиран анализ.

ИИ дава на лекаря инструмент с по-богата памет, нещо като допълнителен, придаден „мозък“, който повишава когнитивните ни възможности, скоростта и точността при вземане на решение чрез интерпретация на разнообразни клинични данни, за по-прецизна диагноза и по-обосновано лечение, базирано на медицина на доказателствата. ИИ ни помага с гигантска памет, базирана на необятна база данни и мощен аналитичен капацитет, с което лекарската интуиция проверява и коригира себе си. С други думи, лекарят разполага с информационен капацитет, който обогатява знанията и интуицията му, за да прави по-малко грешки. ИИ спестява на лекаря непомерно време за четене и лутане в литературата, като му поднася резюме на огромен обем научна литература, ежедневна информация за медицинските новости, подбрани новини и резюмирани статии, които може да прегледа в малкото свободно време в работния ден. Това са придадени възможности отвъд човешкия когнитивен капацитет.

ИИ добавя нещо фундаментално различно: интегрира огромен брой информационни източници и предлага клинични хипотези, диференциално диагностични възможности. Информацията от образното изследване на конкретен пациент може да бъде съпоставена, сравнена с данните от милиони пациенти и да насочи образният диагностик към най-правилното решение. Добрият и подготвен лекар може да използва рационално медицинските данни на пациента, обработени и анализирани от ИИ, които интерпретира през собствения си опит и интуиция, за да взема информирано решение за точната диагноза и подходящото лечение. Диагнозата и лечението ще се превърнат в решение на съвместен „консилиум“ с участие на човешкия мозък и ИИ, което ще улесни работата на лекаря, който се нуждае от интердисциплинарен екип и решенията ще се вземат в по-тесен кръг, с "колективното" участие на "колегата" ИИ. При мен подобни "консилиуми" се случват ежедневно. ИИ е най-близкият ми сътрудник, но не допускам смяна на ролите - окончателните решения ги вземам аз. Това е правилният и морално оправдан модел на работа с ИИ - задкулисен „асистент“, който стои до мен встрани и до леглото защото болният човек се нуждае от разбиране, състрадание и доверие в лечителя, а не от студената плът на машината.

Аз имам много хронични болни, дългогодишни страдалци с няколко папки медицинска документация, с десетки файлове медицинска информация - епикризи, лабораторни изследвания, функционални изследвания на дишането, образни изследвания на белия дроб, няколко хоспитализации, придружаващи болести и терапевтични назначения със съответните странични действия, сложни медикаментозни схеми, нуждаещи се от внимателен прочит. В моя наситен график често се нуждая от повече време за по-сложните случаи, когато има разнообразна хронична патология и много налични данни за анализиране. Това време ми е необходимо за пациента, а не за преглед на огромен обем документация. С ИИ, времето ми за обработка и анализ на данни ще бъде спестено и ще имам повече време за всеки отделен пациент и ще преглеждам повече пациенти. ИИ може да анализира цялата история на пациента за броени секунди, ако има достъпна за него единна база данни за всички пациенти. Това ще даде възможност на лекаря с помощта на ИИ да изготвя и бърза изходна документация, време, което лекарите днес разходват за администриране, а не за лечение. Това е съвсем друга медицина, по-близо до холистичната й версия, която разглежда пациента като индивидуалност в три измерения - ум, душа и тяло – отколкото до съвременната конвенционална медициа, която третира пациента предимно като болно тяло. Това не е персонализиран подход, далеч от концепцията на Марк Аврелий и Рене Декарт. Обработката на медицинската документация ще става много бързо и тази промяна ще бъде посрещната с възторг от лекарите, защото ще повиши удовлетворението от работата и удоволствието от нея. Днес лекарят прекарва повече време пред компютъра, а не до леглото на пациента и спестеното време пред компютъра, ще отиде в полза на пациента. Това ще увеличи значително диагностичния и лечебния успех и ползите ще бъдат изцяло за пациентите. Лекарят ще говори повече с пациента и по-малко с компютъра. Това според мен ще бъде един от най-положителните ефекти, защото пациентът иска да сподели проблемите си на състрадателна душа, да сподели психологическата тежест на страданието, а това е важна и неотменима част от терапевтичния резултат. Докато лекарят разговаря с пациента ИИ може да обработва информацията от анамнезата и детайлите от разговора и да даде бърза насока към вероятната диагноза, която да ориентира лекаря в решението. Важно е лекарят да разчита на собствения си разум и да не се предоверява на ИИ, защото може да се зарази от неговите "халюцинации" или да развие зависимост от него, което ще бъде фатално за професионалния му интелект. Безграничното доверие към компетентността на ИИ и неговата безпогрешност е заплаха за професионалните рефлекси и умения на лекаря, който губи умения да разпознава грешките му. ИИ трябва да подпомага клиничното мислене, а не да го замества.

Най-голямата революция с помощта на ИИ се случва вече в персонализираната медицина, където ИИ прави невероятни неща, извън пределите на човешките възможности - анализира човешкия геном и адаптира лечебни модели, метаболитни въздействия, начин на живот, външни въздействия, за да се минимализират рисковете за някои болести, залегнали в структурата на генома. Това е фундаментална промяна. Двама пациенти с една и съща диагноза не се разглеждат като еднакви, а като различни личности - не болестта, а боледуващият човек. Подобен персонализиран подход набира скорост най-осезаемо в онкологията, но поне от 20 години е в ход и в пулмологията, при социално значими болести като ХОББ и бронхиална астма.

С помощта на ИИ се случват фундаментални промени и в медицинските научни изследвания, които търсят персонализиран подход и резултатите ще бъдат насочени към все по-изчистени групи от пациенти, които споделят подобни ендотипи (болестни характеристики).

Ще се промени и ролята на медицинските специалности и тяхната структура. Някои специалности ще бъдат по-силно засегнати от други, особено тези, които са от т.н. параклиника, подпомагащи работата на клиничните специалности. Особено силно ще бъдат засегнати: радиология; патология; лабораторна медицина. Допускам, че ИИ ще засегне осезаемо специалистите по обща медицина, защото ИИ ще дава все повече възможности за бърза "домашна" диагноза на болните и ще ги пренасочва по-често към тесни специалисти и ще им дава възможности за дистанционно получаване на лекарства. Сигурен съм обаче, че необходимостта от подготвени лекари ще нараства, защото конкуренцията на ИИ ще увеличи нуждата от добри, способни, задълбочени, посветени на пациентите лекари, които умеят да интегрират всички данни и да вземат информирани решения. ИИ ще спести технологично време на лекаря, но ще увеличи стойността на истинското клинично мислене при тези, които се стремят към него и ще открои по-ясно стойностните лекари и те ще останат най-конкурентни.

Ще се промени драматично и медицинското образование. Студентите ще получават освен базисни медицински познания и модели на обучение как да използват ИИ, за да стигат до диагностични и терапевтични решения, но и как да разпознават грешките и "халюцинациите" на ИИ. Бъдещите лекари ще бъдат по-добри от днешните, защото ще се ползват от допълнителен, надграден интелект.

Използването на ИИ ще изисква още повече научни, специализирани познания, за да не се допускат грешки, за които отговорност ще носи лекарят, а не ИИ. Оттук идват и някои правни въпроси - докъде ще се простира отговорността на лекарите при използване на ИИ, докъде ще бъде отговорността на институциите, фирмите производители, обществото, държавата.

Най-важната функция на лекаря не може да бъде иззета от ИИ - състрадателната връзка с пациента, срещата на две души - страдаща и съ-страдаща. Лекарят ще продължи да носи най-дълбокия смисъл на професията - милосърдие, човешко присъствие, състрадание - в основата на лечебния успех. Ще останат търсени лекарите, посветени на професията, разбиращи нейната фундаментална роля - да дава надежда и упование, подкрепа в трудните дни на болка и страдание. Никой не може да замени моралната отговорност за съдбата на болния. ИИ не трябва да бъде изпуснат от контрола на лекаря, за да се разпорежда със съдбата на болния.

Очаквам в следващите 5 години специализираните национални и международни консенсуси (препоръки) за поведение при конкретни болести, да започнат да отчитат ролята на ИИ и да въведат неговото използване в диагностичните и терапевтични стандарти. Това ще направи общественото здравеопазване по-ефективно, а лечебното - по-ефикасно, защото ще станат по-малко зависими от ограничения умствен капацитет на отделния лекар и ще бъдат възможни неща, които днес изискват колективния капацитет на цял екип.

Имам и лични страхове, свързани с вероятността, във високо развитите технологични общества да се появят съвсем скоро машини, подобно на днешните банкомати, които да бъдат използвани от хората като лекари за амбулаторни проблеми - обичайни инфекции, телесен и психически дискомфорт, за да получат от тях съвети, да им изписват рецепти, а защо не и директно да им пускат лекарства, съобразно бърз анализ на оплакванията. Тогава ще стане страшно.“

Проф. д-р Иван Груев, дм (Заместник-директор по медицинската дейност на НМТБ „Цар Борис III“, професор по кардиология и избран председател на Дружеството на кардиолозите в България за мандата 2026–2028 г.)

“Медицината ще получи мощна подкрепа от АИ за по прецизна диагностика и за анализ на големи бази данни, но отговорността за решенията и човешката комуникация ще останат изцяло приоритет на лекарите.“

Д-р Явор Владимиров, д.м. (Медицински директор на Инвитро клиника „София“)

През следващите 2–3 години изкуственият интелект ще стане част от ежедневната работа на лекаря, както много други технологии, без които днес трудно си представяме медицината.

Най-голямата полза вероятно ще бъде в обработването на огромното количество информация, с което работим всеки ден – медицинска документация, лабораторни и образни изследвания, научна литература. Това може да спести много време на лекаря и, надявам се, да му остави повече време за пациента.

Не мисля обаче, че AI може да замени клиничното мислене. Медицината рядко е черно-бяла. Двама пациенти с една и съща диагноза могат да изискват различен подход, а резултатът, който един алгоритъм предлага, невинаги е правилният за конкретния човек.

Затова според мен ролята на лекаря дори ще стане по-отговорна. Няма да е достатъчно просто да имаш достъп до огромно количество информация. Ще трябва да можеш да прецениш кое от нея е вярно, кое е приложимо за конкретния пациент и кога технологията греши.

Има и нещо друго, което не бива да губим. Пациентът не идва при нас само за диагноза или резултат от изследване. Той има нужда някой да му обясни какво се случва, да разбере притесненията му и заедно с него да вземе решение. Това трудно може да бъде сведено до алгоритъм.

Затова не очаквам AI да направи лекаря по-малко необходим. По-скоро ще промени начина, по който работим. Добрият лекар ще трябва да използва новите технологии, но и да знае кога да не им се доверява. А отговорността за решението в крайна сметка трябва да остане негова.