Изкуственият интелект вече не е тема на бъдещето. Той навлиза все по-осезаемо в медицината - от диагностиката и анализа на медицински данни до персонализирането на лечението и организацията на здравните услуги.

Какво обаче означава това за лекарите, пациентите и самата медицина? Ще бъде ли AI инструмент, който ще разшири възможностите на медицинските специалисти, или ще промени фундаментално начина, по който разбираме лекарската професия?

Career Daily News се обърна към водещи професори, лекари и експерти от различни области на медицината с един ключов въпрос:

„Как според вас ще изглежда медицината в следващите 2-3 години във времената на все по-развиващ се изкуствен интелект?“

Отговорите показват различни гледни точки към бъдещето на здравеопазването - от огромния потенциал на технологиите до рисковете, свързани с тяхното използване.

Едно обаче изглежда все по-ясно: AI няма просто да добави още един инструмент към медицината. Той ще промени начина, по който лекарите работят, вземат решения и взаимодействат с пациентите.

Въпросът е как ще намерим правилния баланс между технологичните възможности и човешката експертиза. 

Вижте какво мислят по темата РАБОТОДАТЕЛИТЕ, ПР експертите, ЧР експертите, Маркетинг експертите!

А, сега, нека дадем думата на родните ни светила в медицината, какво мислят те?

Акад. Проф. Иван Миланов (MD, PhD, DSc - Директор, Medical University Hospital, София)

"Изкуственият интелект ще помага на лекаря с обобщение на наличната информация, но скоро няма да замени лекарската интуиция, която е много важна за диагностичния процес."

Чл.-кор. проф. Николай Габровски, началник на Клиниката по неврохирургия и заместник-директор по медицинската дейност на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“

Навлизането на големите езикови модели в ежедневието на всички ни може да се дефинира като революционно и нищо по-малко. Ако интернет и дигитализацията направиха огромни масиви от информация достъпни за всички ни, т. нар. изкуствен интелект (ИИ) даде впечатляваща възможност да извличаме бързо информация от тези големи масиви, да я синтезираме и анализираме. Безспорно е, че това ще промени всеки един аспект живота ни и неизбежно ще засегне и медицината.

Общите очаквания са това да се случи още утре, но според мен в здравеопазването ИИ като инструмент ще навлиза по-скоро еволюционно, отколкото революционно. Причина за това е, че медицината не търпи дори и най-малки аналитични грешки, а рафинирането на надеждни инструменти ще отнеме време. В момента основно се работи върху обучение на модели с висококачествена и надеждна информация и това започва да дава своите плодове.

Макар и не незабавно, ежедневието в медицината може да бъде променено от ИИ чрез навлизане на системи за подкрепа на решенията (decision support системи). Големи са очакванията в областта на образната диагностика. ИИ вече прави значителна част от изчисленията в областта на комплексната гръбначна (а и различни други видове) хирургия. Надявам се едно неизменно съпътстващо лекарската професия бреме - голямата документация и писмена работа - значително да се променят от ИИ, който ще синтезира направеното по време на лечебния процес, ще интегрира гласови бележки и ще генерира немалка част от необходимите ни документи. ИИ ще бъде много полезен и в планирането на движението на пациента и навигирането му през лечебния процес, особено когато става въпрос за сложни, многостъпкови диагностични и терапевтични процедури. Това ми се струва, че ще бъдат първите стъпки.

На по-фундаментално ниво се очаква ИИ да промени търсенето на нови лекарствени молекули и най-вече, да промени начина, по който се тестват техните възможности. Вероятно е да се откриват изцяло нови класове медикаменти или да се постигне значително по-висока ефективност чрез модифициране на вече съществуващи препарати.

В средносрочен план виждам огромен напредък в свързването на нашия мозък и нервна система с външни уреди и машини (brain-machine interface). Това ще даде невероятни възможности както на пациенти с увредени двигателни, зрителни и други функции, от една страна, така и за директна, лесна комуникация между нас и заобикалящите ни технологии, машини, устройства, от друга.

Напоследък много се говори, че благодарение на експоненциалното развитие на ИИ скоро ще можем да лекуваме всяка болест и дори ще можем да спрем остаряването на клетките. Вероятно и това ще е възможно някой ден, но съм убеден, че ще ни отнеме не години, а десетилетия. Организмът ни е невероятно сложна биологична машина, с процеси, еволюирали в продължение на милиони години, и идеята за контролирането ѝ с няколко команди от клавиатурата на компютъра е наивна. Но няма съмнение – тръгваме по много интересен, дълъг и в голяма степен непредвидим път в своето развитие като индивиди и като общество.

Да внедриш AI без стратегия е като да купиш самолет без пилот

Проф. д-р Костадин Ангелов, д.м. (Председател на Комисията по здравеопазването към Народното събрание)

„Според мен през следващите 2-3 години AI няма да замени лекаря. Ще започне да заменя лекаря, който отказва да работи с AI. Това е съществената разлика. В медицината навлизаме в период, в който скоростта на развитие на технологиите изпреварва способността на системите да се адаптират към тях. AI вече може да анализира огромни обеми медицинска информация, образни изследвания, лабораторни резултати и научни публикации за време, което човек не може да постигне. Следващата стъпка е тази информация да започне реално да променя клиничните решения. Но аз не бих поверил медицината на алгоритъм.Защото медицината не е само математика. Тя е преценка, опит, интуиция, комуникация с пациента и най-вече носене на отговорност. Затова бъдещето според мен няма да бъде „лекар срещу AI“, а лекар + AI срещу лекар без AI. Има обаче нещо, за което говорим много по-малко - сигурността. Когато медицината стане все по-зависима от AI, данни и свързани системи, болницата вече няма да бъде само лечебно заведение. Тя ще бъде част от критичната инфраструктура на държавата. Кибератака срещу болница може да спре операционни, диагностична апаратура, електронни досиета, лекарства и комуникации. В определен момент това вече не е IT инцидент. Това е риск за живота на хора и потенциално въпрос на национална сигурност. Затова бъдещето на AI в медицината трябва да бъде и бъдеще на AI security. Ще трябва да знаем не само дали един алгоритъм е точен, но и кой има достъп до него, с какви данни е обучен, може ли да бъде манипулиран, какво се случва, когато даде грешен резултат и кой носи отговорност за последиците. И тук според мен ще бъде най-голямото предизвикателство. Защото най-опасният сценарий не е AI да греши. Най-опасният сценарий е човекът да престане да проверява, защото вярва на машината. В следващите години ще видим и друга голяма промяна - медицината постепенно ще се премести от лечение на вече настъпило заболяване към прогнозиране и предотвратяване на риска. AI ще ни позволява да виждаме модели, които човек трудно може да открие сам. Това може да промени здравеопазването много повече от автоматизацията. Но в крайна сметка вярвам в едно: AI няма да направи лекаря излишен. Ще направи добрия лекар още по-силен. А най-добрите лекари на бъдещето няма да бъдат тези, които знаят всичко. Ще бъдат тези, които знаят какво да попитат машината, кога да ѝ се доверят и още по-важно кога да не ѝ се доверят.“

Проф. д-р Иван Костов, д.м.н. – изпълнителен директор на Университетската АГ болница „Майчин дом“ – София, специалист по акушерство и гинекология

"AI ще покачи нивото на познание, както на лекари, така и на пациенти, ще спечелят всички."

Професор Д-р Ружа Николова, дм (Факултет по Обществено Здраве „Проф. Д-р Цекомир Воденичаров, дмн“ Медицински Университет София)

Относно: Медицината през 2026 - 2029 във времето на изкуствен интелект от ракурса на комплексното взаимодействие в социо-техническата система на компонентите “човек/лекар – изкуствен интелект – социална среда”

„Настоящото становище разглежда вероятното развитие на медицината в периода 2026–2029 година през призмата на ускореното навлизане на системите за изкуствен интелект (ИИ), включително генеративни и мултимодални модели, алгоритми за клинично подпомагане, системи за анализ на медицински изображения, предиктивни модели и интелигентна автоматизация на административни процеси.

Основната теза е, че през следващите три години медицината няма да премине към модел при който ИИ заменя лекаря. По-вероятно е формирането на нов хибриден модел на медицинска практика, основан на комплексно взаимодействие между три основни компонента: човекът и лекарят – изкуственият интелект – социалната и институционалната среда. Качеството на бъдещата медицина ще зависи не само от точността на алгоритмите. То ще бъде резултат от начина, по който технологиите се интегрират в клиничното мислене, професионалната отговорност, отношенията между лекар и пациент, организацията на здравната система, достъпа до технологии, законодателството и общественото доверие.

Изкуственият интелект вероятно ще промени особено силно диагностичния процес, обработката на медицинска информация, персонализирането на лечението, медицинската документация, научните изследвания и управлението на здравните системи. Същевременно неговото използване създава рискове, свързани с алгоритмична грешка, пристрастия в данните, автоматизационно доверие, отслабване на професионални умения, нарушаване на личната неприкосновеност, неравен достъп и прехвърляне на прекомерна власт към технологични структури.

Поради това централният въпрос през следващите три години няма да бъде дали медицината ще използва ИИ, а при какви условия човекът ще остане активният носител на медицинската отговорност и как технологиите ще бъдат организирани така, че да подобряват, а не да разрушават човешките отношения в здравеопазването. Периодът 2026–2029 вероятно ще бъде преходен етап, в който ИИ ще се премести от ограничени експериментални приложения към по-широка интеграция в реалната медицинска практика. Най-съществената промяна няма да бъде просто появата на нови алгоритми, а трансформацията на отношенията между пациента, медицинския специалист, технологичната система и социалната среда.

Поради това бъдещето на медицината не следва да се разглежда през опростената дилема „лекар или изкуствен интелект“. По-точно е да се анализира като социо-техническа система, в която клиничният резултат се формира от взаимодействието между три взаимозависими компонента: човек/лекар ↔ изкуствен интелект ↔ социална и институционална среда. Научните данни показват, че ИИ има значителен потенциал за подпомагане на диагностиката, анализа на медицински данни, персонализирането на лечението, обработката на медицинска документация и организацията на здравните услуги.

Настоящото становище защитава тезата, че през периода 2026–2029 медицината ще се развива най-успешно не чрез заместване на човека с алгоритъм, а чрез изграждане на човекоцентрична система на съвместно вземане на решения при която ИИ разширява когнитивните и организационните възможности на медицинския специалист, а социалната среда осигурява етичните, правните и институционалните условия за безопасното му използване.

През периода 2026–2029 медицината ще навлезе в етап на ускорена интеграция на ИИ. Тази промяна обаче не трябва да се разбира като технологична революция, която протича независимо от човека и обществото. ИИ ще променя диагностиката, обработката на информация, организацията на труда и отношенията между пациент и лекар. Същевременно той ще създава нови рискове – алгоритмични грешки, пристрастия, прекомерна зависимост от автоматизирани решения.

Поради това основната задача пред медицината през следващите три години е изграждането на човекоцентрична социо-техническа система. В тази система човекът трябва да остане цел на медицинската грижа, лекарят – носител на критична професионална преценка и отговорност, а изкуственият интелект – инструмент за разширяване на човешките възможности. Социалната среда има задачата да създаде необходимите условия чрез образование, регулация, защита на данните, справедлив достъп и обществен контрол.

Следователно бъдещето на медицината не трябва да се формулира като въпрос дали ИИ ще замени лекаря. По-същественият въпрос е дали здравните системи ще успеят да организират взаимодействието между човек и технология така, че ИИ да подобрява медицинската грижа без да отслабва човешката автономия и професионалната отговорност. Именно от този баланс ще зависи състоянието на медицината към 2029. Най-успешният модел няма да бъде този с най-много алгоритми, а този, който успее да съчетае технологична ефективност, научна надеждност, човешка отговорност.“

Проф. д-р Светослав Йовев (Кардиолог, специалист по инвазивна кардиология и електрофизиология, началник на Отделението по кардиостимулация и електрофизиология в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“)

„Според мен в следващите 2–3 години изкуственият интелект ще навлезе много по-сериозно в медицината, но няма да замени лекаря. Ще бъде инструмент, който ще ни помага да работим по-бързо и по-прецизно.

В електрофизиологията това вече се вижда. AI може да анализира огромно количество информация, да подпомага картографирането и локализирането на аритмиите и има данни, че може да съкрати времетраенето на някои процедури. Но когато стигнем до самата интервенция, ръката и опитът на оператора все още са незаменими.

Същото важи и за електрокардиостимулацията. Пейсмейкърите, дефибрилаторите и CRT системите дават огромно количество информация. AI ще помага все повече за анализа ѝ, за по-ранното откриване на проблеми и за индивидуалното проследяване и програмиране на пациентите.

За мен основният въпрос не е дали AI ще замени лекаря. Няма да го замени. Но лекарят, който умее да го използва правилно, ще има предимство пред този, който не го използва.“

Проф. Д-р Александър Оскар, д.м.н. - (Ръководител Катедра по Офталмология, МУ - София)

“Според мен през следващите 2–3 години медицината ще се промени повече, отколкото сме свикнали да виждаме за десетилетие. Основният двигател на тази промяна ще бъде изкуственият интелект.

AI няма да замени лекаря, но лекарят, който умее да използва изкуствен интелект, ще има огромно предимство пред този, който не го използва.

Ще виждаме все по-широко приложение на алгоритми, които анализират образни изследвания, лабораторни резултати и огромни масиви от медицинска информация за секунди. Те ще подпомагат ранната диагностика, ще оценяват риска от развитие на заболявания и ще ни позволяват да избираме все по-персонализирано лечение за конкретния пациент.

В офталмологията това вече се случва. Анализът на снимки на ретината и OCT изследвания може да подпомага откриването на диабетна ретинопатия, глаукома, макулна дегенерация и други заболявания още в ранните им стадии. Следващата стъпка е не просто да откриваме заболяването, а да можем все по-точно да прогнозираме неговото развитие.

Изкуственият интелект ще промени и ежедневието на лекаря, като ще намали времето за административна работа, ще подпомага анализа на медицинската документация и ще ни дава много по-бърз достъп до актуалното медицинско знание. Но има нещо, което технологиите няма да могат да заменят - човешката връзка между лекаря и пациента. Медицината не е просто поставяне на диагноза по данни. Тя е доверие, емпатия, отговорност и способност да видиш човека зад заболяването.

Затова вярвам, че бъдещето няма да бъде „изкуствен интелект вместо лекар“, а лекар и изкуствен интелект заедно. И парадоксално, колкото по-технологична става медицината, толкова по-важно ще бъде тя да остане човешка.”

Проф. д-р Георги Чернев (Основател и собственик на „ОНКОДЕРМА“ и началник на Клиниката по дерматология, венерология и дерматологична хирургия към Медицинския институт на МВР)

„Може би е удачно да въведем кратка ретроспекция по темата: мисловна дейност и последвали решения: машината (AI) или човекът?

Алън Тюринг е английски математик, който въвежда понятието „машинна интелигентност“ още през 1950 г., като предлага теста на Тюринг, за да се прецени дали компютърът може да мисли като човек.

Джон Маккарти е американски компютърен учен, въвел термина „изкуствен интелект“ и организирал историческия за времето си семинар в Дартмут през 1956 г., който широко се счита за началото на ИИ като обособена академична дисциплина.

През 1943 г. Уорън МакКълок и Уолтър Питс създават първия математически модел на изкуствени неврони, поставяйки основите на съвременните невронни мрежи. 80 години по-късно този модел става повече от актуален и започва да измества човека от разнороден тип дейности.

Медицината е една от сферите, които могат да бъдат сериозно повлияни от AI. И тук възниква въпросът: може ли AI да промени медицината в полза на човечеството?

Медицината в световен мащаб не изглежда добре и в момента, дори в отсъствието на AI. Стряскащо растящата честота на всички форми на рак например, която не кореспондира с гръмките ежедневни открития за нови, революционни терапии, е солидно доказателство за липсата на адекватни решения в здравния сектор. Визирам „адекватни човешки решения“, чиито резултати са и „нелицеприятни“.

Ще се вслуша ли човечеството в препоръките на AI? Ще му се даде ли шанс да пре/менажира здравната карта и здравните политики, като започне от кота 0? Или приложението му ще бъде лимитирано, за да не се стигне до нелицеприятната истина за здравния лобизъм и неговите регулатори?

Това са лично за мен дилемите, пред които сме изправени.

AI и регулаторни политики в медицината

На национално ниво е налице свръхпроизводство на кадри – лекари и институции/болници, които не могат да бъдат обезпечени като работни места, заплащане и добра квалификация. Това отваря въпроса: могат ли те да бъдат заменени от AI?

Отговорът за мен е едно голямо да!

Причината е девизът на новото време: маса вместо класа! И бързо печалбарство на всяка цена! Липсата на контрол върху резултатността и качеството на медицинската дейност, броя на лечебните заведения и реалната им акредитация създава сериозни проблеми.

Дали AI ще помогне?

Отговорът е неясен, но по-скоро положителен. Мисля, че трябва да му се даде шанс, въпреки че AI ще лимитира до известна степен намесата на човешкия фактор – и може би за добро.

Заместването или употребата на AI в медицината вероятно е възможно на първо време в определени звена като патология, образна диагностика, административна дейност, качествен контрол и дигитализация.

Но може ли AI да намира оптимални организационни решения на нерешими до момента проблеми? Да въвежда иновации, да насочва към нови хоризонти и да планира здравноосигурителни системи в определени региони?

Към момента отговорът поне за мен е неясен. Но вероятно – да.

Може ли AI да носи отговорност в медицината?

Това е изключително важен въпрос. AI не може да носи отговорност и да се ангажира с провеждането на рискови, спасителни операции в медицината. Дори da Vinci роботите се управляват от хора. Поне засега.

В специалности като хирургия, реконструктивна, дерматологична и пластична хирургия, неврохирургия и съдова хирургия човешкият фактор остава водещ.

Въпросът е дали ще бъде дадена зелена светлина на AI, за да се провери достоверността на решенията му и да се направи сравнителен анализ с човешкия фактор.

AI и регулаторни здравни политики

Липсата на реална обективност при взимането на определени човешки решения при воденето на здравни политики със сигурност би могла да бъде заместена не само от AI, но така също и от повечето осмокласници в страната. Но AI няма законодателна сила и не може сам да промени системата.

Поради този факт виждам потенциално сериозна негова роля не само при взимането на решения, но и при формирането на бъдещи политики.

Дали обаче ще му бъде позволено да се справи с корупционните модели в медицината?

Независимост и неподкупност – това са вероятно двете силни качества на AI.

AI би могъл да намали печалбата на определени кръгове, но има шанс да гарантира и прогрес. А прогресът е скъп дар и някой трябва да плати цената.

Страхът от въвеждането му в определени зони на медицината според мен се крепи основно на опасността от прекратяването на нездравословни здравни политики, облагодетелстващи определени лобита. Понякога решенията са човешки и нездравословни, лични, користни и добре подплатени.

Редица са гледните точки, които говорят в полза на изкуствения интелект и приложението му в медицината, но към момента това приложение е по-скоро ограничено.

За по-младите специалисти със сигурност е от помощ – образователна и информационна. Самият аз правя справки по отношение на редица теми.

Но решенията за един или друг вид терапия могат да бъдат взети единствено от клиницистите – повлияни и проверени от AI. Да имаш достъп до обективен информационен масив, който търси, анализира и предоставя данни, спестява време и може да помогне на човешкия фактор да взима по-адекватни медицински решения.

AI е златна възможност за тези, които търсят решения и имат нужда от бързи анализи на голямо количество данни и от търсене на връзки между информационни масиви и различни сфери на битието ни, включително медицината.

Но отговорността в медицината е лична и се носи винаги персонално.

Вероятно хуманоидните роботи ще нарушат това равновесие!“

Проф. д-р Венелин Герганов, д.м. (Професор по неврохирургия, старши лекар в International Neuroscience Institute, Хановер, Германия, и неврохирург в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, София.)

„Приложението на изкуствения интелект (ИИ) в медицината ще доведе до дълбоки промени в почти всички нейни аспекти. Обхватът и последиците от тези трансформации към момента могат да бъдат предвидени само частично.

Когато ИИ се използва като разширение на възможностите на лекаря или изследователя - като инструмент за решаване на проблеми, смятани досега за неразрешими - той ще позволи много по-задълбочено проучване на фундаментални въпроси, свързани с възникването и развитието на заболяванията, както и с функционирането на човешкото тяло. Особено голям прогрес се очертава в областта на невронауката, онкологията и инфекциологията.

ИИ ще направи възможно планираното и целенасочено създаване на нови медикаменти, съкращавайки значително времето до синтеза на крайния продукт. Пътят до клиничното им приложение също ще бъде скъсен благодарение на новите възможности за симулиране и анализ на големи масиви от данни. Това вероятно ще намали необходимостта от продължително проучване на ефекта на лекарствата върху животински модели и ограничени групи хора. Така периодът от фундаменталното откритие до прилагането му при конкретния пациент - „от лабораторията до леглото на болния“ (from bench to bedside) - ще бъде съществено съкратен.

Особено вълнуващи ще бъдат откритията в областта на мозъчно-компютърните интерфейси (brain-computer interfaces), които ще позволят възстановяването на загубени мозъчни функции чрез технологични решения. Наред с огромния терапевтичен потенциал обаче ще възникнат и редица етични дилеми, свързани с възможността тези технологии да бъдат използвани не само за възстановяване на нарушени функции, но и за аугментиране и разширяване на естествените възможности на човешкия мозък.

Клиничната практика също ще претърпи съществена промяна. Много от процесите по вземане на медицински решения ще бъдат подпомагани, а в определени случаи - изцяло поемани от алгоритми. Това се отнася както до ежедневната лекарска работа, така и до задачи от по-глобален мащаб: проследяване, анализ, прогнозиране и контрол на епидемиологични процеси, както и разрешаване на проблеми в областта на хигиената и социалната медицина. Голяма част от рутинната дейност ще бъде прехвърлена на ИИ.

Овладяването на базисните клинични умения ще стане по-лесно, а процесът на обучение - по-ефективен. По този начин средното ниво на клиничната практика би могло да се повиши и унифицира, осигурявайки по-качествени и достъпни здравни грижи.

Върховата медицина обаче ще продължи да изисква висококомпетентни лекари, които владеят и прилагат базираните на ИИ технологии, но същевременно запазват своята критична, контролираща и насочваща роля. Непроменен ще остане и най-човешкият момент в лекарската професия — разговорът с пациента, необходимостта от емпатия и разбиране, способността да се сподели болката и да се вдъхне увереност.

Според някои автори въвеждането на ИИ не може да се сравни с Индустриалната революция. Парната машина, локомотивът и поточната линия са били нови „оръдия на труда“ в ръцете на човека, разкриващи нови хоризонти. Работниците са се преквалифицирали, а трудът им е ставал по-ефективен и производителен.

ИИ също е ново „оръдие на труда“, но такова, което в даден момент би могло да замени не просто отделни дейности, а самия човек, който го използва. Когато ИИ престане да бъде инструмент в ръцете на лекаря, а измести самия лекар, медицината ще се промени фундаментално. Тема за размисъл…“

Проф. д-р Коста Костов (Професор и консултант по белодробни болести и научен ръководител на медицински център INSPIRO, председател на фондация „INSPIRO“ и главен редактор на списание „INSPIRO“)

„Бих искал да започна с една фраза, която често използвам, вероятно моя, докато не се появи някой друг с авторски претенции:

Човешкият ум е като стомаха - смила знанието ако е здрав или го връща обратно, ако е болен.

Същото ще се случи и с лекарския ум при използването на ИИ. Или ще го използва здравословно, преработвайки и анализирайки неговите данни и съвети, или ще се поболее от грешките му.

Не знам какво ни очаква в по-далечно бъдеще, когато над човечеството ще надвисне реална заплаха да изпусне контрола върху ИИ. Ray Kurzweil в книгата си "The Singularity is nearer: When We Merge with AI" алармира за протичащото експоненциално, а не линейно развитие на технологиите и ИИ, който ще достигне скоро човешкото ниво на интелигентност и ще започне да се слива с него. Така, около 2045 година ще влезем в етапа на т.н. "сингулярност" - сливане на човешкия и изкуствения интелект. Ще настъпи гигантско нарастване на общочовешкия интелект до степен, човекът да получи достъп до контрола на собствената си биология. Това звучи страховито, ако човечеството не се опази и допусне нечисти сили да обсебят контрола върху дълголетното здраве и продължителността на живота - физическо и дигитално. Звучи едновременно вдъхновяващо и оптимистично, но и страховито, особено, ако бъде изпуснат контрола върху ИИ и той заживее напълно самостоятелен живот, превръщайки ни в негови подчинени.

Но да не избързваме толкова, имаме още няколко години време за независим от ИИ живот, което да използваме за развитие на собствения си ум и да не допуснем сливане, а само приятелска помощ. През следващите няколко години лекарят все още няма да бъде заменен от изкуствения интелект, а ще разчита на него като най-близък асистент в ежедневната работа с болните и в научните лаборатории. Ще продължи по-интензивно да му помага в операционната, в терапевтичните звена, в лабораториите и научните изследвания. Аз също се допитвам до него при анализ на данни и за по-бърза ориентация в новостите и статиите от медицинските журнали, защото нямам този мощен капацитет за бърз и селектиран анализ.

ИИ дава на лекаря инструмент с по-богата памет, нещо като допълнителен, придаден „мозък“, който повишава когнитивните ни възможности, скоростта и точността при вземане на решение чрез интерпретация на разнообразни клинични данни, за по-прецизна диагноза и по-обосновано лечение, базирано на медицина на доказателствата. ИИ ни помага с гигантска памет, базирана на необятна база данни и мощен аналитичен капацитет, с което лекарската интуиция проверява и коригира себе си. С други думи, лекарят разполага с информационен капацитет, който обогатява знанията и интуицията му, за да прави по-малко грешки. ИИ спестява на лекаря непомерно време за четене и лутане в литературата, като му поднася резюме на огромен обем научна литература, ежедневна информация за медицинските новости, подбрани новини и резюмирани статии, които може да прегледа в малкото свободно време в работния ден. Това са придадени възможности отвъд човешкия когнитивен капацитет.

ИИ добавя нещо фундаментално различно: интегрира огромен брой информационни източници и предлага клинични хипотези, диференциално диагностични възможности. Информацията от образното изследване на конкретен пациент може да бъде съпоставена, сравнена с данните от милиони пациенти и да насочи образният диагностик към най-правилното решение. Добрият и подготвен лекар може да използва рационално медицинските данни на пациента, обработени и анализирани от ИИ, които интерпретира през собствения си опит и интуиция, за да взема информирано решение за точната диагноза и подходящото лечение. Диагнозата и лечението ще се превърнат в решение на съвместен „консилиум“ с участие на човешкия мозък и ИИ, което ще улесни работата на лекаря, който се нуждае от интердисциплинарен екип и решенията ще се вземат в по-тесен кръг, с "колективното" участие на "колегата" ИИ. При мен подобни "консилиуми" се случват ежедневно. ИИ е най-близкият ми сътрудник, но не допускам смяна на ролите - окончателните решения ги вземам аз. Това е правилният и морално оправдан модел на работа с ИИ - задкулисен „асистент“, който стои до мен встрани и до леглото защото болният човек се нуждае от разбиране, състрадание и доверие в лечителя, а не от студената плът на машината.

Аз имам много хронични болни, дългогодишни страдалци с няколко папки медицинска документация, с десетки файлове медицинска информация - епикризи, лабораторни изследвания, функционални изследвания на дишането, образни изследвания на белия дроб, няколко хоспитализации, придружаващи болести и терапевтични назначения със съответните странични действия, сложни медикаментозни схеми, нуждаещи се от внимателен прочит. В моя наситен график често се нуждая от повече време за по-сложните случаи, когато има разнообразна хронична патология и много налични данни за анализиране. Това време ми е необходимо за пациента, а не за преглед на огромен обем документация. С ИИ, времето ми за обработка и анализ на данни ще бъде спестено и ще имам повече време за всеки отделен пациент и ще преглеждам повече пациенти. ИИ може да анализира цялата история на пациента за броени секунди, ако има достъпна за него единна база данни за всички пациенти. Това ще даде възможност на лекаря с помощта на ИИ да изготвя и бърза изходна документация, време, което лекарите днес разходват за администриране, а не за лечение. Това е съвсем друга медицина, по-близо до холистичната й версия, която разглежда пациента като индивидуалност в три измерения - ум, душа и тяло – отколкото до съвременната конвенционална медициа, която третира пациента предимно като болно тяло. Това не е персонализиран подход, далеч от концепцията на Марк Аврелий и Рене Декарт. Обработката на медицинската документация ще става много бързо и тази промяна ще бъде посрещната с възторг от лекарите, защото ще повиши удовлетворението от работата и удоволствието от нея. Днес лекарят прекарва повече време пред компютъра, а не до леглото на пациента и спестеното време пред компютъра, ще отиде в полза на пациента. Това ще увеличи значително диагностичния и лечебния успех и ползите ще бъдат изцяло за пациентите. Лекарят ще говори повече с пациента и по-малко с компютъра. Това според мен ще бъде един от най-положителните ефекти, защото пациентът иска да сподели проблемите си на състрадателна душа, да сподели психологическата тежест на страданието, а това е важна и неотменима част от терапевтичния резултат. Докато лекарят разговаря с пациента ИИ може да обработва информацията от анамнезата и детайлите от разговора и да даде бърза насока към вероятната диагноза, която да ориентира лекаря в решението. Важно е лекарят да разчита на собствения си разум и да не се предоверява на ИИ, защото може да се зарази от неговите "халюцинации" или да развие зависимост от него, което ще бъде фатално за професионалния му интелект. Безграничното доверие към компетентността на ИИ и неговата безпогрешност е заплаха за професионалните рефлекси и умения на лекаря, който губи умения да разпознава грешките му. ИИ трябва да подпомага клиничното мислене, а не да го замества.

Най-голямата революция с помощта на ИИ се случва вече в персонализираната медицина, където ИИ прави невероятни неща, извън пределите на човешките възможности - анализира човешкия геном и адаптира лечебни модели, метаболитни въздействия, начин на живот, външни въздействия, за да се минимализират рисковете за някои болести, залегнали в структурата на генома. Това е фундаментална промяна. Двама пациенти с една и съща диагноза не се разглеждат като еднакви, а като различни личности - не болестта, а боледуващият човек. Подобен персонализиран подход набира скорост най-осезаемо в онкологията, но поне от 20 години е в ход и в пулмологията, при социално значими болести като ХОББ и бронхиална астма.

С помощта на ИИ се случват фундаментални промени и в медицинските научни изследвания, които търсят персонализиран подход и резултатите ще бъдат насочени към все по-изчистени групи от пациенти, които споделят подобни ендотипи (болестни характеристики).

Ще се промени и ролята на медицинските специалности и тяхната структура. Някои специалности ще бъдат по-силно засегнати от други, особено тези, които са от т.н. параклиника, подпомагащи работата на клиничните специалности. Особено силно ще бъдат засегнати: радиология; патология; лабораторна медицина. Допускам, че ИИ ще засегне осезаемо специалистите по обща медицина, защото ИИ ще дава все повече възможности за бърза "домашна" диагноза на болните и ще ги пренасочва по-често към тесни специалисти и ще им дава възможности за дистанционно получаване на лекарства. Сигурен съм обаче, че необходимостта от подготвени лекари ще нараства, защото конкуренцията на ИИ ще увеличи нуждата от добри, способни, задълбочени, посветени на пациентите лекари, които умеят да интегрират всички данни и да вземат информирани решения. ИИ ще спести технологично време на лекаря, но ще увеличи стойността на истинското клинично мислене при тези, които се стремят към него и ще открои по-ясно стойностните лекари и те ще останат най-конкурентни.

Ще се промени драматично и медицинското образование. Студентите ще получават освен базисни медицински познания и модели на обучение как да използват ИИ, за да стигат до диагностични и терапевтични решения, но и как да разпознават грешките и "халюцинациите" на ИИ. Бъдещите лекари ще бъдат по-добри от днешните, защото ще се ползват от допълнителен, надграден интелект.

Използването на ИИ ще изисква още повече научни, специализирани познания, за да не се допускат грешки, за които отговорност ще носи лекарят, а не ИИ. Оттук идват и някои правни въпроси - докъде ще се простира отговорността на лекарите при използване на ИИ, докъде ще бъде отговорността на институциите, фирмите производители, обществото, държавата.

Най-важната функция на лекаря не може да бъде иззета от ИИ - състрадателната връзка с пациента, срещата на две души - страдаща и съ-страдаща. Лекарят ще продължи да носи най-дълбокия смисъл на професията - милосърдие, човешко присъствие, състрадание - в основата на лечебния успех. Ще останат търсени лекарите, посветени на професията, разбиращи нейната фундаментална роля - да дава надежда и упование, подкрепа в трудните дни на болка и страдание. Никой не може да замени моралната отговорност за съдбата на болния. ИИ не трябва да бъде изпуснат от контрола на лекаря, за да се разпорежда със съдбата на болния.

Очаквам в следващите 5 години специализираните национални и международни консенсуси (препоръки) за поведение при конкретни болести, да започнат да отчитат ролята на ИИ и да въведат неговото използване в диагностичните и терапевтични стандарти. Това ще направи общественото здравеопазване по-ефективно, а лечебното - по-ефикасно, защото ще станат по-малко зависими от ограничения умствен капацитет на отделния лекар и ще бъдат възможни неща, които днес изискват колективния капацитет на цял екип.

Имам и лични страхове, свързани с вероятността, във високо развитите технологични общества да се появят съвсем скоро машини, подобно на днешните банкомати, които да бъдат използвани от хората като лекари за амбулаторни проблеми - обичайни инфекции, телесен и психически дискомфорт, за да получат от тях съвети, да им изписват рецепти, а защо не и директно да им пускат лекарства, съобразно бърз анализ на оплакванията. Тогава ще стане страшно.“

Проф. д-р Иван Груев, дм (Заместник-директор по медицинската дейност на НМТБ „Цар Борис III“, професор по кардиология и избран председател на Дружеството на кардиолозите в България за мандата 2026–2028 г.)

“Медицината ще получи мощна подкрепа от АИ за по прецизна диагностика и за анализ на големи бази данни, но отговорността за решенията и човешката комуникация ще останат изцяло приоритет на лекарите.“

Проф. Боряна Делийска, нефролог, дългогодишен преподавател в МУ-София 

„АI  ще да даде точната диагноза и лечение на болния, но дали ще може да замести усмивката  или  окуражаващите думи на лекаря към пациента, които са част от лечението...?“

Проф. д-р Димитър Масларов, дмн (Невролог и началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ – София „Св. Йоан Кръстител“, преподавател по неврология в Медицински университет – София.)

„Бъдещето няма да бъде човек срещу машина, а човек плюс машина“

Изкуственият интелект вече променя начина, по който работим, общуваме и получаваме информация. Медицината не прави изключение. В някои области AI вече подпомага лекарите при поставянето на диагнози, анализа на образни изследвания и оценката на риска при пациентите.

Особено големи са възможностите му в неврологията – специалност, която работи с огромно количество информация от образни изследвания, електрофизиологични изследвания, лабораторни показатели и клинични данни.

За ролята на изкуствения интелект в неврологията, възможностите и рисковете пред медицината разговаряме с проф. д-р Димитър Масларов.

Колко близо сме всъщност до медицината на бъдещето?

Всъщност вече сме в нея. Изкуственият интелект постепенно се превръща от технологична новост в реален инструмент на медицинската практика.

Причината е проста – медицината произвежда огромно количество данни. Един пациент може да има образни изследвания, лабораторни резултати, електроенцефалография, медицинска документация, генетична информация и множество клинични показатели.

Човекът може да анализира тази информация, но възможностите му са ограничени. Компютърните системи могат за много кратко време да обработят огромни масиви от данни и да открият закономерности, които трудно бихме забелязали по друг начин.

А защо именно неврологията е толкова подходяща за използването на AI?

Защото неврологията е изключително информационно наситена специалност.

Работим с мозъчна структура, функция, движения, поведение, електрическа активност и множество други показатели. Имаме компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, ЕЕГ, електромиография и други методи.

Изкуственият интелект може да помогне на невролога да обедини тази информация и да я анализира по начин, който човек трудно би могъл да направи сам.

Но тук трябва да направим едно важно уточнение – AI не е лекар. Той е инструмент в ръцете на лекаря.

Къде вече виждате най-сериозните приложения?

Един от най-ясните примери е мозъчният инсулт.

При инсулта времето е от огромно значение. Колкото по-бързо бъде разпознат проблемът и бъде взето решение за лечение, толкова по-голям е шансът да се спаси мозъчна тъкан и да се намалят последствията.

AI може да подпомага анализа на образните изследвания и бързото откриване на определени патологични промени.

Друг много важен сектор е диагностиката на невродегенеративни заболявания – например болестта на Алцхаймер и болестта на Паркинсон. Изкуственият интелект може да анализира изображения и други данни и да търси характерни закономерности.

Може ли AI да открива заболяване преди лекаря?

Потенциално – да, в определени ситуации.

Това е една от най-интересните възможности. Алгоритъмът може да бъде обучен върху огромен брой случаи и да разпознава много фини промени.

Но това не означава, че машината непременно е „по-умна“ от лекаря. Тя просто има различен тип способности.

Лекарят притежава клиничен опит и разбира контекста. Алгоритъмът може да анализира огромно количество информация с изключителна скорост.

Комбинацията между двете може да бъде много по-силна от всяко едно от тях поотделно.

Значи не става дума за замяна на лекаря?

Не. Поне аз не виждам бъдещето по този начин.

По-скоро ще се промени ролята на лекаря.

Вероятно ще бъде все по-малко необходимо той да прекарва време в обработване на огромни обеми информация и все повече време в интерпретацията на тази информация, разговор с пациента и вземане на решения.

Аз бих казал нещо друго: по-голяма е вероятността лекар, който използва AI, да замени лекар, който не го използва, отколкото AI да замени лекаря.

Това е доста силно твърдение. Но мисля, че е реалистично.

Представете си двама специалисти. Единият има достъп до инструмент, който за секунди анализира хиляди изображения и му посочва определени подозрителни находки. Другият извършва всичко сам.

Разбира се, първият няма автоматично да бъде по-добър лекар. Но ако използва технологията критично и разумно, той може да работи по-бързо и ефективно.

Технологичната грамотност постепенно ще стане част от професионалната компетентност на лекаря.

А може ли AI да прогнозира как ще се развие заболяването?

Това е една от най-перспективните области.

Ако имаме достатъчно качествени данни, можем да търсим връзки между характеристиките на пациента и последващото развитие на заболяването.

Така постепенно се движим към персонализирана медицина – лечение и проследяване, съобразени не само с диагнозата, но и с индивидуалните характеристики на конкретния пациент.

Разбира се, прогнозата на алгоритъма не трябва да се приема като окончателна присъда. Тя е информация, която лекарят трябва да оцени заедно с всичко останало.

Епилепсията също е област, в която има много данни.

Да. ЕЕГ например може да съдържа огромен обем информация. При продължителен мониторинг лекарят трябва да анализира часове или дори дни записи.

AI може да подпомага откриването на характерни електрофизиологични модели и епилептична активност.

Това може да бъде особено ценно при продължително наблюдение, когато количеството информация е огромно.

А какво ще се случи с рехабилитацията?

Там също има голям потенциал.

При пациент след инсулт например възстановяването може да продължи месеци. AI и роботизираните технологии могат да следят движенията, да оценяват напредъка и да адаптират упражненията.

Особено интересна е и посоката на развитие на интерфейсите мозък–компютър. Идеята е мозъчната активност да бъде използвана за управление на външни устройства.

За хора с тежки двигателни увреждания това може да има огромно значение.

Вие сте автор и на публикация, посветена на различните поколения и изкуствения интелект. Защо този въпрос е важен за медицината?

Защото различните поколения имат различно отношение към технологиите.

За младите хора AI много по-лесно се превръща в естествена част от ежедневието. За други поколения той може да изглежда по-непознат и дори плашещ.

Но има нещо важно – умението да използваш технология не означава автоматично, че разбираш медицината.

Млад човек може да работи прекрасно с AI, но да няма клиничните знания, необходими за правилното интерпретиране на резултата.

От друга страна, опитният лекар може да има огромен клиничен опит, но да се нуждае от допълнително обучение, за да използва ефективно новите технологии.

Затова бъдещето изисква среща между опита и технологиите.

Къде са опасностите?

Те са няколко.

Първата е да се доверим прекалено много на алгоритъма.

AI може да сгреши. Ако лекарят приема автоматично всеки негов резултат, това може да бъде опасно.

Втората е свързана с медицинските данни. Когато използваме огромни бази данни, трябва да гарантираме тяхната сигурност и защита на личната информация.

И третият проблем е отговорността. Ако алгоритъмът препоръча нещо неправилно – кой носи отговорност?

Тези въпроси няма да бъдат решени само с технологии. Необходими са медицински специалисти, IT експерти, юристи, етици и институции.

Как трябва да се променя медицинското образование?

Лекарите няма нужда да стават програмисти. Но трябва да разбират как работят тези системи, какви са техните възможности и ограничения.

Те трябва да могат да оценят качеството на информацията и да разбират, че един алгоритъм може да даде вероятностен резултат, а не абсолютна истина.

Най-важното е да не загубим критичното мислене.

Как си представяте неврологията след десет години?

Вероятно ще бъде много различна.

AI ще бъде интегриран в образната диагностика, прогнозата, проследяването на пациентите, рехабилитацията и вероятно в още много области, които днес тепърва се развиват.

Но въпреки всички технологични промени аз вярвам, че в центъра на медицината ще остане човекът.

Пациентът няма нужда само от диагноза. Той има нужда някой да го изслуша, да му обясни какво се случва, да му даде надежда и да поеме отговорност за лечението.

Това трудно може да бъде заменено от алгоритъм.

Ако трябва да отправите едно послание към хората, които се страхуват, че AI ще замени лекарите?

Не трябва нито да се страхуваме от изкуствения интелект, нито да го приемаме като нещо непогрешимо.

Той е инструмент – изключително мощен инструмент.

Въпросът е как ще го използваме.

Аз вярвам, че бъдещето няма да бъде „човек срещу машина“.

То трябва да бъде „човек плюс машина“.

И ако използваме тази технология разумно, големият печеливш няма да бъде изкуственият интелект. Ще бъде пациентът.“

Проф. д-р Никола Владов, д.м.н. (началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, ВМА; специалист по чернодробна и панкреатична хирургия и трансплантология)

"През последните години сме свидетели на изключително бурното развитие на хирургията, както общата, така и чернодробно панкреатичната. Този факт се дължи на съвременните средства за образна диагностика, напредъка в мини инвазивната хирургия в частност лапароскопската и роботизираната хирургия, както и на въвеждането на съвременните  средства за електрохирургия. Изкуственият интелект е другата повратна точка в развитието на медицината, която поставя нови хоризонти пред лекарите. Изкуствения интелект ще преобърне тотално онкологичната хирургия, като подобрява анатомичната визуализация и планирането на лечението чрез инструменти като 3D реконструкции, радиомика и виртуална хепатектомия. Тези техники позволяват на хирурзите да планират резекциите според туморния обем, близостта до съдове и обема на бъдещия чернодробен остатък, както и да симулират различни по обем резекции било то анатомични или атипични резекции. Въвеждаането понятието радиомикс позволява смесване на образи от компютърна томография, ядреномагнитен резонанс и пет скенер, техния анализ позволява прецизно предоперативно планиране и намаляване на риска до минимум.

При роботизирана или лапароскопска хирургия виртуалното планиране подобрява способността на хирурга да се ориентира в ограничени пространства и да извършва прецизни резекции с по-малка кръвозагуба и по-добра оперативна ефективност

Интегрирането на радиомиката в предоперативното планиране представлява обещаваща стъпка към прецизната хирургия. Чрез подобряване на предоперативната стратификация на риска и подпомагане на вземането на решения, основани на данни, радиомично-AI базираните системи могат да помогнат за оптимизиране на подбора на пациенти за операция, адаптиране на оперативната стратегия и в крайна сметка подобряване на онкологичните резултати.

Използването на изкуственият интелект по време на операция все още е ограничено. Surgomics се нарича събирането на данните интраоперативно, но все още е трудно отдиференцирането на различните фази, което затруднява интраоперативното подпомагане от ИИ.

Всичко това казано до тук показва, че изкуственият интелект все още не може да замени хирурзите, но помага изключително много за прецизното пред оперативно планиране, както за прецизното следоперативно менажиране на усложненията, играе основна роля за намаляване риска при пациенти с онкологични заболявания и подобрява прогнозата им."

Проф. д-р Кирил Карамфилов, д.м. – началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска“, специалист по кардиология и инвазивна кардиология, председател на Дружеството на кардиолозите в България

„AI променя начина, по който откриваме болестите, а не човека, който ги лекува. Следващите две-три години няма да бъдат периодът, в който изкуственият интелект ще замени лекаря. Те ще бъдат периодът, в който медицината ще започне да открива заболяванията много преди пациентът да усети първите симптоми. Според мен именно това ще бъде най-голямата промяна – преходът от реактивна към истински проактивна медицина.

В кардиологията тази AI трансформация вече е започнала. Алгоритмите анализират стандартна електрокардиограма и разпознават признаци на сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене, кардиомиопатии или клапни заболявания, които остават невидими за човешкото око. Изкуственият интелект подпомага анализа на ехокардиографските образи, оценката на коронарната атеросклероза чрез компютърна томография и интегрира огромни масиви от клинични данни, за да прогнозира индивидуалния риск на пациента. Това вече не е научна фантастика – това е посоката, в която медицината се развива днес.

Истинската промяна обаче няма да бъде самият алгоритъм. Тя ще бъде в достъпа до качествена медицина. Когато една стандартна ЕКГ или ехокардиография могат да бъдат анализирани с помощта на валидирани AI модели, високоспециализираната експертиза престава да бъде привилегия само на големите университетски центрове. Пациентът в малък град ще има все по-голям шанс да получи навременна и прецизна диагностика, съпоставима с тази в специализираните клиники. Това е огромна възможност за намаляване на неравенствата в здравеопазването.

Същевременно изкуственият интелект ще промени ежедневната работа на лекаря. Той ще обработва медицинската документация, ще анализира научната литература, ще синтезира клинична информация и ще подпомага вземането на решения. Най-ценният ресурс, който AI ще ни даде, няма да бъде по-бързата обработка на данни, а повече време за пациента. Защото добрата медицина започва с внимателния разговор, правилната интерпретация и доверието между лекар и пациент.

Не бива обаче да забравяме, че всяка технология има своите ограничения. Алгоритмите могат да бъдат неточни, да бъдат повлияни от качеството на данните, върху които са обучени, и понякога да изглеждат убедителни, въпреки че грешат. Именно затова ролята на лекаря няма да намалее – тя ще стане още по-отговорна. Изкуственият интелект може да предложи вероятности, но клиничната преценка, отговорността и крайното решение остават човешки.

Убеден съм, че бъдещето не принадлежи нито на лекаря сам, нито на изкуствения интелект самостоятелно. То принадлежи на тяхното партньорство. Най-добрият лекар през следващото десетилетие няма да бъде този, който знае най-много, а този, който умее критично да използва възможностите на AI, без да губи клиничното си мислене, човешкото отношение и чувството за отговорност. Защото алгоритмите могат да разпознават закономерности, но само лекарят може да разбере човека зад диагнозата.“

Проф. д-р Пламен Божинов, д.м.н. – невролог, специалист по клинична неврофизиология и мозъчна стимулация, МУ - Плевен, НИИ, УМБАЛ Медика Русе, Медицински център "Галилео" - Плевен, Медицински център "Невровита"-София

"В медицината безкритичното използване на AI води до намаляване на клиничните умения или дори невъзможност за изграждане на такива, особено при обучаващи се лекари. Продължителната зависимост от автоматизирани системи може да отслаби самостоятелната преценка и на лекаря и да доведе до невъзможност за вземане на бързи решения в критични ситуации."

Проф. д-р Милена Станева, дм (Началник Клиника по ангиология. „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“)

Най-важното послание е: AI подпомага, но лекарят решава.

През следващите 2–3 години AI ще започне да променя медицината не толкова чрез заместване на лекаря, колкото чрез промяна на начина, по който лекарят анализира информация, оценява риска и взема клинични решения.

В съдовата медицина виждам особено голям потенциал в ранното откриване и прогнозиране на риска. Съвременната медицина разполага с огромно количество информация – образни изследвания, лабораторни показатели, функционални тестове, електронни здравни записи, данни от устройства за мониториране. Предизвикателството вече не е само да получим тази информация, а да можем да я интегрираме и интерпретираме достатъчно бързо и прецизно.

AI може да подпомогне именно този процес – да открива закономерности, които трудно се разпознават при анализ на отделни показатели, да идентифицира пациенти с повишен риск и да насочва вниманието на лекаря към необходимостта от допълнително изследване или по-ранна интервенция.

Това може да промени и философията на здравеопазването – от лечение на вече проявено заболяване към по-ранно откриване на риска и превенция на неговите последствия. При хроничните съдови заболявания това е особено важно, защото значителна част от риска се натрупва години преди появата на тежките клинични прояви.

AI ще подпомага и персонализирането на медицинската грижа. Вместо да разглеждаме пациента единствено през диагнозата, ще можем все по-добре да интегрираме неговия индивидуален рисков профил, придружаващите заболявания, резултатите от изследванията и отговора на предходното лечение. Това ще подпомогне избора не просто на „правилното лечение за заболяването“, а на най-подходящия подход за конкретния пациент.

Но има и друга, според мен фундаментална промяна – лекарят ще трябва да придобие нов тип компетентност. Не е необходимо лекарят да бъде програмист, но трябва да разбира как работят AI системите, какви са техните ограничения, върху какви данни са обучени и кога полученият резултат може да бъде подвеждащ.

Това е особено важно, защото AI може да даде убедителен отговор и когато той е неправилен. Следователно най-ценната компетентност на лекаря няма да бъде просто да използва AI, а да може критично да оцени резултата от AI и да го постави в контекста на конкретния пациент.

В този смисъл AI няма да намали значението на медицинската експертиза. Напротив – вероятно ще повиши изискванията към нея. Колкото повече задачи могат да бъдат автоматизирани, толкова по-важни ще стават клиничното мислене, способността за интерпретация, комуникацията с пациента и отговорността за крайното решение.

Затова през следващите години бих очаквала не „медицина без лекари“, а медицина с по-мощни интелигентни инструменти в ръцете на добре подготвени лекари.

 За да се случи това безопасно, обаче, ще са необходими валидирани системи, качествени данни, ясни правила за отговорност, защита на личната информация и обучение на медицинските специалисти. СЗО също подчертава необходимостта AI да допълва, а не да заменя човешката преценка, както и значението на човешкия надзор и мултидисциплинарната оценка.

В крайна сметка най-голямата полза от AI няма да бъде в това да направи медицината просто по-технологична. Тя ще бъде в това да ни помогне да откриваме заболяванията по-рано, да оценяваме риска по-прецизно и да вземаме по-информирани решения – като същевременно запазим човешкото отношение и отговорността на лекаря.

 AI  няма да замени лекаря, но лекарят, който умее да използва AI критично и отговорно, постепенно ще има значително по-големи възможности за диагностика, профилактика и персонализирано лечение."

Проф. д-р Огнян Бранков, д.м., (Клиника по детска хирургия, МБАЛ "Света Анастасия", Бургас)

"ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА ИЗПОЛЗВА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ БЕЗ ДА ГУБИ ЧОВЕКА В СЕБЕ СИ."

Скоро навърших 80 години и продължавам да работя като детски хирург. Това ми дава една особена перспектива към днешната медицина. В професионалния си живот съм видял огромна промяна в хирургията – в диагностиката, образните изследвания,  оперативните техники, анестезиологията и интензивното лечение, медицинската апаратура, миниинвазивните процедури, роботиката. Помня как вдявахме грубите копринени конци в ухото на иглата. Помня първия ехограф и първия скенер. Видях как неща, които в началото на професионалния ми път изглеждаха като фантастика, сега постепенно станаха ежедневие.

Впрочем, винаги съм се увличал от фантастичната литература и съм чел за неща, които започват да стават реалност.

Днес вече сме във вихъра на нова промяна – използването на изкуствения интелект. И това вече не е тема от научната фантастика. Изкуственият интелект, нека да го наречем ТО,  постепенно се превръща в реален инструмент на лекаря и ще има все по-голямо значение.  ТО навлиза в оформянето на диагнозата, в анализа на медицински данни, в образната диагностика, предоперативното планиране, проследяването на пациентите. ТО може да обработва за секунди информация, да сравнява големи масиви от данни, да открива закономерности и да подпомага лекаря при вземането на решения. ТО ще промени и медицинското образование и научната дейност.

Но колкото повече мисля за бъдещето на медицината, толкова по-ясно разбирам, че най-важният въпрос не е какво може да прави изкуственият интелект, а какво няма да може, или не трябва да му позволяваме да замести.

И тези мисли имат специално отношение към детската хирургия. Защото детето не е просто умалено копие на възрастния човек. То е отделен свят със свои правила и закономерности. Неговата физиология и психика са коренно различни. И защото детската хирургия е много повече от диагноза и операция.

Пред теб стои едно уплашено дете и ти трябва направиш нещо, което не фигурира в медицинския алгоритъм. Ти трябва да спечелиш доверието му. До него стоят неговите родители – също така тревожни и изплашени, също търсещи сигурност в лекаря.

Изкуственият интелект може да бъде невероятно интелигентен. Но интелигентността и човешката чувствителност не са едно и също нещо. ТО може да анализира физическото състояние на едно болно дете, но не може да усети страха в очите му. Може да предложи диагностични възможности, но не може да почувства тревогата на майката. ТО не може да поеме отговорността за човешкото решение.

Затова не виждам изкуствения интелект като конкурент на лекаря. Виждам го като негов изключително надежден сътрудник. Може би звучи парадоксално, но колкото по-мощни стават технологиите, толкова по-важна ще става човешката страна на медицината. Ако машините могат да поемат част от информационното и аналитичното натоварване, лекарят ще има още повече време за това, което машината не може да направи – да разговаря, да слуша, да разбира и да вдъхва доверие.

След години изкуственият интелект ще промени изцяло лекарската професия и съм убеден, че тази промяна е необходима. Страхувам се единствено, че ако в стремежа си да бъдем модерни, забравим защо сме лекари. Защото в крайна сметка зад всяка диагноза стои човек.

А в детската хирургия – дете. И когато едно дете ни погледне в очите, то не търси изкуствен интелект. Търси човек, на когото да повярва."

Проф. д-р Петко Карагьозов, д.м.н. – началник на Клиниката по гастроентерология и началник на Отделението по храносмилателна ендоскопия в УМБАЛ „Аджибадем Сити Клиник Токуда“, София; професор по гастроентерология в Медицински университет – Плевен

"ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ В ЕНДОСКОПИЯТА – ИНСТРУМЕНТ ЗА ПО-ВИСОКО КАЧЕСТВО

Изкуственият интелект не заменя ендоскописта, а разширява възможностите му. Технологията присъства в ендоскопската зала от години, а едни от първите одобрени медицински системи с ИИ са именно в гастроентерологията. При скринингова колоноскопия системите за компютърно подпомогната детекция подобряват откриването на предракови лезии, а част от платформите подпомагат и характеризирането на полипите. Публикуваните данни показват, че ползата е най-голяма за ендоскопистите в началото на обучението им и за тези с по-ниска честота на детекция на аденоми. Повишената детекция обаче не означава автоматично по-голяма полза за пациента и по-добри дългосрочни резултати. Остават важни въпроси: води ли прекомерното разчитане на ИИ до загуба на умения; променя ли откриването на толкова миниатюрни находки действително прогнозата на пациента; каква е реалната полза за него? От друга страна, надеждите ни, че можем да отстраняваме полипи, без да ги изпращаме за хистологично изследване, все още не се оправдават, а ефектът върху заболеваемостта от колоректален карцином остава неясен.

Очаква се все по-широко навлизане на системи, които обективно оценяват качеството на подготовката за колоноскопия, пълнотата на огледа, начина на извършване на изследването и степента, в която то отговаря на критериите за качество. За ендоскописта това означава обективна обратна връзка, стандартизация и възможност за проследяване на показателите за качество на всеки гастроентеролог, което носи конкретна практическа полза.

ИИ все по-осезаемо присъства и в горната ендоскопия – съществуват платформи, които подпомагат откриването на ранни неоплазии при Баретов хранопровод, следят за пълнотата и качеството на провежданото изследване или подпомагат детекцията на ранен стомашен рак. Целта не е да се замени клиничната преценка, а да се намали вероятността от пропуски.

Най-голям потенциал за промяна има ендоскопската ехография. Разработват се системи за по-добро откриване на ранни панкреасни тумори, контрол на пълнотата на изследването и подпомагане на обучението на начинаещи ендосонографисти. Съществуват платформи, които насочват избора на място за биопсия и по този начин повишават диагностичната точност на метода. ИИ може да обедини множество макроскопски образни белези – например при ранната диагностика на хроничен панкреатит. Подобно комбиниране на образи и визуализационни методи е непосилно за човешкия ум.

При интервенционалната ендоскопска ехография се очаква ИИ да подпомага вземането на трудни решения, например при избора на стратегия за дренаж или на оптимален маршрут. При ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ЕРХПГ) се очаква ИИ да прогнозира трудна канюлация или риск от усложнения.

ИИ може да освободи време и извън процедурите. Платформите за управление на работния поток подпомагат създаването на протоколи от проведени процедури, структурирането на находките и поддържането на последователна и подредена документация. Това би освободило повече време на лекаря за клинични решения и работа с пациенти.

ИИ вече подпомага стандартизирането на качеството и намалява различията между операторите. Той повишава детекцията на предракови лезии, но дългосрочната полза за прогнозата на пациента все още не е изяснена.

Очаква се съществена трансформация в ендоскопската ехография чрез ускоряване на обучението и подобряване на детекцията на ранни панкреасни лезии, но ИИ не се очаква да замести подготовката, опита и отговорността на лекаря."

Проф. д-р Борис Е. Сакакушев, д.м., PhD, MHM - Професор по обща хирургия, старши преподавател и консултант по обща хирургия, Медицински университет – Пловдив, Медицински факултет

"Считам, че интегрирането на изкуствения интелект /АI/ в клиничната практика, съставлява коренна промяна в доктрината, която няма да измести хирурга, а фундаментално ще преформатира хирургическото обучение, интра-оперативното вземане на решения и клиничната отговорност."

Проф. д-р Пламен Кинов, дмн – специалист по ортопедия и травматология, началник на Клиниката по ортопедия и травматология в Болница ВИТА и ръководител на Катедрата по ортопедия и травматология към Медицински университет – София

„Медицината ще става все по-технологична, но добрият резултат ще продължи да зависи от знанията, опита и клиничната преценка на лекаря. AI няма да обезсмисли добрия специалист – напротив, ще увеличи възможностите му.“

Проф. д-р Добромир Димитров, д.м. 

Ректор на Медицински университет – Плевен

"Ако погледнем към развитието на медицината, големите технологични революции винаги са разширявали границите на това, което лекарят може да види, да разбере и да направи. Изкуственият интелект поставя началото на нов етап в това развитие. Това, което го отличава, е способността му не просто да обработва огромни количества информация, а способността му да открива закономерности, да свързва данни от различни източници и да превръща тази информация в основа за по-прецизни клинични решения. Затова през следващите 2-3 години според мен няма да наблюдаваме просто навлизане на AI в медицината. Ще наблюдаваме постепенно преформатиране на начина, по който медицината „вижда“ пациента.

И може би най-естественото място, от което тази промяна започва, е погледът на лекаря. AI ще разшири диагностичния поглед на лекаря и постепенно ще се превърне в онзи допълнителен „втори чифт очи“, който ще позволи да бъдат открити и най-фините отклонения чрез едновременния анализ на образи, патологични и ендоскопски находки и лабораторни данни. Така технологията няма да замени клиничната преценка, а ще я надгради с възможност за по-прецизна диагностика.

Но когато машината вече може да вижда повече, естественият следващ въпрос е: може ли тя да помогне и на лекаря да действа по-прецизно? Тук стигаме до следващата значима област – роботизираната хирургия. Системите от шесто поколение ще интегрират AI, който в реално време ще разпознава анатомични структури, съдове, нерви и критични зони. И според мен следващата стъпка няма да бъде автономният робот, който оперира сам. По-интересен е роботът, който „разбира“ оперативното поле – който може да предупреди хирурга за потенциален риск, да даде допълнителна информация и да подпомогне решението в критичния момент.

Развитието на тези технологии отваря още една изключително важна възможност – разстоянието да престане да бъде медицинска граница. Именно тук телехирургията и телементорингът могат да бъдат изключително важни. Комбинацията от роботика, AI и високоскоростни комуникационни мрежи ще позволи на специалиста да достига до пациента, дори когато се намира на хиляди километри от него. Това може да промени не само достъпа до високоспециализирана хирургия, но и начина, по който се предават знания и се обучават младите хирурзи.

Но ако можем да преодолеем физическото разстояние, следващото предизвикателство е да превърнем огромното количество медицински данни в основа за индивидуално решение за конкретния пациент. Тук идват Big Data и персонализираната медицина. AI ще може да обединява геномни данни, образни изследвания, лабораторни показатели, електронни медицински досиета и резултати от проведени лечения, събирани в мащаб, който досега беше трудно достижим в медицинската практика. И това постепенно може да промени един фундаментален въпрос в медицината. Вместо да питаме само: „Какво обичайно работи при тази диагноза?“, все по-често ще можем да питаме: „Какво вероятно ще работи най-добре при точно този пациент?“

А от персонализирането на лечението естествено стигаме до следващата стъпка – лечението. AI има потенциала да анализира огромен брой молекули, които биха могли да се превърнат в основа за нови лекарствени средства, да прогнозира тяхното действие, взаимодействията им и възможната токсичност, и така значително да ускори откриването и разработването на нови лекарства, включително антибактериални и противотуморни средства. Това може да съкрати един от най-сложните етапи – пътя от научното откритие до потенциалната терапия.

Но може би най-дълбоката промяна няма да бъде в това да диагностицираме по-бързо или да лекуваме по-прецизно. Тя ще бъде в това да започнем да предвиждаме какво предстои. Това е посоката на предиктивната медицина. AI постепенно може да премести здравеопазването от модел, в който реагираме след появата на проблема, към модел, в който се опитваме да го разпознаем преди клиничната му изява. Риск от сепсис, декомпенсация, повторна хоспитализация, следоперативно усложнение или развитие на заболяване ще могат да бъдат идентифицирани по-рано, когато все още има време за превенция или навременна намеса.

И тук всъщност се появява още един, често подценяван аспект на тази революция. AI няма да промени само начина, по който лекуваме пациента. Той ще промени и начина, по който функционира самата здравна система. AI постепенно ще навлиза и в организацията на медицинската помощ – от документацията и триажа до управление на болничните ресурси, проследяване на пациентите и превенцията – това са области, в които AI може да поеме значителна част от информационната и административната тежест. Така технологията няма просто да спестява време, а ще позволява на лекаря да се фокусира там, където човешкото присъствие е незаменимо – в клиничната преценка, диагностиката и лечението, и преди всичко, в пълноценното отношение лекар-пациент. Защото колкото по-интелигентни стават технологиите, толкова по-ясно ще се откроява стойността на човешкото в медицината – клиничната преценка, отговорността, емпатията и доверието.

И ако трябва да обобщя какво очаквам през следващите 2-3 години, бих казал следното: изкуственият интелект няма да замени лекаря. Той ще разшири неговите сетива, ще увеличи способността му да анализира информация и ще му даде възможност да взема решения с много по-широка база от данни.

А може би най-впечатляващото е, че тази промяна постепенно ще премахне и последната граница, която дълго време сме приемали за даденост – разстоянието. Представете си лекар, който може да анализира повече, да прогнозира по-рано и да бъде до пациента, дори физически да се намира на хиляди километри. Именно там, според мен, се срещат трите големи технологии на нашето време – изкуственият интелект, роботиката и телекомуникациите. И тяхното обединяване може да промени не просто медицинската технология, а самия модел на здравеопазването."

Проф. Д-р Тодор Ал. Попов (Консултант-професор в Университетската болница „Св. Иван Рилски“ в София, бивш председател на Съюза на българските медицински специалисти, на Световната асоциация по астма "INTERASMA", вице-президент на Европейската академия по алергология и клинична имунология)

"Пред очите ми са разпространените от социалните медии страховитите кадри на придошлата стихия от топящия се ледник в Непал. С удивление разбирам впоследствие, че Гугъл установява с помощта на програма, базирана на Изкуствен Интелект (ИИ), че при създаването им е участвал ИИ!

С този пример искам да илюстрирам опасенията ми от неизвестността, пред която сме изправени в преддверието на Ерата на ИИ, в която навлизаме. Сблъскваме се с мисловна мощ, която превъзхожда в пъти човешките възможности. Сред близките създатели и настойници на ИИ едни предричат от всемирно благоденствие (Елон Мъск) до риск от гибел на човечеството (Джефри Хинтън, наричан Кръстникът на ИИ).

Според мен, в краткосрочен план – следващите 2-3 години – навлизането на ИИ в ежедневието ни би донесло повече ползи, отколкото вреди в областта на медицината. Той ще проникне в инфраструктурата на здравеопазването – обработка и създаване на документация, анализ, планиране и оптимизиране на болнични и извънболнични дейности на различни нива. На ниво развойно-техническо развитие ИИ ще помогне за диагностично уточняване, включващо детайлни образни и лабораторни технологии. Дизайнът на нови лекарствени средства от ИИ, който вече е в ход, ще ускори напредъка в лечението на хронични и безперспективни към момента болести. ИИ в ролята си на „обучаващ“ и „контролиращ“ фактор би могъл да повиши нивото на подготовката на здравните работници, но от друга страна да преоцени нуждата от специалисти в различните медицински направления.

Много интересно е как ще се отрази ползването на ИИ на пациентите и широката публика – доколко лаическото предоверяване към него няма да доведе до нежелани последствия или пък снижение на доверието към лекарите.

Предстои състезание по приспособяване към новите условия: успех ще постигнат онези организации и лекари / изследователи, които успеят да се ориентират при подбора на оптимален ИИ агент и овладеят общуването с него.

С надеждата съм, че ще успеем да разграничаваме разликата между действителност и ИИ реалност, че връх ще вземе добронамереният, а не злонамереният ИИ – както за човечеството като цяло, така и за медицината в частност."

Проф. д-р Елена Пиперкова, д.м.н., MD, PhD (Началник на Клиниката по нуклеарна медицина в Университетската СБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“, София. Преподавател на студенти, ръководител на специализанти по „Нуклеарна медицина“ и докторанти по научната специалност „Онкология“. Автор на над 250 научни труда, с участия в учебници и монографии, презентации на европейски, международни и национални научни форуми. Има три медицински специалности и специалност „Медицински мениджмънт“, две дисертации: за „доктор по медицина“ и „доктор на медицинските науки“. Удостоена е с различни отличия.)

"Естественият интелект със знания и бази данни създава AI, а AI ще помага на високотехнологичната медицина, но лекарят и пациентът остават ХОРА!"

Проф. д-р Албена Златарева (Катедра по фармакология, токсикология и фармакотерапия, Факултет по фармация, Медицински университет – Варна)

"Изкуственият интелект открива нова ера в медицината. Възможността да обработваме огромни масиви от информация, да откриваме зависимости и да подпомагаме клиничните решения заслужава сериозно внимание и професионална подкрепа. Вярвам, че тази технология може значително да подобри медицинската практика. Именно затова смятам за необходимо ясно да определим мястото ѝ: тя разширява нашите възможности, но не отменя отговорността ни към човека, който търси медицинска помощ.

Когато разсъждавам за тази граница, се връщам към монолога на психолога Шон в „Добрият Уил Хънтинг“. Той напомня на гениалния Уил, че може да познава изключително добре Микеланджело и неговото творчество, без някога да е стоял под тавана на Сикстинската капела и да е усетил как мирише там. Шон насочва разговора към разликата между натрупаното знание и преживяното, към социалния опит. Тази разлика има особена тежест в медицината.

За мен аналогията е в начина, по който познаваме човека. Можем да разполагаме с подробна информация за заболяването му, без още да разбираме как то променя живота му. В медицинската документация се описват симптоми, изследвания и диагнози. В срещата с пациента научаваме какво означават те за неговото семейство, работа, социалната му вградимост и виждането му за бъдеще с болестта. Това разбиране изисква човешко отношение.

Количественото натрупване на данни и изчислителни възможности вече води до качествена промяна в медицинския труд. ИИ може да подпомага анализа на образи, обобщаването на медицинска документация, работата с научна литература и изследователските процеси. При правилно използване той може да освободи лекаря от част от информационното натоварване и да създаде повече време за пациента. Ползата зависи от конкретната система, задачата и начина на внедряване.

Доказателствата за някои приложения са убедителни. Публикуваният през 2026 г. анализ на рандомизираното проучване MASAI, включващо над 105 000 жени, отчита по-висока чувствителност при мамографски скрининг с подкрепа от ИИ: 80,5% спрямо 73,8% при стандартното двойно разчитане, при еднаква специфичност от 98,5%. Резултатът показва потенциала на конкретен модел на работа между технология и рентгенолози. Той не означава, че всяка система с ИИ е надеждна или че лекарското участие е излишно. Прилагането на такива резултати изисква клинична преценка. Система, оценена за определена задача и популация, трябва да бъде проверена и в условията, в които ще работи. Точността на алгоритъма е само част от оценката. От значение са пропуснатите случаи, ненужните изследвания, последствията за лечението и способността на екипа да разпознава грешките. Новостта на технологията сама по себе си не доказва добавена стойност за пациента.

Социалният опит на лекаря се натрупва в общуването с хора в различни житейски обстоятелства. Пациент, който не следва назначеното лечение, може да се страхува от нежелани реакции, да не разбира указанията или да няма финансови средства за нужното лечение. За да помогнем, трябва да създадем доверие, в което той да може да сподели. Информацията за подобни затруднения може да бъде обработвана и от ИИ, но достигането до нея често започва с внимателен човешки разговор.

Емпатията също изисква прецизност в обсъждането. Проучване от 2025 г. в npj Digital Medicine установява, че участващи пациенти с онкологични заболявания оценяват отговори на чатбот като по-емпатични от лекарски отговори на писмени въпроси. Това е възможност да подобрим комуникацията и повод да погледнем критично собственото си общуване. Изследването обаче оценява възприемането на текстове, а не способността на система да замести продължителната терапевтична връзка.

Показателно е и изследване от 2026 г. в Communications Psychology: в четири проучвания участниците предпочитат човешки източник на емпатия, въпреки че оценяват високо получените от ИИ отговори. Тези психологически експерименти не са доказателство за клинична ефективност, но подчертават значението на личния избор. За пациента има значение и кой го изслушва, кой познава историята му и кой ще остане отговорен за грижата след края на разговора.

Затова днешният ИИ не може да бъде приет като пълноценен заместител на социалния опит, емпатията и критичното мислене на лекаря. Той може да предлага хипотези и аргументи, да сигнализира за несъответствия и да подпомага разсъждението. Лекарят обаче трябва да провери дали изходните данни са достоверни, дали препоръката е приложима към конкретния човек и дали очакваната полза оправдава риска. Тази преценка включва ценностите и предпочитанията на пациента, които не могат да бъдат определени вместо него чрез статистическа прогноза.

Човешката преценка също е уязвима към грешки и предубеждения. Професионалната зрелост изисква да приемаме добре валидирана помощ, включително когато тя оспорва първоначалното ни мнение. Същевременно, запазването на собствената компетентност и надграждащото обучение  е задължително. Наблюдателно проучване от 2025 г. при колоноскопия установява по-ниска откриваемост на аденоми при изследвания без ИИ след въвеждането му в практиката. Дизайнът не доказва причинна връзка, но поставя сериозен въпрос за риска от зависимост от автоматизираната подкрепа.

Най-същественият въпрос за мен остава етичният. Стремежът към по-бързо внедряване, икономическа ефективност или технологично лидерство не оправдава компромис с безопасността, поверителността, информирания избор и достойнството на пациента. Международният кодекс по медицинска етика изисква независима професионална преценка, отговорност за медицинските решения и защита на интереса на пациента от търговски влияния. Тези задължения важат и когато в решението участва алгоритъм.

Световната здравна организация предупреждава за неверни или пристрастни отговори на генеративните модели, прекомерно доверие в автоматизацията и рискове за здравните данни. Затова внедряването трябва да включва обучение, проверка на резултатите и проследяване на безопасността. Отговорността следва да е ясно разпределена между разработчици, лечебни заведения и медицински специалисти.

Като лекар и преподавател смятам, че подготовката на бъдещите колеги трябва да развива едновременно умения за работа с ИИ и самостоятелно клинично мислене. Те трябва да умеят да оценяват източник, да разпознават дали данните са валидирани или не, да аргументират решенията си. Също толкова необходимо е да могат да разговарят с човек, който се страхува, да обяснят ограниченията на медицината и да признаят, когато е нужна помощ от друг специалист. Технологичната грамотност разширява професионалната компетентност, но тя не намалява изискванията към нея.

Надеждата ми е ИИ да ни помогне да отделяме повече внимание на тези човешки измерения на грижата за пациента. Спестеното време има смисъл, когато се превърне в по-добро изслушване, по-ясно обяснение и по-обосновано решение. Ако използваме технологичния напредък единствено за ускоряване на потока от пациенти, ще пропуснем съществена част от неговата възможна стойност.

Урокът на Шон остава актуален: огромното знание не изчерпва преживяването. ИИ ще продължи да разширява достъпа ни до знание и възможностите ни да го използваме. Нашата задача е да превърнем тази сила в грижа, която съхранява човешкото присъствие. Пред пациента трябва да има лекар, способен да обмисли препоръката, да разбере човека и да поеме отговорност за решението."

Проф. д-р Найденка Иванова Златарева, д.м., професор по кардиология, лекар-кардиолог, МБАЛ „Св. София“ – София

"AI има сериозен потенциал да помага. Да не забравяме обаче, че цялата информация, съдържаща се в тази платформа, е натрупвана и непрекъснато се обогатява благодарение на усилията и функциите на човешкия мозък.

Без човешката намеса няма как да се осъществи адекватно лечение. А това е от съществено значение за здравето и живота на всеки пациент.

Като преподавател мисля, че информацията, която може да се черпи от AI от студенти, не е достатъчна, за да се изградиш като добър лекар. Същото до голяма степен се отнася и за специализантите.

Доста недоразумения могат да възникнат, когато пациентите решават да ползват тази платформа. Доста усилия понякога коства на лекаря да обясни на пациента какво точно казва AI."

Проф. д-р Петър Петров, дмн – професор по акушерство и гинекология и хоноруван професор в Катедрата по акушерски грижи на Медицински университет – Пловдив; председател на Българското научно дружество по акушерство и гинекология.

I Изкуственият интелект – нов етап в развитието на медицината

Изкуственият интелект (ИИ) вече не е технология на бъдещето, а реална част от съвременната медицинска практика. През последните години развитието на машинното обучение, дълбоките невронни мрежи и генеративния изкуствен интелект създаде възможности, които променят начина, по който лекарите събират, анализират и интерпретират медицинска информация.

Едно от най-значимите приложения на ИИ е диагностиката. Алгоритмите могат да обработват огромни масиви от данни – образни изследвания, лабораторни показатели, електронни медицински досиета, генетична информация и резултати от предходни изследвания. При определени задачи системите могат да откриват закономерности, които са трудни за разпознаване от човешкото око. Това намира приложение в радиологията, патологията, кардиологията, онкологията, офталмологията и редица други специалности.

Особено перспективно е използването на ИИ за ранно откриване на заболявания. В медицината времето често е критичен фактор. Колкото по-рано бъде установено едно заболяване, толкова по-големи са възможностите за ефективно лечение. Изкуственият интелект може да подпомага лекаря при идентифицирането на рискови пациенти и при анализа на комплексни диагностични показатели.

ИИ има потенциал да промени и профилактичната медицина. Чрез анализ на големи обеми информация могат да бъдат създавани индивидуални модели на риск, позволяващи по-персонализиран подход към профилактиката и проследяването на пациентите.

Важно е обаче да се подчертае, че ИИ не трябва да бъде разглеждан като заместител на лекаря. Той е инструмент, който увеличава възможностите на медицинския специалист. Крайното решение трябва да остане в ръцете на квалифицирания лекар, който съчетава технологичния анализ с клиничния опит, медицинската етика и индивидуалните особености на пациента.

II. Персонализирана медицина, лечение и организация на здравеопазването

Влиянието на изкуствения интелект не се ограничава само до диагностиката. Една от най-важните области, в които ИИ може да промени медицината, е персонализираното лечение. Всеки пациент е различен – с различна генетика, начин на живот, придружаващи заболявания и различен отговор към терапията. Анализът на множество индивидуални характеристики позволява създаването на по-прецизни модели за избор и проследяване на лечението.

В онкологията например ИИ може да подпомага анализа на хистологични препарати, образни изследвания и молекулярни характеристики на туморите. Това създава възможности за по-точно определяне на риска и за избор на терапевтична стратегия. Подобен подход постепенно навлиза и в други медицински специалности.

Особено бързо се развива приложението на ИИ в хирургията. Роботизираните системи, компютърното зрение и интелигентният анализ на оперативни данни могат да подпомагат хирурга при планиране и извършване на интервенции. В бъдеще се очаква все по-тясно взаимодействие между лекаря, роботизираните системи и алгоритмите за анализ на данни.

Голям потенциал съществува и в акушерството и гинекологията. Изкуственият интелект може да подпомага интерпретацията на ултразвукови изображения, оценката на рискови бременности, анализа на цитологични и хистологични материали, ранното откриване на онкологични заболявания и проследяването на пациенти. В репродуктивната медицина ИИ може да бъде използван при анализа на ембриони, оценката на репродуктивния потенциал и оптимизирането на някои етапи от асистираната репродукция.

Извън непосредствената медицинска дейност ИИ може да промени и организацията на здравеопазването. Автоматизирането на административни процеси, обработката на медицинска документация, планирането на ресурсите и комуникацията с пациентите може да намали административната тежест върху лекарите. Това би позволило повече време за най-важната част от медицината – контакта между лекар и пациент.

III. Предизвикателства, етика и бъдещето на медицината

Наред с огромните възможности изкуственият интелект поставя и сериозни въпроси. Един от тях е свързан с надеждността на алгоритмите. ИИ се обучава върху данни и ако тези данни са непълни, неточни или недостатъчно представителни, съществува риск алгоритъмът да направи грешен извод. Затова медицинските системи с ИИ трябва да бъдат валидирани, контролирани и постоянно оценявани.

Друг фундаментален въпрос е защитата на личните медицински данни. Здравната информация е сред най-чувствителните категории лични данни. Използването ѝ за обучение и работа на изкуствения интелект трябва да бъде съобразено със законовите изисквания, принципите на медицинската конфиденциалност и правата на пациента.

Не по-малко важен е въпросът за отговорността. Ако система с изкуствен интелект предложи неправилна диагноза или терапия, трябва ясно да бъде определено кой носи отговорност за крайното решение. Именно поради това човешкият контрол остава ключов принцип при внедряването на ИИ в медицината.

Пред медицинските специалисти стои и ново професионално предизвикателство – необходимостта от дигитална и технологична грамотност. Лекарят на бъдещето няма да бъде просто специалист, който познава медицинската наука. Той ще трябва да разбира и начина, по който работят интелигентните системи, какви са техните възможности и ограничения и кога резултатът от един алгоритъм трябва да бъде поставен под съмнение.

Изкуственият интелект няма да премахне необходимостта от лекар. По-скоро ще промени самата роля на лекаря. От специалист, който основно събира и интерпретира информация, той постепенно ще се превръща в специалист, който управлява огромни обеми от информация и използва интелигентни технологии за вземане на по-информирани решения.

Бъдещето на медицината вероятно няма да бъде противопоставяне между човека и машината. То ще бъде партньорство между лекаря и изкуствения интелект. Машината може да анализира милиони данни, но не може да замени човешката емпатия, моралната преценка и доверието, което пациентът изгражда с лекаря.

Затова според мен изкуственият интелект може да направи добрия лекар още по-добър, но не може да превърне слабия лекар в добър.

Истинският въпрос не е дали изкуственият интелект ще промени медицината. Той вече я променя. Въпросът е как ще използваме тази технология така, че тя да направи медицината по-точна, по-бърза, по-достъпна и по-персонализирана, без да загубим най-важното в нея – човека."

Проф. д-р Николай Николов, д.м. – ревматолог и началник на Клиниката по ревматология в МБАЛ „Сърце и Мозък“ – Плевен.

Изкуственият интелект в медицината – прогнози и надежди

"През последните 15 години сме свидетели на бурно развитие на новите технологии които навлязоха могъщо във всички сфери на нашия живот- Може би най осезателно това се почувства в медицината – диагностика, генно инженерство и нови биологични терапии, компютърни технологии и нови алгоритми на обучението в медицината. Не закъсня и появата на изкуствения интелект. Неговата достъпност и лесна употреба навлизат все по бързо в медицината. Сякаш нашите пациенти по бързо се научиха да го ползват, най често за улеснение и с цел избягване на срещата с лекаря. Много често те са се допитали за диагнозата и терапията преди да влязат в лекарския кабинет и започват да „изпитват“ специалиста.

Моето мнение е , че изкуственият интелект е могъщо оръжие с неограничени възможности което ще е от изключително полезно в лечебно диагностичната дейност. Просто ние трябва да се научим да го ползваме умело и той да надгражда нашите рутинни знания и умения. Това налага много бързо въвеждане на обучителни модули в учебните програми на медицинските университети,  както и курсове и онлайн обучения за лекари специалисти и лични лекари. Ние не можем да върнем времето назад. Изкуственият интелект е нашето бъдеще и ние трябва да се научим да работим с него в интерес на нашите пациенти."

Проф. д-р Любомир Алексиев – ръководител на Катедрата по авиационна и морска медицина към ВМА; председател на Българското сдружение по авиационна, морска и космическа медицина

"Нека не забравяме, че AI е продукт на естествения човешки интелект. Както много нововъведения и открития в човешкото съществуване са допринесли за развитие и напредък, а други, които бързо или по-бавно са изчерпали своето значение, са били отхвърляни като ненужни и дори опасни, така и AI ще намери своето място в жизнения цикъл на човечеството. Дали ще донесе полза или вреда все още е рано да се предсказва, но това човешко постижение ще се развива до момента, в който ще се окаже полезно и ще премине на друго ниво на необходимост и усъвършенстване или ще бъде отхвърлено и човешкият разум отново ще демонстрира природната си даденост за самосъхранение и пречистване.

Сега се намираме в период на бурно, понякога непредсказуемо развитие на AI. Това не трябва да плаши, а напротив – да предизвиква обществото да търси пътища за регулиране и приспособяване към процесите, които самото то ражда.

Като лекар, занимаващ се с авиационна медицина и донякъде с космическа медицина, считам, че авиацията, както много пъти досега, дава уроци и модели за внедряване на иновации в медицинската, техническата и управленската сфера. Доста по-бавно и консервативно вече има прогрес по отношение на ролята на човешкия фактор за ефективна и безопасна медицина, основана на най-важното направление в авиацията – безопасността и ефективността на полетите.

Авиацията е най-безопасният вид транспорт и най-бързо развиващият се в технологично отношение. Това се доказва и от усилията за бързо внедряване на AI в авиационната индустрия, която отново изпреварва редица сфери на икономическото и социалното развитие.

Една от водещите причини е глобализацията на авиационните дейности, както и тяхното регулиране от международни и световни организации като ICAO, EASA, FAA и др., които изготвят закони, правила и регулации за всички участници, експлоатиращи въздушното пространство на планетата, безапелационно задължителни за изпълнение. Вече има изготвени пътни карти, документи за обсъждане и предстоящи времеви перспективи за внедряване на AI в авиационната дейност, които показват ясно, че той ще бъде внедрен, при това в близките години.

Все още в медицината няма детайлни международни задължителни регулации, а в някои страни дори и национални, които да насочват и организират медицинската дейност в единни стандарти за ефективна и безопасна медицина. Развитието в тази насока ще допринесе и за по-ясно и предвидимо бъдеще на мястото на AI в медицинската наука и практика.

Редица институции, работещи по внедряване на AI в медицината, вече имат поглед към бъдещето и към начина, по който той ще навлиза в здравеопазването, като в някои случаи вече съществуват работещи модели за отделни специалности и дейности. На този етап AI се използва предимно за колекция и обработка на данни, изграждане на програми и подходи, бързо извличане на информация от огромни бази данни и дори за предложения за решаване на казуси.

Във всички случаи стои правилото за контрол и критично отношение от страна на човека към това, което предоставя изкуственият интелект. Все още сме далеч от изграждането на екип от човек и AI (Teaming), в който ще има партньорство и разпределение на права и задължения в досегашното разбиране за екипна работа.

Интересен е въпросът за човека, контролиращ AI. Кой човек и какви качества трябва да притежава? Надявам се да не допуснем селекция на хора, можещи и неможещи да общуват с AI. Връзката трябва да започне от ранна детска възраст, за да бъде пълноценен всеки човек в бъдещото общество човек + AI."

Проф. д-р Любомир Ковачев, д.м. – хирург и дългогодишен университетски преподавател в Медицински университет – Плевен

"Изкуственият интелект в медицината: какво ще се промени до 2029 г. и какво ще си остане същото

През следващите две-три години изкуственият интелект няма да „революционизира медицината". Ще направи нещо по-скучно и по-полезно: ще поеме част от административната тежест и ще подпомогне четенето на изследвания. Това са областите, в които вече има сериозни доказателства. Всичко останало — автономна диагностика, лечение без лекар, нови лекарства, създадени от машина — остава извън този хоризонт.

Първо: документацията. Тук вече се случва

Ако работиш в болница, най-вероятната промяна, която ще усетиш до 2029 г., не е в диагностиката, а в писането.

Причините са измерими. Лекарите могат да изразходват до два часа документиране за всеки час взаимодействие с пациент. При медицинските сестри документационните задължения могат да погълнат до 60% от работното време. В други изследвания лекарите отделят над един час за задачи в електронния здравен запис за всеки час пряк контакт с пациента, а повече от половината от работния им ден отива за документиране — при едва около една четвърт време лице в лице с пациенти.

Тук доказателствата вече не са само наблюдения. В прагматично рандомизирано изследване в реални условия приложението на амбиентен ИИ намалява работната изтощеност и междуличностната отчужденост на практикуващите, като времето за документиране намалява без компромис в диагнозата, съответствието при фактуриране или качеството на записите.

Има и важна уговорка: резултатите не са еднакви навсякъде. Други изследвания не откриват значими подобрения в производителността или в опита на пациента. Тоест ползата зависи не от модела, а от това как е въведен в конкретния работен процес.

Второ: образната диагностика. Най-добре доказаната употреба

Тук мащабът на данните вече не позволява отминаване.

Германско проспективно изследване в реални условия в 12 центъра, с 119 радиолози, обхваща 463 094 жени, от които 260 739 са скринирани с ИИ подкрепа. Честотата на откриване на рак на гърдата в групата с ИИ е 6,7 на 1000 срещу 5,7 на 1000 в контролната група — с 17,6% по-висока. Честотата на извикване за допълнителни изследвания е 37,4 на 1000 срещу 38,3 на 1000, тоест леко по-ниска. Прогностичната стойност на положителния резултат е 17,9% срещу 14,9%, а при биопсия — 64,5% срещу 59,2%.

Рандомизираното проучване MASAI добавя втория стълб: при 105 934 жени честотите на откриване са сходни, но натоварването при четене намалява с 44,3%. В последваща публикация се отчита 29% увеличение на откриването на рак при незначително повишени честоти на извикване и фалшиво положителни резултати — 8% и 1%.

Трети подход — частична автономия — е изпитан проспективно върху 31 301 жени. Натоварването на радиолозите пада с 63,6%, честотата на откриване се повишава с 15,2% (от 6,3 на 1000 на 7,3 на 1000), а честотата на извикване расте с 14,8%.

Но трите изследвания показват три различни компромиса между откриване, извикване и натоварване. Изборът между тях е клиничен и организационен, не технически.

Трето: клиничното решение. Тук машините още не са готови

Това е най-важното разграничение в цялата област — между изпълнение на изпит и клинично решение.

В изследване с 2400 реални пациентски случая и четири чести коремни патологии съвременните водещи езикови модели не поставят точна диагноза при всички патологии, не следват нито диагностичните, нито лечебните указания и не могат да интерпретират лабораторни резултати. Разликата в средното диагностично представяне между лекарите и моделите е от 16 до 25 пункта. Диагностичната точност на клиницистите варира — немските болнични лекари в специализация се представят леко по-слабо (87,50%), отколкото по-старши американски болничен лекар (92,50%). Повечето модели успяват да се изравнят с хората само при най-простата диагноза — апендицит.

Положителната страна на същата картина е, че моделите работят по-добре като асистент, отколкото като самостоятелен диагностик. В изследване с 302 трудни реални случая, оценени от 20 клиницисти, подпомаганите лекари достигат 51,7% точност в топ-10 срещу 36,1% без помощ и 44,4% при използване на търсачки.

Систематичен преглед на 550 изследвания потвърждава асиметрията: ползи има, но и риск от свръхразчитане на системите.

Четвърто: острата медицина. Най-голямо обещание с най-висока цена

Тук се намира най-голямата разлика между научната литература и реалността.

При сепсиса, въпреки близо 500 публикувани статии, съществуват само две рандомизирани клинични изследвания, оценяващи ползата върху резултати за пациентите.

Положителните проспективни данни са конкретни: при въвеждане на модел за дълбоко обучение болничната смъртност пада от очаквани 10,3% до действителни 9,5%, а съответствието с пакета за сепсис се повишава от очаквани 48,3% до действителни 53,4%.

Има и по-ясна цифра. В 18-месечно клъстерно рандомизирано изследване в 16 институции подходът с градуирани аларми води до 23% намаление на ненужните премествания в интензивно отделение и 18% намаление на смъртността от сепсис — един спасен живот на всеки девет лекувани пациенти. Същевременно се отчита 14% увеличение на когнитивното натоварване на медицинските сестри.

Това е ключът. Приблизително 70% от алармите в интензивните отделения се идентифицират като неправилни. Ползата и цената са неразделими: без преработка на работния поток, системата спасява животи и едновременно изтощава хората, които я използват.

Пето: хирургията. Инструмент за качество, не автономен оператор

За хирургичната общност темата е пряко относима — и показва колко лесно статистическата значимост се бърка с клиничната.

Мета-анализ на 5 рандомизирани изследвания с 4354 пациенти установява по-висока обща честота на откриване на аденоми при компютърно подпомагане — 36,6% срещу 25,2%. Ефектът е най-изразен при начинаещи (60,0% срещу 41,9%).

Но обратната страна също е документирана. В многоцентрово рандомизирано изследване в общността не е установена статистически значима разлика. В друго изследване честотата на откриване на аденоми е 47,1% срещу 37,3% — без значимост. Микромоделно изследване проектира минимално намаление на 10-годишната честота на колоректален карцином — от 82 на 71 случая на 10 000 души, с два по-малко смъртни случая на 10 000 (0,02%) — при 6,4% увеличение на проследяващите процедури.

Изводът е деликатен: ИИ подобрява откриването на малки, ненапреднали лезии, без ясно подобрение при напредналите. Традиционните техники остават централни — теснолентовата образна диагностика дава двойно по-висок шанс за откриване на аденом.

Шесто: нови лекарства? Не в този хоризонт

Около 90% от потенциалните лекарствени кандидати се провалят в клиничните изпитвания. Внасянето на ново лекарство на пазара отнема средно 10–15 години и между 1,5 и 2,0 милиарда.

ИИ вече помага за предсказване на протеинови структури, за виртуален скрининг и за набиране на пациенти в изпитвания. Но най-голямото въздействие зависи от нещо различно — от промяна в честотата на клиничния успех, тоест от по-добрия подбор кое съединение да бъде развивано напред. Това не се постига за две години.

Седмо: работната сила. Преподреждане, не съкращения

Аргументът „ИИ ще намали нуждата от специалисти" не се потвърждава от измерванията. Проучване на натоварването на диагностичните радиолози установява, че повечето съвременни приложения изискват допълнително време за последваща обработка, вместо да поемат задачи.

Промяната обаче е реална: ролята на специалиста ще зависи все по-малко от самата интерпретация на образа и все повече от това колко ефективно управлява, валидира и клинично контекстуализира автоматизираните системи.

Историческият опит е успокояващ: автоматизацията обичайно не губи работни места, а преоформa ролите — хората се изместват към задачи, изискващи човешки елемент.

Осмо: регулацията. Най-скучното и най-важното

Тук се решава какво реално ще достигне до пациента.

Законът за ИИ на Европейския съюз влезе в сила на 1 август 2024 г. и се прилага поетапно от 6 до 36 месеца — задълженията за цифровите здравни инструменти след 24 месеца, а за високорисковите системи след 36 месеца. Паралелно е внесено предложение тези задължения да бъдат отсрочени след август 2026 г. до наличност на хармонизирани стандарти.

Междувременно капацитетът на нотифицираните органи е ограничен. Броят им е спаднал от 58 до под 40, а средните срокове за сертифициране по Регламента за медицинските изделия вече са 19,5–21,8 месеца. Последиците са измерими: 47,6% от големите производители отчитат намалени проекти за иновации в Европа, а 54% от анкетираните индустриални специалисти заявяват планове за изтегляне на изделия от европейския пазар.

Практическият извод: през следващите две-три години практиката ще бъде променена предимно от вече одобрени изделия и от нерегулирани административни приложения, а не от вълна от нови високорискови системи.

Девето: българският изходен пункт

Всяка прогноза за България трябва да започне с измерване, а то е документирано.

39% от българските болници разполагат с обща за всички клинични служби електронна медицинска документация, докато средната стойност за ЕС27+3 е 57%. Националният профил за електронно здравеопазване е класифициран като под средното равнище.

Причините са идентифицирани: регулаторни бариери, липса на инфраструктура, финансови ограничения и културни фактори. Проучване в 14 болници отчита до голяма степен негативни или хладни нагласи — вероятно вследствие на голям брой неуспешни проекти и неизпълнени очаквания.

И тук е най-важната българска констатация, която е положителна по същество. По-старо изследване на компютърната грамотност показва: само 21,8% от лекарите и 25,8% от медицинските сестри считат, че страната е готова за електронно здравеопазване, но 90,4% от лекарите и 82% от медицинските сестри признават необходимостта от електронни здравни записи, а 46,1% от лекарите и 22,2% от медицинските сестри биха използвали такава система при наличие на адекватен софтуер.

Съпротивата не е към технологията. Съпротивата е към условията, при които тя е била въвеждана досега.

Какво да направиш, ако работиш в лечебно заведение

Шест неща, които не зависят от решенията в Брюксел:

1. Направи регистър на използваните ИИ инструменти. Какво, за какво, кой доставчик, кога е валидирано, кой отговаря.

2. Валидирай локално, преди да въведеш. Провери представянето върху местна популация, не само върху рекламните данни.

3. Документирай човешкия контрол. Кой е прегледал и приел или отхвърлил изхода на системата.

4. Следи след въвеждането. Фалшиви аларми, отместване на данните, реален изход.

5. Обучи персонала на ограниченията на системите, не само на функциите им.

6. Направи икономическата обосновка предварително — с инфраструктура, интеграция, обучение и поддръжка. Повечето анализи ги пропускат и затова не могат да служат за планиране.

Заключението

До 2029 г. изкуственият интелект ще промени най-осезаемо административната и диагностичната периферия на медицината, а не ядрото на клиничното решение. Ползата се появява в асистиран, а не в автономен режим. Работната сила няма да намалее — ще се преподреди. А най-важните решения няма да бъдат технологични, а регулаторни и икономически.

При бездействие разликата в качеството между институциите ще нарасне - и причината няма да е недостъпността на технологията."

Д-р Явор Владимиров, д.м. (Медицински директор на Инвитро клиника „София“)

През следващите 2–3 години изкуственият интелект ще стане част от ежедневната работа на лекаря, както много други технологии, без които днес трудно си представяме медицината.

Най-голямата полза вероятно ще бъде в обработването на огромното количество информация, с което работим всеки ден – медицинска документация, лабораторни и образни изследвания, научна литература. Това може да спести много време на лекаря и, надявам се, да му остави повече време за пациента.

Не мисля обаче, че AI може да замени клиничното мислене. Медицината рядко е черно-бяла. Двама пациенти с една и съща диагноза могат да изискват различен подход, а резултатът, който един алгоритъм предлага, невинаги е правилният за конкретния човек.

Затова според мен ролята на лекаря дори ще стане по-отговорна. Няма да е достатъчно просто да имаш достъп до огромно количество информация. Ще трябва да можеш да прецениш кое от нея е вярно, кое е приложимо за конкретния пациент и кога технологията греши.

Има и нещо друго, което не бива да губим. Пациентът не идва при нас само за диагноза или резултат от изследване. Той има нужда някой да му обясни какво се случва, да разбере притесненията му и заедно с него да вземе решение. Това трудно може да бъде сведено до алгоритъм.

Затова не очаквам AI да направи лекаря по-малко необходим. По-скоро ще промени начина, по който работим. Добрият лекар ще трябва да използва новите технологии, но и да знае кога да не им се доверява. А отговорността за решението в крайна сметка трябва да остане негова.