През последният месец Career Daily News публикува едни от най-мащабните си проекти, посветени на изкуствения интелект и влиянието му върху професии като PR, HR и Marketing. Какво мислят водещи работодатели? Какво очаква медицината?

Над 150 експерти споделиха своите гледни точки в поредица от материали с общ обем над 120 страници.

Как ще се промени образованието през следващите 2–3 години във времената на AI?

Като продължение на нащата тема, търсим гледната точка на академичните ръководства и водещи преподаватели от български университети за това как AI ще промени начина, по който учим, преподаваме и подготвяме бъдещите професионалисти.

Започваме с УНСС.

Проф. д-р Димитър Димитров – ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС)

 

Изкуственият интелект вече променя фундаментално икономиката, бизнеса и пазара на труда, а през следващите 2–3 години неговото влияние върху образованието ще бъде още по-осезаемо. Няма да става дума просто за използването на нови дигитални инструменти или за поредна стъпка в дигитализацията. Преминаваме през дълбока трансформация, която ще промени самия модел на образование – от начина, по който преподаваме и учим, до създаването, споделянето и прилагането на нови знания.

AI има потенциала да отговори на някои от най-големите предизвикателства пред съвременното образование. Той позволява обучението да бъде по-персонализирано, интерактивно и гъвкаво, съобразено с различните потребности, интереси и темп на учене. В свят, в който достъпът до информация е въпрос на секунди, висшето образование все повече ще насочва усилията си към развитието на уменията, които правят човека незаменим – критичното мислене, способността да анализира и оценява информация, да намира решения в сложни ситуации и да мисли творчески.

AI не трябва да плаши нито преподавателите, нито студентите. Напротив – той може да бъде катализатор за нов етап в развитието на образованието и науката. За да използваме тази възможност пълноценно, всички трябва да се научим да работим с изкуствения интелект адекватно, разумно, критично и отговорно. В бъдеще предимство няма да има просто този, който използва AI, а този, който знае кога, как и с каква цел да го използва и да насочва неговия потенциал.

В УНСС вече изграждаме тази визия. Създадохме Институт за изкуствен интелект в икономиката, защото вярваме, че университетът не трябва просто да наблюдава технологичната трансформация, а да бъде сред местата, които я осмислят, изследват и формират. Институтът се превръща в пространство за среща между научните изследвания, съвременното образование и реалните потребности на бизнеса и обществото. Развиваме специалности и програми, в които студентите придобиват не само теоретични знания, но и практически умения за приложението на съвременните технологии във финансите, маркетинга, логистиката, счетоводството, мениджмънта и анализа на големи данни.

Бъдещето на труда ще бъде все по-тясно свързано с технологиите – те ще бъдат естествена част от начина, по който работим, вземаме решения и създаваме стойност във всеки сектор. Затова университетът на бъдещето трябва да подготвя не просто специалисти за днешните работни места, а хора с гъвкаво мислене, способни да се адаптират към неизвестното, да създават нови решения, нови бизнес модели и нови възможности за обществото.

В този процес човешкият фактор не губи значение – напротив, той става все по-важен. Не трябва да се страхуваме от технологиите, а да се научим да ги използваме разумно, етично и отговорно. В крайна сметка бъдещето ще принадлежи на хората, които умеят да съчетават възможностите на технологиите с човешкия интелект, знанието, творчеството, ценностите и способността да носят отговорност. Именно те няма просто да се адаптират към промените – те ще бъдат хората, които ще създават бъдещето.

 

Да внедриш AI без стратегия е като да купиш самолет без пилот

Проф. д-р Цветана Стоянова

Зам.-ректор по институционално и бизнес сътрудничество

„Образованието трябва да спре да учи човека да натрупва знание. В AI ерата знанието вече не е крайната цел – то е суровината, от която човек трябва да може да създава нещо, което още не съществува. Това разграничение изглежда малко, но всъщност предполага радикално преосмисляне на почти всичко, което днес наричаме образование. В продължение на столетия знанието е било актив. Натрупваме го, съхраняваме го, доказваме притежанието му чрез изпити и дипломи и впоследствие го превръщаме в професионално предимство. Цялата архитектура на образованието – учебните предмети, програмите, лекциите, учебниците, изпитите - е изградена около тази логика. AI я обезмисля и променя фундаментално.

Знанието постепенно престава да бъде актив, който трябва да притежаваме, и се превръща в ресурс, който трябва да умеем да използваме. Това означава, че образователната система не се нуждае от поредната актуализация на учебните програми. Нуждае се от смяна на самия принцип, по който те се създават. Бъдещето принадлежи не непременно на човека, който знае или дори разбира най-много, а на този, който успява да направи най-много с достъпното знание – да го открие, комбинира, постави под съмнение, трансформира и превърне в решение, продукт, действие или нов въпрос.

Затова голяма част от фундаменталното знание трябва да престане да бъде цел на образованието. То трябва да стане инфраструктура на образованието – постоянно достъпен ресурс, с който човек работи.

Това предполага радикална промяна още в училище. Вместо часът по история да измерва колко факти и дати може да възпроизведе ученикът, той може да изисква от него да работи с различни източници, да открива противоречия, да проверява генерирани от AI тези и да изгражда собствена аргументирана интерпретация. В математиката фокусът постепенно трябва да се премести от механичното изпълнение на операции към моделирането на реални проблеми, избора на подход и критичната оценка на получения резултат. Учебната програма трябва да се премести от „Какво трябва да знае ученикът?“ към „Какво трябва да може да постигне ученикът, когато цялото необходимо знание е достъпно?“. И ако част от традиционното съдържание трябва да отстъпи място, други области трябва да се превърнат във фундаментални. Дигиталната грамотност и иновациите трябва да бъдат основополагащи предмети още в училище. Не говоря за обучение как се използва конкретен софтуер или за няколко часа, посветени на предприемачеството. Дигиталната грамотност вече означава способност да разбираш света, в който алгоритми, данни и AI посредничат между човека и информацията, решенията и реалността. А иновациите трябва да учат младия човек как се разпознава проблем, как се създава идея, как се експериментира, как се работи с несигурност и как една идея се превръща в реално решение. Това са способности, които вече не принадлежат на една професия.

Затова и в университетското образование дигиталната грамотност и иновациите трябва да бъдат задължителна част от подготовката независимо от специалността. Бъдещият лекар трябва да ги изучава. Инженерът – също. Архитектът, икономистът, юристът, учителят – също. Не защото всички трябва да станат технологични специалисти или предприемачи, а защото почти няма да остане професионална област, в която човек да може да създава стойност, без да разбира технологичната среда и без да умее да променя съществуващото. Това е съвсем различна образователна философия. Тя неизбежно разрушава и границите между предметите. Реалните проблеми нямат дисциплини. Климатична криза, създаване на бизнес, градска среда, демографски проблем, нов медицински продукт или етична дилема около AI не могат да бъдат решени в рамките на един учебен предмет. Затова мултидисциплинарността няма да бъде допълнение към образованието. Тя ще бъде негов естествен формат.

Същото преосмисляне трябва да се случи и в университетите. Университетът на бъдещето вероятно няма да бъде институция, която човек „завършва“. Представям си модел, в който постъпваме в университет, но дипломирането престава да бъде еднократен момент след три, четири или пет години. То се превръща в много по-дълъг процес – пет, десет или повече години, през които човек едновременно работи, сменя роли, участва в реални проекти и периодично се връща в академична среда. Не за да изслуша следващите 30 часа лекции. А за да решава проблеми, за които все още няма готов отговор. Да работи с хора от други професии. Да използва нови технологии. Да участва в симулации и експерименти. Да актуализира начина, по който мисли, в момента, в който светът около него се е променил.

Така образованието престава да бъде подготовка преди живота и се превръща в постоянна част от живота. И това ще промени самата роля на университета. Неговият най-ценен капитал вече няма да бъде съдържанието, което притежава. Съдържанието ще бъде навсякъде. Стойността му ще бъде в интелектуалната среда, хората, проблемите, експериментите, връзките между различни области и способността непрекъснато да поставя човека в ситуации, които го принуждават да развива следващото си ниво на способности. Тук се появява и един от големите парадокси на AI ерата. Колкото по-достъпна става интелигентността, толкова по-важни стават качествата, които досега образованието трудно измерваше. Любопитство. Въображение. Преценка. Адаптивност. Инициативност. Способност да формулираш проблем, преди да търсиш решение. Способност да работиш с други хора и с интелигентни машини. Смелост да поставяш под съмнение получения отговор. И способност да действаш, когато няма един правилен отговор.

Затова според мен разговорът за това дали учениците и студентите трябва да използват AI е почти закъснял. Истинският въпрос е друг: Защо продължаваме да изграждаме образованието около натрупването на знание, след като светът вече започва да възнаграждава способността то да бъде използвано?

Следващата голяма образователна реформа няма да бъде дигитализация на съществуващото образование. Няма да бъде повече технологии в класната стая. Няма да бъде и добавяне на „AI умения“ към съществуващите програми. Тя ще бъде отказ от идеята, че образованието е процес на натрупване. В свят, в който знанието е практически неограничен ресурс, истинският дефицит ще бъде способността на човека да превръща този ресурс в нещо, което преди него не е съществувало. И именно това трябва да започнем да преподаваме.“

Силата на историята: когато HR, PR, маркетинг и employer branding говорят заедно

Проф. д-р Любен Боянов – УНСС, експерт по информационни технологии, дигитализация, изкуствен интелект и киберсигурност

„Според мен изкуственият интелект (ИИ) вече променя и тепърва (през следващите две или три години) много повече ще промени образованието повече, отколкото познатите дигитални технологии го сториха през изминалите две десетилетия. Най-важната промяна ще се състои в промяна на начина, по който учениците учат, учителите преподават и университетите оценяват знанията и уменията.

На първо място, ИИ ще се превърне в първи помощник в ученето (за учениците). Вместо да го използват само за генериране на текст или отговаряне на въпроси, учениците все по-често ще го използват като личен наставник/асистент. Системите за ИИ могат да обясняват сложни понятия на различни нива, да дават примери, да предоставят незабавна обратна връзка, да превеждат материали и да помагат на учениците да откриват своите слабости. Това прави ученето по-персонализирано и достъпно. Ученик, който не разбира дадена концепция след традиционна лекция, може да попита ИИ бота да му я обясни по-просто, да даде практически пример или да генерира упражнения за допълнителна практика.

Второ, изкуственият интелект ще промени значително ролята на учителите. Не вярвам, че изкуственият интелект просто ще замести учителите. По-скоро учителите ще отделят по-малко време за рутинни дейности като подготовка на основни материали, създаване на прости тестове, обобщаване на информация и отговаряне на повтарящи се въпроси. Това ще им позволи да отделят повече време за дискусии, творчество, работа по проекти и развиване на критичното мислене на учениците.

Оценяването вероятно ще претърпи една от най-големите промени. Традиционните задачи, при които студентите представят есе, написано у дома, ще стават все по-трудни за използване като доказателство за индивидуалното знание и положени усилия, тъй като ИИ може да създава всякакви сложни текстове и да решава задачи. Затова университетите ще се нуждаят от повече оценяване, основано на презентации, проекти, практически задачи, устни изпити, решаване на задачи и дейности в реално време (а не генериране някъде/някога) и също така – обсъждане и дискусия на представените проекти/презентации/задачи. Важната промяна ще бъде от „Може ли студентът да даде отговор?“ към „Разбира ли студентът отговора и знае ли как да го приложи?“

Сериозните рискове са много. Лесният достъп до ИИ вече намалява  желанието на студентите да полагат усилия, да се борят с трудни проблеми, да търсят и анализират сами или да развиват свои собствени идеи. Ако студентите използват ИИ като заместител на мисленето, а не като помощник в ученето, образованието ще стане по-малко ефективно, даже може да загуби смисъл (какъв е смисълът от копи-пейст?). Има и много опасения относно неточна/грешна информация, плагиатство, неприкосновеност на личния живот, зависимост от технологиите и неравенства между студентите, които имат достъп до по-добри ИИ инструменти (напр. платени), и тези, които нямат.

Ясно е, че грамотността в областта на ИИ ще стане също толкова важна, колкото и традиционната дигитална грамотност. Учещите ще трябва да се научат как по-ефективно да формулират въпроси, да проверяват генерираната от ИИ информация, да разпознават грешки и пристрастност, да защитават личните си данни и да използват ИИ по етичен начин. Учителите ще се нуждаят от сходни умения (но от другата гл.т.), както и от нови методи за разработване на обучение и оценяване, подпомагани от ИИ.

През следващите две-три години очаквам образованието да се придвижи към хибриден модел, съчетаващ човешкия фактор и ИИ. Изкуственият интелект ще осигурява персонализация, незабавна обратна връзка, автоматизация и достъп до информация, докато учителите ще продължат да бъдат от съществено значение за мотивацията, човешкото взаимодействие, етичното насочване, творчеството и развитието на социални и професионални умения.

Най-голямото предизвикателство няма да бъде да се реши дали образованието трябва да използва ИИ - този процес вече е започнал и не може да бъде спрян. Огромното предизвикателство е и ще бъде как да се научим да използваме ИИ, без да загубим човешкото, любопитството, критичното мислене и взаимодействието, които придават смисъл на образованието. Според мен институциите (вкл. училища и университети, но това важи за всички), които ще успеят, няма да бъдат тези, които използват най-много ИИ, а тези, които намерят най-ефективния баланс между изкуствения интелект и човешкия интелект, тези които успяват да се нагодят към динамиката на това отношение и поддържат този баланс.“

 

Проф. д.ик.н. Валентин Стефанов Кисимов
УНСС, катедра „Информационни технологии и комуникации“
Факултет „Приложна информатика и статистика“ „Висшето образование, и особено това в УНСС, е една от областите които е и ще бъде засегнато съществено от навлизането на Изкуствения интелект - ИИ (независимо от абревиацията AI или SI). Тук не става въпрос за дигитализация на висшето образование, защото УНСС е може би най-дигиталния университет в България с история и съществени резултати от повече от 15 години.

Може би УНСС е единственият университет в България, в който е създадена Стратегия за използване на ИИ в университета от преди около 5 години. На тази база се насочиха множество активности в УНСС, които доведоха до определени конкретни резултати, които ще представя по-долу.

Към УНСС се създаде Институт по Изкуствен Интелект в икономиката, който е насочен не само към дейностите, които университета извършва, но и за окозване на помощ на бизнеса в България за прилагане на ИИ.

Под ръководството на УНСС бе създаден и се работи за практическото използване в бизнеса на Център за компетентност в областта на големите данни“, в който дейност прилагането на ИИ е естествен подход, като са създадени няколко Прототипни приложения, чиито публикуване резултати са с висока международна стойност – публикувани в категорията Q1.

Ако разгледаме, че дейността на един университет е в 3 области: обучение, научни изследвания и управление на университетските процеси, то УНСС е насочил прилагането на ИИ и в трите области. С помощта на IBM България и нейн бизнес партньор, в момента се разработва специален Агент, който да подпомага кандидат-студентите при ориентирането им към множеството бакалавърски и магистърски програми в УНСС. След първите резултати от работата на този агент, предвиждаме да развиваме автоматизацията чрез ИИ за обслужването на студентите в други административни процеси. Със съдействието на Майкрософт България сме насочили усилията си към създаване на CoPilot Агенти за подпомагане на преподавателите и студентите в учения процес, наречени „Агенти за преподаватели и студенти в съответната специалност“. Все още изследваме по какъв начин ИИ ще помогне на преподавателя в самото провеждане на лекциите, като се има предвид, че определени резултати могат и сега да се приложат, но те важат за малки студентски потоци (до 30-50 човека), а в УНСС имаме основна група от потоци, които са 200 и повече студента. Това изисква тотално различен подход, който ни предстои да създадем като методика и като практическо използване на ИИ. За провеждане на научните изследвания, в УНСС има създаден подход с вече получени определени резултати, за прилагане на над 15 различни ИИ инструмента, които да подпомагат провеждането и резултатите от дадени научни изследвания.

Това са нашите текущи резултати от прилагане на ИИ в УНСС, които определено ще променят работата на УНСС като университет. Относно използването на ИИ в следващите 2-3 години в УНСС, ние предвиждаме да използваме следните насоки: прилагането на ИИ няма да доведе до съкращаване на броя преподаватели, ИИ няма да замени работата на преподавателите, а само ще подпомогне тяхната дейност, като създаде условия за по-добри научни резултати и прилагане на нови подходи в представянето и усвояването на нови знания и умения, а също е ще помогне за по-интелигентното обслужване на студентите.“

 

проф. дн. Николай Щерев,

катедра "Индустриален бизнес", Бизнес факултет на УНСС-София

Председател на Асоциация на преподавателите по икономика и управление в индустрията /АПИУИ/

Председател на Съвет "Кръгова икономика - Зелена Алтернатива на България", БТТП

„Изкуственият интелект може вече да се определи като генеративната икономическа и социална реалност. Защо? Всички икономически и социални процеси постепенно бяха изведени от реалния във виртуалния свят с масовото навлизане на социалните медии и социалните бизнес медии в ежедневието на хората и на техния бизнес. Именно за това, съвременните хора са повече време в тази генеративна реалност, отколкото във физическата такава.

Това променя не само обществените нагласи и очаквания, отношението и възприемането на „новите“ неща в икономическия и социален живот, но и променя начина, по който се управляват тези процеси и най-важното – начина, по който се преподава на студентите в УНСС. При това работата с различните инструменти на ИИ може да влезне в процеса на преподаване по няколко начина:

1.    При подготовката на учебните материали, които имат добро визуално съдържание, по които преподавателят да води лекциите , вкл. и разработване на видео учебни материали, чрез които да се преподава практическото приложение на икономическата наука. За преподавателят остава да преподава „философията“ на бизнеса, което ще позволи на студентите за разберат основните механизми на икономическата и социална теория;

2.    При подготовка за изпитите и по-конкретно в частта за разработване на специфични курсови работи като се използват възможностите на дигиталните двойници за извършване на икономически и социални симулации, а студентите да анализират резултатите от тези дигитални симулации. Това ще им даде възможност в бъдеще да бъдат не само пасивни ползватели на тези инструменти на ИИ, а да бъдат активни „програмисти“ на развитието на инструментите на ИИ.

3.    При подготовка за провеждане на самите изпити като съгласно указанията на преподавателите чрез инструменти на ИИ да се симулират въпроси, тестови и за развитие и да се дава оценка на „белите“ петна в знанието на всеки един студент.

Всичко това поставя нас преподавателите в една нова светлина: ние трябва да изпреварим широкото разпространение на изкуствения интелект като изградим тази бизнес философия, която не отрича ИИ, а го използва за повишаване на умствения и нравствен капацитет както на самите нас, така и на нашите студенти. Считам, че именно постигането на тази симбиоза между философия на бизнеса и автоматизация на икономическите и социални процеси чрез ИИ е ключът към успеха на бъдещите икономисти.“

 

Проф. д-р Димитър Георгиев Велев, катедра „Информатика“, УНСС

 

През следващите 2–3 години ще станем свидетели на преход от масовото, стандартизирано обучение към персонализирано и имерсивно преживяване.

·       Първата голяма промяна е масовото навлизане на мултимодални ИИ ментори. Всеки студент трябва да разпола с персонализиран дигитален преподавател, който не просто адаптира скоростта на усвояване на материала, но разпознава емоционалното състояние и нивото на когнитивно натоварване в реално време. Учебните програми ще се генерират динамично.

·       Втората трансформация засяга ролята на човека-преподавател. Освободени от рутината по проверката на знания и еднообразното диктуване на факти, преподавателите ще се превърнат в „архитекти на ученето“ и емоционални ментори. Тяхната основна задача ще бъде да развиват критично мислене, емпатия, етика и умения за разрешаване на конфликти - компетенциите, които ИИ не може да репликира автентично.

·       Трета и неизбежна промяна е краят на традиционното оценяване. Поради факта, че генеративният ИИ направи стандартните есета и тестове остарели, системите ще преминат към непрекъснато оценяване, базирано на практически проекти и дигитални портфолиа. ИИ ще позволява мигновено създаване на виртуални (VR) симулации, в които студентите ще взаимодействат с генерирани в реално време 3D среди.

Образованието ще се трансформира от „фабрика за знания“ в гъвкава екосистема, където технологията поема тежестта на адаптацията, а човекът запазва ролята си на вдъхновител.“

 

Проф. д-р Пламена Венцеславова Златева, катедра „Информатика“, УНСС

„Tри ключови прогнози за трансформацията на образованието през следващите 2–3 год.:

1.    Срив на езиковите бариери и хиперлокализация на знанието: В рамките на 2–3 години ИИ ще осигури перфектен, контекстуален превод и адаптация на учебни материали в реално време. Студентите ще имат достъп до същите интерактивни курсове от топ университетите по света, но генерирани и преподадени на неговия роден език, с локални културни примери и съобразени с местната учебна програма.

2.    Доразвитие на стандартните учебни програми и възход на „ученето точно навреме“ (Just-in-Time Learning): Традиционните бакалавърски и магистърски програми ще се доразвиват активно с използване на ИИ. ИИ ще анализира пазара на труда в реално време и ще идентифицира точните умения, които липсват на дадения студент. Вместо дълги академични цикли, университетите ще предлагат динамични, генерирани от ИИ „микро-модули“. Придобитите знания и умения ще се допълват от непрекъснато обновявано дигитално портфолио от компетенции, което ИИ помага да се поддържа актуално през целия живот на професионалиста.

3.    Новата грамотност: Ученето ще се фокусира не само върху това как да се използва ИИ, а как да се мисли заедно с него. Ще се появи нова фундаментална дисциплина, фокусирана върху синергията между човешката интуиция и машинната изчислителна сила. Студентите ще бъдат обучавани да разпознават халюцинациите на ИИ, да верифицират източниците и да разбират как алгоритмите стигат до даден отговор. Целта е да се превърнат от пасивни потребители на технологии в активни мениджери на алгоритмични процеси, способни да делегират рутината, но да запазят контрола върху етиката и крайната истина.“

 

 

Д-р Зорница Йорданова, Доцент, Университет за национално и световно стопанство (УНСС), София, катедра „Индустриален бизнес“, Бизнес факултет (Управление на иновациите и бизнес информационни системи).

„Университетът на бъдещето няма да бъде институция, която човек "завършва". Образованието ще престане да бъде подготовка за живота и ще се превърне в постоянна част от него.“

„Образованието трябва да спре да учи човека да натрупва знание. В AI ерата знанието вече не е крайната цел – то е суровината, от която човек трябва да може да създава нещо, което още не съществува. Това разграничение изглежда малко, но всъщност предполага радикално преосмисляне на почти всичко, което днес наричаме образование. В продължение на столетия знанието е било актив. Натрупваме го, съхраняваме го, доказваме притежанието му чрез изпити и дипломи и впоследствие го превръщаме в професионално предимство. Цялата архитектура на образованието – учебните предмети, програмите, лекциите, учебниците, изпитите - е изградена около тази логика. AI я обезмисля и променя фундаментално.

Знанието постепенно престава да бъде актив, който трябва да притежаваме, и се превръща в ресурс, който трябва да умеем да използваме. Това означава, че образователната система не се нуждае от поредната актуализация на учебните програми. Нуждае се от смяна на самия принцип, по който те се създават. Бъдещето принадлежи не непременно на човека, който знае или дори разбира най-много, а на този, който успява да направи най-много с достъпното знание – да го открие, комбинира, постави под съмнение, трансформира и превърне в решение, продукт, действие или нов въпрос.

Затова голяма част от фундаменталното знание трябва да престане да бъде цел на образованието. То трябва да стане инфраструктура на образованието – постоянно достъпен ресурс, с който човек работи.

Това предполага радикална промяна още в училище. Вместо часът по история да измерва колко факти и дати може да възпроизведе ученикът, той може да изисква от него да работи с различни източници, да открива противоречия, да проверява генерирани от AI тези и да изгражда собствена аргументирана интерпретация. В математиката фокусът постепенно трябва да се премести от механичното изпълнение на операции към моделирането на реални проблеми, избора на подход и критичната оценка на получения резултат. Учебната програма трябва да се премести от „Какво трябва да знае ученикът?“ към „Какво трябва да може да постигне ученикът, когато цялото необходимо знание е достъпно?“. И ако част от традиционното съдържание трябва да отстъпи място, други области трябва да се превърнат във фундаментални. Дигиталната грамотност и иновациите трябва да бъдат основополагащи предмети още в училище. Не говоря за обучение как се използва конкретен софтуер или за няколко часа, посветени на предприемачеството. Дигиталната грамотност вече означава способност да разбираш света, в който алгоритми, данни и AI посредничат между човека и информацията, решенията и реалността. А иновациите трябва да учат младия човек как се разпознава проблем, как се създава идея, как се експериментира, как се работи с несигурност и как една идея се превръща в реално решение. Това са способности, които вече не принадлежат на една професия.

Затова и в университетското образование дигиталната грамотност и иновациите трябва да бъдат задължителна част от подготовката независимо от специалността. Бъдещият лекар трябва да ги изучава. Инженерът – също. Архитектът, икономистът, юристът, учителят – също. Не защото всички трябва да станат технологични специалисти или предприемачи, а защото почти няма да остане професионална област, в която човек да може да създава стойност, без да разбира технологичната среда и без да умее да променя съществуващото. Това е съвсем различна образователна философия. Тя неизбежно разрушава и границите между предметите. Реалните проблеми нямат дисциплини. Климатична криза, създаване на бизнес, градска среда, демографски проблем, нов медицински продукт или етична дилема около AI не могат да бъдат решени в рамките на един учебен предмет. Затова мултидисциплинарността няма да бъде допълнение към образованието. Тя ще бъде негов естествен формат.

Същото преосмисляне трябва да се случи и в университетите. Университетът на бъдещето вероятно няма да бъде институция, която човек „завършва“. Представям си модел, в който постъпваме в университет, но дипломирането престава да бъде еднократен момент след три, четири или пет години. То се превръща в много по-дълъг процес – пет, десет или повече години, през които човек едновременно работи, сменя роли, участва в реални проекти и периодично се връща в академична среда. Не за да изслуша следващите 30 часа лекции. А за да решава проблеми, за които все още няма готов отговор. Да работи с хора от други професии. Да използва нови технологии. Да участва в симулации и експерименти. Да актуализира начина, по който мисли, в момента, в който светът около него се е променил.

Така образованието престава да бъде подготовка преди живота и се превръща в постоянна част от живота. И това ще промени самата роля на университета. Неговият най-ценен капитал вече няма да бъде съдържанието, което притежава. Съдържанието ще бъде навсякъде. Стойността му ще бъде в интелектуалната среда, хората, проблемите, експериментите, връзките между различни области и способността непрекъснато да поставя човека в ситуации, които го принуждават да развива следващото си ниво на способности. Тук се появява и един от големите парадокси на AI ерата. Колкото по-достъпна става интелигентността, толкова по-важни стават качествата, които досега образованието трудно измерваше. Любопитство. Въображение. Преценка. Адаптивност. Инициативност. Способност да формулираш проблем, преди да търсиш решение. Способност да работиш с други хора и с интелигентни машини. Смелост да поставяш под съмнение получения отговор. И способност да действаш, когато няма един правилен отговор.

Затова според мен разговорът за това дали учениците и студентите трябва да използват AI е почти закъснял. Истинският въпрос е друг: Защо продължаваме да изграждаме образованието около натрупването на знание, след като светът вече започва да възнаграждава способността то да бъде използвано?

Следващата голяма образователна реформа няма да бъде дигитализация на съществуващото образование. Няма да бъде повече технологии в класната стая. Няма да бъде и добавяне на „AI умения“ към съществуващите програми. Тя ще бъде отказ от идеята, че образованието е процес на натрупване. В свят, в който знанието е практически неограничен ресурс, истинският дефицит ще бъде способността на човека да превръща този ресурс в нещо, което преди него не е съществувало. И именно това трябва да започнем да преподаваме.“

 

Доц. д-р Александрина Мурджева – декан на факултет „Приложна информатика и статистика“ и ръководител на катедра „Информационни технологии и комуникации“ в УНСС, зам.-директор по научноизследователската дейност на Института за изкуствен интелект в икономиката.

„Образованието е система, която трудно приема обещания за бъдещи ползи и бавно се адаптира към нови идеи.

Но то е все по-силно предизвикано от необходимостта да даде обещание за образовани бъдещи поколения, да съхрани и предаде увеличаващото се човешко знание.

Изкуственият интелект (ИИ) е футуристичният разказ от бъдещето, който образованието, като добре подготвен ученик, трябва да преразкаже днес със сериозна доза разсъждение. И този преразказ ще трябва да включи отговорите на няколко въпроса:

1. Защо образованието трябва да се адаптира? Не е релевантен въпросът дали AI трябва да се използва в образованието. Истинският въпрос не е защо, а кога и как. AI в образованието е въпрос на адаптация на една консервативна система към настоящия ден. Всяка адаптация е процес, в който балансът е изключително важен. Балансът за AI в образованието е в дефинирането на разумните граници и форми за неговото използване, в които мислещият и креативен човек остава в центъра на образователната вселена.
2. Какви са новите измерения на знаещия и образован човек? Знаещият и образован човек е мислещият и креативен човек. За щастие сме свидетели на бурно развитие на всички сфери на науката, създава се ново знание - в традиционни и нови области, със скорост, за която не сме и мислили. Фактите, доказващи това знание, може би не са най-ценният капитал на знаещия и образован човек, а смисълът, който те крият, и логиката за неговото откриване. Образованието ще бъде предизвикано да промени гледната си точка, да се ориентира към смисъла и логиката, защото естественият ход на времето ще постави хората в невъзможната ситуация да обхванат, запомнят и възпроизведат необозримо количество от факти. Нека дефинираме този преход от „Как да“ към „Защо“.
3. И в тази връзка: кои са новите умения (а може би добре забравени стари), на които трябва да акцентира образованието? Аналитичното и критично мислене, задаването на правилни въпроси, разграничаването на факт от мнение, оценката на достоверност, технологичните и AI знания и адаптивността. Или казано по друг начин - задавайки правилните въпроси, които сме формулирали със своето аналитични и критично мислене, ще можем да навигираме в океана от факти (знание) с помощта на нашите технологични и AI знания, адаптирайки се към предизвикателствата на деня.
4. Но как тогава ще се споделя и предава знанието? Как ще се преподава и учи? Днес всички сме на брега на огромния океан от факти. Всички имаме достъп до него. Но до хоризонта стига този, който съумее да построи кораб. Ще споделяме фактите с помощта на технологиите, а AI ще помага хоризонтът да изглежда по-близо и по-достижим, и ще превръщаме фактите в знание с предизвикване на мисълта.
5. И как ще се оценява знанието? За да оценим, трябва да разберем новата същност на знанието. Ценността на енциклопедичните личности, способни да възпроизведат невероятно количество факти, е безспорна. Но в следващите години ценността на мислещите и креативни личности ще нарасне, защото те ще могат да с справят/навигират с все по-големия обем фактология. Оценката на знанието в тази посока ще изисква обучаващите да приложим същите нови умения, задавайки правилните въпроси, които сме формулирали със своето аналитични и критично мислене. Ще може да предизвикваме логичното и креативно мислене с помощта на нашите технологични и AI знания, но винаги запазвайки човешкото общуване, като най-сигурен начин за оценка.

Ще промени ли AI образованието през следващите две-три години? Отговорът вероятно ще бъде по-скромен от обещанията и по-дълбок от опасенията. Няма да видим изчезнали класни стаи и учители, заменени от алгоритми. Ще видим нещо по-трудно и по-важно: образование, което постепенно сменя въпроса си от „Какво знаеш?“ към „Как мислиш?“.

Ако се върнем към образа на добрия ученик, който днес трябва да преразкаже разказа на бъдещето, най-ценното в този преразказ няма да е дословното повторение. Ценно ще бъде разбирането, онова „Защо“, което превръща фактите в знание. AI може да ни даде по-бързи платна и по-точни карти. Но посоката на кораба, смелостта да се отплава и умението да се разпознае брегът остават човешки.

Затова истинската промяна няма да е в технологията, а в нас: в готовността на образованието да постави разумни граници, без да издига стени, да използва новите инструменти, без да им преотстъпва мисленето, и да оценява, без да губи човешкия разговор. Ако успеем да запазим мислещия и креативен човек в центъра на образователната вселена, изкуственият интелект няма да бъде заплаха за образованието. Той ще бъде поредното предизвикателство, което го прави по-добро.“

 

Доц. д-р  Силвия Георгиева

Катедра "Предприемачество" 

Зам.-директор по НИД на Института по предприемачество, УНСС

„Трансформацията в методите и подходите в образованието, в интензивността при трансфера на знания, в равнището на достъпност, но не и в ценностите, може да се очаква в резултат от развитието на технологиите и най-вече на изкуствения интелект. „Духът прави силата“ е девизът на УНСС – университет със 106-годишна история, който е и ще продължи да е актуален, дори при турбулентен технологичен прогрес. Процесът на постоянна промяна и капацитетът за адаптация вероятно ще са основни предизвикателства през следващите години.  Безспорно изкуственият интелект е мощен  инструмент. Ефектите – позитивни или негативни – от неговото използване обаче и днес, както и в бъдеще, се предопределят от нивото на подготвеност, степента на личната и обществената отговорност. В това отношение образованието има и ще продължи да има водеща роля и, разбира се, трябва да отговаря на тези очаквания. Насърчаването на хуманността и любознателността, формирането на системност в придобиването на интердисциплинарни знания, изграждането на умения за анализ и критична оценка, креативността и желанието за постижения са вероятно сред ключовите задачи пред образователната система. Всъщност добавената стойност от технологиите във всяка една сфера ще е по-голяма, ако те се използват от хора, подготвени с необходимите компетенции и завършени в личностен план, чиито професионални и лични цели са базирани на високи морално-етични стандарти. Освен семейството, именно образованието е призвано да формира тези стандарти, тъй като то е много повече от предоставяне на знания и изграждане на умения. Трябва обаче да признаем, че очарованието на времето, в което живеем, се дължи в голяма степен на невъзможността да дадем по-категорична прогноза за бъдещето, дори и в по-кратки времеви хоризонти. Трансформациите, които са постоянни спътници в нашето ежедневие, предизвикват често притеснения у неподготвените, но за подготвените са шанс. Именно образованието може да промени съотношението между усещането за страх от бъдещето и радостта от получените нови възможности.“

доц. д-р Щерьо Ножаров

Главен секретар по бюджет и финанси на УНСС

Заместник-председател на SDSN Bulgaria

 

"Дигиталната меритокрация: Делегирането на академичното израстване на AI като гарант за обективност

През следващите 2–3 години изкуственият интелект (AI) ще промени висшето образование по начин, който надхвърля рамките на дигитализацията на учебния процес. Най-значимата и належаща трансформация, която AI трябва да донесе, е вливането на абсолютна обективност и прозрачност в академичното израстване и управление. Като преподавател и главен секретар по бюджет и финанси на УНСС, виждам в технологиите единствения инструмент за налагане на истинска меритокрация.

В академичния свят изкуственият интелект има потенциала окончателно да елиминира субективния фактор, който исторически е захранвал вътрешни интриги и кариерно израстване, базирано на лични връзки и контакти. Изключително вредно за академичната общност е, когато на основни ръководни длъжности – като ръководител на катедра или декан – се назначават хора на базата на лобизъм и конюнктурни зависимости. Такива фигури не притежават реален авторитет и не могат да си създадат такъв сред колегите и студентите, просто защото нямат нужните научни качества. Това блокира развитието на целия университет, защото основния актив на един университет - това са научните изследователи и преподавателите. Когато са компетентни - те привличат пари за научни проекти от бизнеса, привличат интереса на международни организации към университета, привличат и кандидатстуденти от цял свят за обучение. Когато са некомпетентни отблъскват всички тези групи.

Моето категорично виждане е, че провеждането на академичните конкурси, оценяването на научното израстване, както и дълбоката проверка за плагиатство в научните издания, трябва да се делегират изцяло на AI алгоритми. Изкуственият интелект може да анализира научния принос и публикациите без емоции, без лобизъм и без предварително начертани зависимости. Когато оценката на научния труд и интелектуалната собственост премине в ръцете на безпристрастна дигитална система, субективните назначения ще станат невъзможни.

Вместо заплаха, AI е най-добрата възможност за институционално пречистване на системата. Бъдещето на висшето образование принадлежи на университетите, които имат смелостта първи да внедрят тези радикални дигитални стандарти, за да гарантират, че титлите, позициите и управленските постове са резултат само и единствено на реални научни резултати, експертиза и висок морал."

 

Доц. д-р Даниел Стоянов Йорданов, преподавател в катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“, УНСС

„Както и към момента така и през следващите две–три години изкуственият интелект (ИИ), активно ще променя начина, по който учим и преподаваме. Преподаването вече започна да усеща неговата ролята, ИИ за много по кратко време може да даде обяснение на трудни понятия, да изведе проект на отговор на сложен математически модел, да даде проект на отговор на поставена задача, при която при нормални условия се изисква повече  време. От гледна точка на ученето най голямата възможност  е обучението да стане по-персонализирано. ИИ може  да предлага упражнения според напредъка и да дава обратна връзка. Така студентът ще може да получава наставления, съобразена с неговото ниво на подготовка.

Ролята на преподавателя няма  да спира, а по скоро ще трябва да се  развива. ИИ ще подпомага част от подготовката на материали и проверката на рутинни задачи.. Това би освободило време за дискусии, творчески проекти и индивидуална работа. Ние като преподаватели трябва да започнем да променяме философията на преподаването, ще трябва да останем необходимия  наставник, който развива мисленето и отговорността.

Промяната обаче носи рискове. Готовите отговори могат да отслабят самостоятелното мислене, а убедително написаният текст невинаги е верен. Затова предизвикателство пред образованието в очертаващата се ера на ИИ, е как   да проверяваме информацията, да пазим личните данни и да използваме ИИ почтено. При оценяването ще трябва да се поставя акцент върху аргументацията и процеса на постигнатия резултат в дадената работа..

ИИ може да направи знанието по-достъпно, ако подкрепя човешкото любопитство и усилията да разбираме света. Но успехът няма да зависи от технологиите, а от разумното им прилагане.“

 

Доц. д-р Александър Христов – преподавател по маркетинг и комуникации в УНСС

AI трябва да работи за нас, а не вместо нас

„Промяната в образованието с навлизането на изкуствения интелект вече започна и яростно набира скорост. Първите признаци са възторгът от улесненията, които тази технология предоставя. Но няма какво да се лъжем – това са ползи само на повърхността, има много по-дълбоки трансформации и много по-важни неща, които ще се случат.

Те ще дойдат, когато осъзнаем ясно, че AI трябва да работи за нас, а не вместо нас. Това е промяна на мисленето, на отношението към тази технология, а не просто оперативен въпрос.

Сега, специално във висшето образование, от време на време виждаме една игра на котка и мишка. Студентите използват изкуствен интелект за разработките си, а ние, преподавателите, търсим начин как да ги „хванем“. Първата ми прогноза е, че това скоро ще престане. Това ще се случи защото ще приемем, че има точно толкова самостоятелност в творческото и разумно използване на изкуствен интелект, колкото и в това да стоиш настрана от него.

И още: ще вплетем AI в образованието не само когато подготвяме някакви материали или текстове, а по време на самите занятия. Чудесно е, че изкуственият интелект дава големи възможности за интеракция, за бързо систематизиране на информация, което може да бъде безценно в процеса на обучение. Лекциите ще станат по-интерактивни, а критичното мислене ще се развие още повече.

И ако образованието е свързано не само с това да получаваш правилните отговори, а и да задаваш правилните въпроси, неизбежно е това да се прехвърли и върху технологията. Ще достигнем съвършенство, когато AI задава въпросите, а ние събираме цялата налична информация, за да намерим правилните отговори.

Подозирам, че втората и третата прогноза ще се реализират по-бързо, отколкото първата. Което изобщо не е лошо.“

 

доц. д-р Николай Драгомиров, ръководител катедра "Логистика и вериги на доставките", УНСС

В логистиката AI специалистите трябва да имат интердисциплинарен профил

Изкуственият интелект навлиза все по-активно в логистиката и управлението на веригите на доставките. Днес системи от няколко AI агента могат да бъдат изградени и подготвени за работа буквално за минути. Истинското предизвикателство обаче не е създаването на технологията, а нейното обучение, интегриране и адаптиране към конкретните бизнес процеси.

Да вземем за пример управлението на запасите. Една AI система може да анализира огромни обеми данни, да прогнозира търсенето, да предлага оптимални нива на запасите и да аргументира решенията си чрез множество графики, показатели и сценарии. Но дали предложеното решение действително е най-подходящото за конкретната компания? Дали отчита особеностите на пазара, поведението на клиентите, ограниченията при доставките и стратегическите цели на организацията?

Именно тук се проявява ролята на специалиста. Бъдещето принадлежи на професионалистите с интердисциплинарен профил, които съчетават познания по изкуствен интелект, анализ на данни и информационни технологии с дълбоко разбиране на логистичните процеси и бизнес средата. Тяхната задача няма да бъде просто да използват AI, а да оценяват, интерпретират и насочват решенията, които той предлага.

В логистиката конкурентното предимство все повече ще зависи не само от внедрените технологии, а от хората, които умеят да превръщат данните и информацията в правилни управленски решения. Именно поради това завършилите логистика са все по-търсени на пазара на труда. Те притежават солидна основа в управлението на логистични системи, транспорта, складирането, снабдяването, дистрибуцията, обслужването на клиентите, рециклирането, операциите и веригите на доставките. Върху тази основа сравнително лесно могат да надграждат нови компетентности, свързани с изкуствения интелект, анализа на данни и автоматизацията.

Технологиите се развиват с изключителни темпове, но разбирането на логистичните процеси, бизнес логиката и реалните предизвикателства пред организациите остава ключово. Именно комбинацията между знания по логистика и умения за работа с AI ще отличава успешните специалисти през следващите години.